Решение № 1734 от 23.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7056/2021 г.

Решение № 1734 от 23.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7056/2021 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "Крит" ЕООД с ЕИК[ЕИК], чрез пълномощника си адв. М. Коцева, против Решение № 2894/29.04.2021 г., постановено по адм. дело № 10679/2020 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) № Р – 22221015010925 – 091 – 001 от 15.09.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 1425/16.09.2020 г. на директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП – София, с който на "Крит" ЕООД са установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди от 01.12.2009 г. до 31.10.2015 г. в размер общо на 6 684 792,39 лева главница и лихви. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Подробни съображения изложени в касационната жалба са свързани с възражения, че съдът неправилно приел валидност на издадения РА. Първото възражение е относно валидността на ЗВР, РД и РА, които са подписани с електронен подпис, с твърдение, че положения електронен подпис не отговаря на изискванията за квалифициран електронен подпис /КЕП/. Прави се разграничение относно приложимата нормативна уредба при преценка на валидността на ЗВР от една страна и тази на РД и РА с доводи, че чл. 25, т. 1 от Регламент (ЕС) 910/2014. на ЕП на Съвета от 23 юли 2014 г. е неприложим за началото на ревизионното производство. Твърди се, че ЗВР, РД и РА са подписани с електронни подписи при липса на удостоверение за такива подписи по чл. 24 от Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП), както и сертификат на издателя на електронни подписи, съгласно Приложени І на Регламент (ЕС) 910/2014. Отделно от това, при служебно извършената справка от административния съд не се установявало дали подписа е квалифициран или не е, както и данни за ЕГН на титуляря или друг признак, по който да може да бъде идентифициран. Второто възражение относно валидността РА е обосновано с доводи, че при издаването му е допуснато нарушение на чл. 118, ал. 2 от ДОПК, във вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП, както и доводи, че изводите на съда за липса на такова нарушение са не само необосновани, но и в противоречие с ТР № 5/13.12.2016 г. по тълк. дело № 10/2016 г. на ОСС на ВАС, І и ІІ колегия. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се прогласи нищожността на РА № Р – 22221015010925 – 091 – 001 от 15.09.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - София при Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП/, чрез процесуалния си представител юрк. Василева излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Производството пред Административен съд – София град (АССГ) е образувано по жалба на "Крит" ЕООД с искане за обявяване нищожност на РА № Р – 22221015010925 – 091 – 001 от 15.09.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 1425/16.09.2020 г. на директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП – София, с който на дружеството са установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди от 01.12.2009 г. до 31.10.2015 г. в размер на общо на 6 684 792, 39 лева главница и лихви. За да отхвърли жалбата против РА, първоинстанционният съд е приел следната фактическа обстановка: Административното производство е започнало със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р – 22221015010925 – 020 – 001/28.12.2015 г. /л. 17/, издадена от С. К., на длъжност началник сектор "Ревизии" в отдел "Ревизии" към дирекция "Контрол" при ТД на НАП – София. Заповедта е подписана с електронен подпис. Изменена е със ЗИЗВР от 08.06.2016 г., също издадена и подписана с електронен подпис от С. К.. С. К. е оправомощена с функции на компетентен орган по чл. 112, ал. 2, т. 1от ДОПК и чл. 119, ал. 2 от ДОПК, считано от 23.06.2015 г. със Заповед № РД – 01 – 822/23.06.2015 г. на директора на ТД на НАП – София. По ЗВР ръководител на ревизията е В. К., главен инспектор по приходите. Изготвен е ревизионен доклад № Р – 22221015010925 – 092 – 001/22.07.2016 г., подписан с електронни подписи от ръководителя на ревизията и от И. Георгиева инспектор по приходите, вписана в ЗВР. Издаден е Ревизионен акт № Р – 22221015010925 – 091 – 001 от 15.09.2016 г. от С. К., на длъжност Началник сектор, възложила ревизията и В. К., на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията. С него са установени задължения на "Крит" ЕООД по ЗДДС за данъчни периоди от 01.12.2009 г. до 31.10.2015 г. в размер общо на 6 684 792, 39 лева главница и лихви. При оспорване по административен ред с възражения за нищожност, ревизионният акт е потвърден с Решение № 1425/16.09.2020 г. на директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП – София. При тези факти, АССГ е приел, че ревизионният акт е издаден от възложителя и от ръководителя на ревизията по ЗВР, съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК и не е нищожен на това основание. За неоснователно е прието възражението за допуснато нарушение на чл. 119, ал. 2 от ДОПК във връзка с чл. 118, ал. 2 от ДОПК /отменена/, в сила към датата на издаване на ревизионния акт във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП. Съдът се е позовал на ТР № 5/13.12.2016 г. по т. д. № 10/2016 г. на ОСС на ВАС, съгласно което не е нищожен ревизионен акт, който при приложимата след 01.01.2013 г. редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП. За да отговори на доводите на жалбоподателя, съдът е цитирал и мотивите към на ТР № 5/13.12.2016 г. по т. д. № 10/2016 г. на ОСС на ВАС. За неоснователно е прието и възражението за неспазване на формата на акта. Съдът е приел, че РА е подписан с електронни подписи от неговите издатели. Същото се отнасяло и за ЗВР, ЗИЗВР и ревизионния доклад. Приел е, че електронните подписи са валидни. За да обоснове този извод, съдът е кредитирал електронните подписи по аргумент от разпоредбата на чл. 25, т. 1 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на ЕП и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО, в сила от 01.07.2016 г. съгл. чл. 52, както и на чл. 5, т. 2, предл. 2 и 3 от Директива 1999/93/ЕО НА ЕП и на Съвета от 13 декември 1999 година относно правната рамка на Общността за електронните подписи, съгласно които правната сила на електронния подпис не може да бъде оспорена на основание, че същият не се основава на квалифицирано електронно удостоверение. Приел е, че наред с това, ответникът е представил и надлежни доказателства за издадените КЕП на лицата, издали ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА. От друга страна съдът съобразил и това, че всички доставчици на удостоверителни услуги на територията на Република България в изпълнение на изискването на чл. 28 от ЗЕДЕП поддържат публични регистри на издадените удостоверения за електронни подписи, публикувани на техните интернет-страници. Проверките в тях се осъществяват по име на автор на подписа, следователно не се изискват специални знания и умения, както и да се разполага с конкретния подписан електронно документ. Във всеки един от тези регистри, видът на подписа е указан с търговско наименование, но при преглед на предлаганите от същия доставчик удостоверителни услуги /публично достъпна информация/ се установява дали съответното търговско наименование е за квалифициран електронен подпис. Посочената информация се съдържа и в обявените политики за предоставяне на удостоверителни услуги от съответните доставчици, както и в Наръчник на потребителя, където е указан и конкретният цифров идентификатор за съответния доставчик, който се съдържа в удостоверението за квалифициран електронен подпис. От извършената справка в публичния регистър се установило, че удостоверението за електронния подпис на С. К., издала ЗВР, ЗИЗВР и РА е с дати на валидност от 16.12.2015 г. до 15.12.2016 г. Процесните ЗВР, ЗИЗВР и РА са подписани от нея на 28.12.2015 г., 08.06.2016 г., 10.05.2017 г. и 15.09.2016 г. Аналогична била ситуацията и при проверката на удостоверението за КЕП на В. К., което е с дати на валидност