Определение № 103 от 24.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 61/2011 г.

Х. С. Б. от[населено място] е подал частна жалба против определението на Софийския апелативен съд от 16. 11. 2010 г. по гр. д. № 1187/2010 г., с което е оставена без разглеждане друга негова частна жалба от 10. 3. 2010 г. срещу две определения на Благоевградския окръжен съд, постановени на 9. 2. 2010 г. и на 4. 12. 2009 г. по гр. д. № 156/2008 год. Жалбоподателят счита определението за неправилно поради противоречие[населено място] и правилата на ГПК и моли да бъде отменено. След проверка, касационният съд установи следното: Софийският апелативен съд е оставил без разглеждане частната жалба на Б. срещу определенията на Благоевградския окръжен съд, тъй-като е приел, че с тези определения окръжният съд се е произнесъл по доказателствени искания на страни, както и че тези определения не преграждат развитието на делото и за тях не е предвидено в закона изрично обжалване. Изводите на съда са обосновани. Точно е констатирано от апелативния съд, че с определението от 4. 12. 2009 г. е постановено допускането на двама свидетели, посочени от ищцата по делото В. Бояджиева, а с определението от 9. 2. 2010 г. е оставено без уважение искането на Х. Б. за назначаване на повторна психиатрична експертиза. Така постановените определения не водят до преграждане хода на делото, не са изрично посочени в закона като подлежащи на частно обжалване – чл. 274, ал. 1 ГПК, и затова не могат да бъдат предмет на такова обжалване. При тези констатации, въззивният съд правилно е прекратил производството на частно обжалване поради липса на предмет. Върховният касационен съд