Определение № 1250 от 06.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5773/2022 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Л. Пихурова, действаща лично и със съгласието на Е. Танчева като майка и законен представител на непълнолетното дете, чрез адвокат Е. Иванова от САК срещу Решение № 2060/28.03.2022г., постановено по адм. дело № 11649/2021 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № 3Д/Д-С-М-025/24.09.2021 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Младост, гр. София потвърдена с Решение № 22-РД06-0373/02.11.2021г на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – София-град относно ползване на социална услуга, като е насочена към Център за обществена подкрепа „ИСДП“, ул. „Пиротска“ № 175, гр. София, за срок от 6 месеца. С уведомление на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Младост, гр. София на основание чл. 156, ал.1 АПК е оттеглена изцяло Заповед № 3Д/Д-С-М-025/24.09.2021 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Младост. Изложени са мотиви, съобразно които административният орган приема, че рискът за детето Л. Пихурова е отпаднал изцяло, поради което тя не следва да посещава ЦОП „ИСДП“ за срок от 6 месеца, за предоставяне на социална услуга. В становище от 22.12.2022г., след запознаване с молбата, наименувана уведомление по реда на чл. 156 АПК, депозирана от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Младост, гр. София, от ответницата по делото – Л. Пихурова, действаща лично и със съгласието на Е. Танчева като майка и законен представител на непълнолетното дете, чрез адвокат Е. Иванова изрично е заявено, че изразява съгласие да бъде обезсилено Решение № 2060/28.03.2022г., постановено по адм. дело № 11649/2021 г. по описа на Административен съд – София-град, поради липса на предмет и да се прекрати производството по адм. дело № 5773/2022 г. по описа на Върховния административен съд. Видно от приложеното пълномощно от 28.04.2022 г. процесуалният представител е упълномощен с правата по чл. 34, ал. 3 ГПК, включително за действия, представляващи разпореждане с предмета на делото. При тази фактическа обстановка настоящият тричленен състав намира от правна страна следното: Съгласно чл. 156, ал.1 АПК, при всяко положение на делото със съгласието на останалите ответници и на заинтересованите страни, за които оспореният акт е благоприятен административният орган може да оттегли изцяло или частично оспорения акт или да издаде акта, чието издаване е отказал. В съответствие с разпоредбата на чл. 156, ал.2 АПК за оттегляне на акта след първото по делото заседание е необходимо съгласие и от оспорващия. При анализа на горната разпоредба се налага изводът, че оттеглянето на акта може да стане при всяко положение на делото във всяка инстанция и като последица поражда десезиране на съда с правния спор. Данните по делото сочат, че е налице валидно писмено волеизявление от административния орган, в случая ответник в касационното производство, за оттегляне на издадения от него административен акт на основание чл. 156, ал. 1 от АПК. Налице е и изразено писмено съгласие на основание чл. 156, ал. 2 от АПК на оспорващия административния акт - Л. Пихурова, действаща лично и със съгласието на Е. Танчева като майка и законен представител на непълнолетното дете, чрез адвокат Е. Иванова, която е касатор в настоящото производство. Изразеното съгласие е достатъчно, за да настъпят целените правни последици с оттеглянето на индивидуалния административен акт. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че в конкретния случай материалноправните предпоставки за упражняване на това процесуално право на административния орган са налице. Съгласно чл. 221, ал. 4 АПК когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. С оглед произнасянето на първоинстанционния съд по съществото на спора със съдебен акт, при условията на настъпило десезиране в касационното производство с правния спор поради липса на предмет, следва настоящата инстанция да обезсили решението на Административен съд – София-град и прекрати производството по делото на основание чл. 221, ал. 4 от АПК. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 4 от във връзка с чл. 156, ал. 1-2 и чл. 228 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,