от 08.06.2016 г. до 08.06.2017 г., като ревизионният акт е подписан от него на 15.09.2016 г. От така представените преписи на хартиен носител, включително и от извършените справки в публичния регистър, съдът приел за установено, че ЗВР, ЗИЗВР и РА, издадени като електронни документи са подписани с квалифициран електронен подпис на органа, възложил ревизията – С. К. - Началник Сектор "Ревизии", Дирекция"Контрол" на ТД на НАП - София, както и че В. К. ръководител на ревизията е притежавал валиден квалифициран електронен подпис към датата на издаване на ревизионния акт. Решението е правилно. Неоснователно е твърдението на касатора относно нищожността на процесния ревизионен акт, поради това, че ЗВР, РД и РА не са валидно подписани от посочените в тях като техни издатели органи по приходите с квалифициран електронен подпис (КЕП) по реда на ЗЕДЕП. Предвид, че в касационната жалба се прави разграничение относно приложимата нормативна уредба при преценка на валидността на ЗВР от една страна и тази на РД и РА с доводи, че чл. 25, т. 1 от Регламент (ЕС) 910/2014. на ЕП на Съвета от 23 юли 2014 г. е неприложим за началото на ревизионното производство, това налага да се изложат подробни доводи относно приложимата нормативна уредба. Съгласно разпоредбите на ДОПК /чл. 113, чл. 117, ал. 1, т. 10, чл. 120, ал. 1, т. 8/, ревизионният акт, ревизионният доклад, заповедта за възлагане на ревизия и последващите такива за нейното изменение, са формални актове и следва да отговарят на изискванията за форма, в това число – да бъдат подписани. Законодателят не е поставил изискване за вида на подписването, като в практиката си Д "ОДОП" е приела да подписва тези документи с ел. подпис. Оспорените документи са издадени в периода от 28.12.2015 г. /когато е започнало ревизионното производство с издаването на ЗВР/ до 15.09.2016 г., когато е приключило ревизионното производство с РА. Според изискването на чл. 141 АПК, приложим по силата на § 2 ДР на ДОПК, в приложимата за процесния период редакция /ДВ бр. 100/2010 г., в сила от 01.07.2011 г. /, пред съда могат да бъдат представяни електронни документи, подписани с квалифициран електронен подпис, по реда на Закона за електронния документ и електронния подпис. Този текст впоследствие е бил изменен с ДВ бр. 85/24.10.2017 г., като съгласно сега действащата редакция на чл. 141 АПК, пред съда могат да бъдат представяни електронни документи, подписани с квалифициран електронен подпис, съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.) и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Това налага извод, че през целия процесен период, през който са издавани оспорените електронни документи, е имало изискване същите да са подписани с КЕП, за да са валидни. С Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.) са въведени единни изисквания за електронните подписи. Същият е пряко приложимо законодателство за Р България и с чл. 1, б. "в" от същия се предвижда, че с него се установява правна рамка за ел. подписи. Според чл. 3, т. 12 от Регламента, "квалифициран ел. подпис" означава усъвършенстван ел. подпис, който е създаден от устройство за създаване на КЕП и се основава на квалифицирано удостоверение за ел. подписи. Точка 15 от същата норма сочи, че "квалифицирано удостоверение за ел. подпис" означава удостоверение за ел. подписи, което се издава от доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги и отговаря на изискванията, предвидени в Приложение І. Съгласно чл. 52, т. 2 от Регламента – "Влизане в сила", Регламентът се прилага от 01 юли 2016 г., с изключение на: a) член 8, параграф 3, член 9, параграф 5, член 12, параграфи 2 — 9, член 17, параграф 8, член 19, параграф 4, член 20, параграф 4, член 21, параграф 4, член 22, параграф 5, член 23, параграф 3, член 24, параграф 5, член 27, параграфи 4 и 5, член 28, параграф 6, член 29, параграф 2, член 30, параграфи 3 и 4, член 31, параграф 3, член 32, параграф 3, член 33, параграф 2, член 34, параграф 2, член 37, параграфи 4 и 5, член 38, параграф 6, член 