Определение № 394 от 24.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 305/2011 г.

Жалбоподателят твърди, че определението е незаконосъобразно и иска да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това. Насрещните страни по отношение на които производството е прекратено – Прокуратурата на Р. България и Държавата не изразяват становище. [фирма] е подал отговор срещу частната жалба, но то не е насрещна страна по спора, а насрещна страна по иск, който не е включен в предмета на това частно производство. Предявените искове са частични – за неимуществени вреди в размер на 2,000 лева от пълния размер 500,000 лева. Настоящият състав намира частната жалба за недопустима, тъй като: Предявените искове са за парични вземания с цена 2,000 лева и обжалваното въззивно определение е постановено по отношение на тях;. Съгласно ал.4 на чл.274 ГПК в редакцията и от ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г., не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а съгласно чл.280,ал.2 ГПК в редакцията и от същия брой на ДВ (бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5,000 лв. - за граждански дела, и до 10,000 лв. - за търговски дела; От тълкуването на разпоредбата на чл.274,ал.4 ГПК е видно, че тя изключва от касационно обжалване всички определения, които са постановени по спорове, решенията по които са изключени от касационно обжалване. Тъй като разпоредбата на чл.274,ал.4 ГПК е изрична и предвижда двуинстанционно разглеждане на някои определения, като изрично ги изключва от триинстанционно разглеждане, по въпроса, който тя урежда, не намира приложение приетото разрешение в т.5 на ТР 1 /17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС относно някои въпроси на касационното производство, което е постановено по друга нормативна уредба на касационното производство (по ГПК от 1952 г. (отм.), в което няма изрична уредба, аналогична на тази на чл.274,ал.4 ГПК по въпроса за допустимостта, поради което е загубило действие в частта, с която се приема, че на касационно обжалване подлежат и преграждащи развитието на производството определения на въззивната инстанция, с които се оставят в сила прекратителни определения на първа инстанция и в случаите, когато въззивното решение не подлежи на обжалване пред ВКС. С оглед изхода от спора частният жалбоподател няма право на разноски. Тъй като [фирма] не е насрещна страна в това частно производство, то също няма право на разноски. Воден от изложеното настоящият състав