Определение № 488 от 16.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12120/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Е. Георгиев, чрез адв. Димитров като процесуален представител, срещу определение № 9444 от 01.11.2023 г., постановено по адм. дело № 4600/2023 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е оставена без разглеждане жалбата му против разрешение за строеж № 10/04.04.2023 г. на главния архитект на район Надежда“, Столична община и производството по делото е прекратено. Излагат се доводи за формален подход от съда при възприемане на фактическата обстановка по делото и повърхностно изследване на доказателствения материал, съставляващи по съществото си оплаквания за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Жалбоподателят счита, че е заинтересовано лице в производството по издаване на разрешението за строеж съгласно чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ в качеството му на съсобственик на поземления имот поради предвиждането изцяло на нов строеж, комбиниран с надстрояване на жилищната сграда. Претендира отмяна на обжалваното определение и отмяна на оспореното строително разрешение или връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата. Прави искане за присъждане на разноски за настоящото производство. Ответникът - главният архитект на район Надежда“, Столична община, чрез пълномощника си юрк. Тодорова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба и претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – Л. Болдирева счита обжалваното определение за правилно. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Е. Георгиев срещу разрешение за строеж № 10/04.04.2023 г. на главния архитект на район Надежда“, Столична община, издадено на основание чл. 148, ал. 2, чл. 152, ал. 1 във вр. с чл. 49, ал. 2, чл. 50, т. 2, б. "б" и чл. 51, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, за строеж: „Преустройство на таванско помещение – надзид 1,5 м на съществуваща жилищна сграда“ в поземлен имот с идентификатор 68134.1387.215 по КККР на гр. София, УПИ Х-214,215 от кв. 840 по плана на гр. София, с възложител Л. Болдирева. С обжалваното определение оспорването е оставено без разглеждане, а производството по делото е прекратено поради липса на правен интерес съгласно чл. 159, т. 4 АПК. За да обоснове извод за недопустимост на жалбата, съдът приема, че частният жалбоподател е извън кръга на заинтересованите лица по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ, тъй като се касае за преустройство на заварен строеж, непопадащо в хипотезите на чл. 38, ал. 3 и ал. 4, както и на чл. 39, ал. 2 ЗУТ, поради което не е активно легитимиран да обжалва разрешението за строеж. Определението е неправилно. Разпоредбата на чл. 149, ал. 2 ЗУТ изчерпателно определя кръга на заинтересованите лица в производството по издаване на разрешение за строеж. В случая е спорен въпросът дали разрешеното строителство представлява изграждане на нов тавански етаж, съответно надстрояване на едноетажната жилищна сграда, в която хипотеза за определяне на правния интерес е приложима нормата на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ, или е преустройство на заварен строеж, при което с право на обжалване разполагат субектите в хипотезите по чл. 149, ал. 2, т. 2 ЗУТ. С оспореното разрешение за строеж е предвидено „преустройство на таванско помещение – надзид 1,5 м на съществуваща жилищна сграда“. Данните по делото обаче сочат, че всъщност се касае за нейното частично премахване и изграждане на още един етаж. От одобрените инвестиционни проекти и заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че съществуващата сграда е едноетажна (състои се от жилищен и полуподземен сутеренен етаж), изградена през 1930 г., във влошено състояние и нуждаеща се от укрепване. Видно от обяснителните записки, части „Архитектурна“ и „Конструктивна“ на одобрения проект в случая се предвижда цялостно премахване на покрива и тавана на първия жилищен етаж на сградата, изграден от дървен гредоред, намаляване на височината на първия етаж с 0,30 м, изграждане на една вътрешна и осем външни стоманобетонови колони около сградата с цел нейното укрепване, полагане на нова стоманобетонова плоча – таван на първи жилищен етаж,обособяване на втори етаж и покрив от керамични керемиди върху дървена конструкция на стоманобетонова плоча, разрушаване и изграждане наново на вътрешно стълбище от сутерена на сградата, проектирано да достига и до новия етаж. Според измерените от вещото лице стойности на кота стреха на съществуващата сграда, вкл. страничните зидове на подпокривното пространство от 0,50 до 0,75 м и заложеното изграждане на надзид от 1,50 м при 0,30 м отнемане от височината на първия етаж се достига височина от 2,80 м на новия етаж. Според графичната част на проекта, вертикален разрез А-А не се предвижда запазване на съществуващи външни стени над първия жилищен етаж, което изключва посоченото в строителното разрешение преустройство на таванско помещение чрез надзид от 1,50 м. В новопроектирания втори етаж се обособяват следните помещения: спалня, дневна, кухня и санитарен възел. Предвиждат се и две тераси. Покривът е проектиран като скатен, с различна конфигурация и под различен наклон от заснетото положение на съществуващия такъв, като по-високите стойности на кота стреха в съчетание с по-ниското разположение на таванската плоча на първи жилищен етаж съгласно техническите проекти водят до обособяването на подпокривното пространство в тавански етаж в рамките на квадратурата на съществуващия жилищен етаж, но в по-голям обем. В подкрепа на този извод е и изложеното в обяснителната записка по част „Архитектурна“ от техническия инвестиционен проект, в която изрично се сочи, че в обема на обекта се включва "сутерен, I етаж и II етаж – надстройка (нова част)“. При тези данни неправилно съдът формира извод за предвидено преустройство на таванско помещение, каквото не се установява да съществува, основано единствено със заключението на вещото лице за запазване на кота стреха на съществуващата сграда такава, каквато би била, ако котата на пода на тавана не се променя и се извърши надзид от 1,50 м. С описаните строително-монтажни работи е предвидено изграждането на мястото на подпокривното пространство на изцяло нов тавански етаж, въпреки запазването на кота било на сградата. Ето защо, изводът на съда, че с оглед обема на разрешеното се касае за преустройство на заварен строеж по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е неправилен. Одобрените проекти сочат на надстрояване, представляващо изграждане на нов втори етаж на съществуващата едноетажна жилищна сграда. Предвид изложеното, приложимата хипотеза за определяне на правния интерес за оспорване на издаденото разрешение за обект като процесния е тази по чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Според нея заинтересовани лица са: възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон. Частният жалбоподател се легитимира като съсобственик на поземлен имот с идентификатор 68134.1387.215 по КККР на гр. София, представляващ УПИ X-214,215, кв. 840, в който е разрешено строителството. Ето защо, той притежава качеството на заинтересовано лице по чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ, тъй като независимо от отразения в разрешението за строеж предмет: „преустройство на таванско помещение - надзид 1,5 м", в случая се предвижда надстрояване на едноетажната жилищна сграда. Следователно, първоинстанционният съд неправилно приема, че за жалбоподателя липсва правен интерес от оспорване на строителното разрешение. С оглед изложеното обжалваното определение като неправилно следва да бъде отменено, а делото - върнато на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия по оспорването. По искането за присъждане на разноски за това производство дължи произнасяне съобразно чл. 226, ал. 3 АПК във с чл. 236 АПК първоинстанционният съд с оглед резултата по делото. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,