42, параграф 2, член 44, параграф 2, член 45, параграф 2 и членове 47 и 48 се прилагат, считано от 17 септември 2014 г.; б) член 7, член 8, параграфи 1 и 2, членове 9 — 11 и член 12, параграф 1 се прилагат от датата на прилагане на актовете за изпълнение, посочени в член 8, параграф 3 и член 12, параграф 8; в) член 6 се прилага, считано от три години от датата на прилагане на актовете за изпълнение, посочени в член 8, параграф 3 и член 12, параграф 8. Относимите в случая разпоредби от Регламента не попадат в това изключение, следователно са в сила от 01.07.2016 г., вкл. за Р България, тъй като са пряко приложимо право. Поради това, без значение е обстоятелството, че изменението в чл. 141 АПК с ДВ бр. 85/24.10.2017 г., препращащо към изискванията на Регламента, е влязло в сила след приключване на процесното ревизионно производство, тъй като в случая не е нужна отделна, допълнителна законодателна уредба на национално ниво, за да са приложими нормите на Регламента. В тази връзка, основателно е твърдението на касатора, че по отношение на ЗВР от 28.12.2015 г., нормите на Регламента не са били в сила. По тази причина, относно действителността на положения ел. подпис върху ЗВР от 28.12.2015 г., приложение следва да намери нормата на чл. 141 АПК /редакция ДВ бр. 100/2010 г., в сила от 01.07.2011 г. /, както и нормите на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/, в редакцията до изменението с ДВ бр. 85/24.10.2017 г. /тогавашно наименование Закон за електронния документ и електронния подпис – ЗЕДЕП/. Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП в редакцията до изменението с ДВ бр. 85/2017 г., (ДВ, бр. 34 от 2001 г., в сила от 7.10.2001 г.), електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ /чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕП/. Според чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП, КЕП има силата на саморъчен подпис. Чл. 16 от ЗЕДЕП в приложимата му редакция дава определение за КЕП - квалифициран електронен подпис е усъвършенстван електронен подпис, който е придружен от издадено от доставчик на удостоверителни услуги удостоверение за квалифициран електронен подпис, отговарящо на изискванията на чл. 24 и удостоверяващо връзката между автора и публичния ключ за проверка на подписа, и е създаден посредством устройство за сигурно създаване на подписа. Изискванията към алгоритмите за създаване и проверка на квалифицирания електронен подпис се определят с наредба на Министерския съвет /чл. 16, ал. 2 ЗЕДЕП/. Чл. 24 ЗЕДЕП в приложимата редакция, към който препраща чл. 16 и който се отнася за удостоверенията за КЕП, гласи следното: удостоверението е електронен документ, издаден и подписан от доставчика на удостоверителни услуги, който съдържа: 1. указание, че удостоверението е издадено за квалифициран електронен подпис; 2. наименованието и адреса на доставчика на удостоверителни услуги, както и указание за държавата, в която е установил своята дейност; 3. името или псевдонима на автора на електронния подпис; 4. особени атрибути, свързани с автора, ако удостоверението се издава за конкретна цел, както и ако доставчикът поддържа политика за издаване на удостоверения с вписване на такива атрибути; 5. публичния ключ, съответстващ на държания от автора частен ключ за създаване на квалифицирания електронен подпис; 6. усъвършенствания електронен подпис на доставчика на удостоверителни услуги; 7. срока на действие на удостоверението; 8. ограниченията на действието на подписа по отношение на целите и/или на стойността на сделките, ако удостоверението е издадено с ограничения на удостоверителното действие; 9. уникалния идентификационен код на удостоверението; 10. указание за акредитацията на доставчика, когато той е акредитиран. В случая от доказателствата по делото се установява, че оспореният документ, представляващ ЗВР от 28.12.2015 г., е подписан с КЕП, относно който са приложими разпоредбите на ЗЕДЕП и който отговаря на всички изисквания, посочени в чл. 16 вр. чл. 24 от ЗЕДЕП – положеният ел. подпис е