Определение № 30 от 13.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3/2024 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по повдигнат от Административен съд – София град спор за подсъдност с определение № 815 от 23.01.2024 г., постановено по адм.дело № 564/2023 г. по описа на съда, по повод изпратената му за разглеждане с определение № 35278/22.12.2022 г. по гр.д. № 67773/2022 г. на Софийски районен съд /СРС/ искова молба с вх. № 276331/12.12.2022 г., подадена от Д. С. З. от гр. Варна, чрез адв. П. Николов. Предявеният иск е за установяване на обстоятелството, че Д. С. З. не дължи на Комисията за зашита на потребителите /КЗП/ сумата от 300 /триста/ лева, представляваща глоба по Наказателно постановление /НП/ №В- 028371/2013 г., издадено от КЗП, въз основа на което е образувано изпълнително дело № 20137180400860 по описа на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ С. К.-Д., peг. № 718, с район на действие Окръжен съд – Варна. Претенцията на ищцата е за погасяване по давност на посоченото вземане на КЗП, тъй като в изпълнителното производство не са били предприемани действия, годни да прекъснат давностните срокове, като е наведено и твърдение, че изпълнителното дело е прекратено ех lege на 05.11.2015 г., на основание чл. 433, ал.1, т. 8 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/. Смесеният петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд приема следното: С НП № В-028371/2013 г., издадено от директора на Регионалната дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към Главна дирекция „Контрол на пазара" на КЗП на Д. С. М., в качеството й на управляващ и представляващ ДЗЗД „ЕВарна.ком“, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 /триста/ лева, за нарушение на чл.15, ал. 1 от Закона за защита на потребителите. Според нормата на чл. 269, ал. 1 АПК публичните вземания, породени от изпълнителни основания по чл. 268, се изпълняват по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Вземането по процесното наказателното постановление е публично държавно вземане по аргумент от разпоредбата на чл.162, ал. 2, т. 7 ДОПК, като според чл. 163, ал. 1 във вр. с чл. 162, ал. 2, т. 7 ДОПК събирането на публичните държавни вземания се осъществява по реда на ДОПК, освен ако в закон е предвидено друго. Съгласно чл. 163, ал. 4 ДОПК в случаите, когато публични вземания са възложени за събиране на съдебен изпълнител, събирането им се извършва по реда на Гражданския процесуален кодекс. Конкретният случай попада в посочената хипотеза, тъй като от данните по делото се установява, че публичното държавно вземане е възложено на частен съдебен изпълнител, който осъществява действия по събиране на публично вземане по възлагане съгласно чл. 2, ал. 2 и ал. 3 от Закона за частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/. За определянето на родовата подсъдност на спора следва да се вземе предвид не характера на вземането, което в случая се претендира да е погасено по давност, а приложимият процесуален ред за събирането му. Възприетият процесуален ред в цитираната разпоредба на чл. 163, ал. 4 ДОПК за събиране на публичното вземане определя и реда за осъществяване материалноправната защита против принудителното изпълнение, който съобразно приложимия процесуален закон е отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК. При тези факти компетентен да реши спора е гражданският съд, който, по правилата за родовата и местна подсъдност - чл. 103, чл. 104 и чл.108, ал.1 ГПК, е Софийският районен съд. Воден от изложеното и на основание чл.135, ал.5 АПК, петчленен състав на Върховният касационен съд и Върховния административен съд,