усъвършенстван такъв /UES/, придружен е от удостоверение за КЕП, издадено от доставчика на удостоверителни услуги "Борика Банксервиз" АД, което удостоверение отговаря на изискванията на чл. 24 от същия закон и удостоверява връзката между автора и публичния ключ за проверка на подписа. Никъде в ЗЕДЕП няма изискване относно валидността на удостоверението за КЕП, да бъде посочен ЕГН или друг индивидуализиращ белег на титуляра на сертификата, както твърди касатора. Освен това, от приложения по делото като разпечатка на хартиен носител сертификат на издателя на ЗВР С. К. е с дати на валидност от 16.12.2015 г. до 15.12.2016 г. /л. 184/, като в атрибута Subject се съдържат достатъчно данни за притежателя на сертификата, за да бъде същият еднозначно и несъмнено определен – посочени са пълните имена на издателя на ЗВР на латиница съгласно Закона за транслитерацията, посочен е служебен имейл адрес на лицето, посочено е учреждението, към което се издава сертификатът – ТД на НАП – София, както и БУЛСТАТ на същото. При това положение, изобщо не може да се приеме, че би могло да има каквото и да било съмнение относно идентификацията на притежателя на този сертификат, а оттам – и относно авторството на положения чрез него ел. подпис, който притежава абсолютно всички реквизити, за да отговаря на условията на квалифициран такъв. Нещо повече - според приложимата редакция на чл. 28, ал. 1 от ЗЕДЕП, доставчикът на удостоверителни услуги води електронен регистър, в който публикува удостоверенията за електронен подпис, които използва в дейността си като доставчик, издадените удостоверения и списъка на прекратените удостоверения. Последната разпоредба е доразвита в чл. 37, ал. 2 от Наредба за дейността на доставчиците на удостоверителни услуги, реда за нейното прекратяване и за изискванията при предоставяне на удостоверителни услуги /ДВ 15/08.02.2002 г., отм. ДВ бр. 70/24.08.2018 г. /, според която регистърът съдържа: 1. удостоверенията за квалифициран електронен подпис, които използва в дейността си като доставчик на удостоверителни услуги; 2. списък на издадените удостоверения за квалифициран електронен подпис; 3. списък на прекратените удостоверения; 4. удостоверения за време за представяне на електронен подпис, създаден за определен електронен документ, в случаите, когато такива се издават от доставчика на удостоверителни услуги; 5. информация по чл. 28, ал. 3 от ЗЕДЕУУ. Следователно публичния електронен регистър на доставчика съдържа информация относно действащите и прекратените удостоверения за квалифицираните електронни подписи, издадени от същия. В случая, проверката в публичния регистър на доставчика на услугите е направена и служебно от първоинстанционния съд и същият е констатирал, че всеки от документите е подписан с ел. подпис, за който съответното лице разполага с валидно удостоверение за КЕП, в периода на неговото действие. С оглед изложеното, правилно първоинстанционния съд е установил, че ответникът е представил надлежни доказателства, издадени от доставчик на удостоверителни услуги и предоставящи информация за валидност на удостоверението за КЕП на лицата, издали ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА. /л. 184-192 от първоинстанционното производство/. Така представените справки не са оспорени от дружеството при представянето им и не са ангажирани доказателства, които да ги опровергават, поради което безспорно доказват наличието на удостоверения, издадени от доставчика на удостоверителни услуги, със съдържанието по чл. 24, ал. 1 ЗЕДЕП и обосновава извод за това, че ЗВР, РД и РА са издадени от посочените в тях органи по приходите, тъй като са подписани от тях с КЕП, по отношение на който в ал. 4 на чл. 13 ЗЕДЕП е въведена фикция за саморъчен подпис и са издадени от компетентни органи. С касационната жалба не се оспорва, че по отношение на РД и РА пряко приложение намират нормите на Регламент /ЕС/ № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО, но отново се твърди, че не са представени доказателства за валидност на електронните подписи на подписалите ги лица. Както се посочи по-горе такива доказателства са събрани в първоинстанционното производство, не са оспорени при представянето им и правилно съдът ги е кредитирал с доверие. В допълнение следва да се посочи, че съгласно съображение 49 от Регламента, с него се установява принципът, че правната сила на електронен подпис не може да бъде оспорена на основанието, че той е в електронна форма или че не отговаря на изискванията за квалифициран електронен подпис. Този принцип е възпроизведен и в разпоредбата на чл. 25 от Регламента. Правната сила на електронните подписи обаче се определя от националното право, с изключение на изискването квалифицираният електронен подпис да има същата сила като саморъчния подпис. Същото е повторено и относно правната сила на електронния документ, съгласно съображение 63. Съгласно чл. 3, § 12 от Регламента, квалифициран електронен подпис означава усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на такъв подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи. Параграф 15 на същата разпоредба определя квалифицираното удостоверение за електронен подпис като удостоверение, издадено от доставчик/§ 20 на квалифицирани удостоверителни услуги, отговарящо на изискванията на Приложение I на Регламента. По чл. 25 от ЗЕДЕУУ доставчикът на квалифицирани удостоверителни услуги издава квалифицирано удостоверение по искане на титуляря, съгласно изискванията на чл. 24, § 1 от Регламента. Съгласно чл. 25, ал. 5 от ЗЕДЕУУ доставчикът на удостоверителни услуги издава незабавно удостоверението посредством публикуването му в регистъра на удостоверенията. В случая, от публичния регистър, поддържан от доставчика на удостоверителни услуги "Борика Банксервиз"АД /вписан в регистъра на доставчиците на квалифицирани удостоверителни услуги, издаващи удостоверения за квалифициран електронен подпис, на сайта на Комисията за регулиране на съобщенията/ и достъпен на адрес: https: //www. b-trust. org/bg, може да се извърши проверка относно наличието за лицата, издали ЗВР и РА на издадени удостоверения за квалифициран електронен подпис. Справката в този регистър е показала, че към датата на ЗВР, РД и РА подписалите ги лица са притежавали издадени и валидни удостоверения за квалифициран електронен подпис, съдържащи реквизитите по Приложение I от Регламента, включително указание, че удостоверението е издадено като квалифицирано удостоверение и идентификационен код. Неоснователен е и довода в касационната жалба, че при служебно извършената справка от административния съд не се установявали данни за ЕГН на титуляря или друг признак, по който да може да бъде идентифициран. В приложимата нормативна уредба не съществува изискване за посочване на ЕГН, респ. номер на лична карта или имейл адрес на титуляря на КЕП. Съгласно разпоредбата на чл. 28, т. 1 от Регламента, квалифицираните удостоверения за ел. подписи следва да отговарят на изискванията, предвидени в Приложение І, а чл. 28, т. 2 от Регламента гласи, че квалифицираните удостоверения за ел. подписи не подлежат на каквото и да било задължително изискване, което надхвърля изискванията, предвидени в Приложение І. В Приложение І, б. "в" е предвидено, че квалифицираните удостоверения за електронни подписи съдържат най-малко името на титуляря, но никъде не е предвиден изискване за посочване на ЕГН на титуляря на КЕП. Горните изводи относно безспорно установените факти, че ЗВР, РД и РА са валидно подписани от посочените в тях като техни издатели органи по приходите с квалифициран електронен подпис, не се променят от доказателствата, представени за първи път пред касационната инстанция – справка от информационен регистър за електронен подпис на С. К., тъй като от една страна, справката не е относима към валидността на КЕП на С. К. за ревизирания период, а от друга - факта на валидност на КЕП на С. К., като издател на ЗВР и РА в периода на издаването им, е безспорно установен в първоинстанционното производство с доказателства, които не са оспорени при представянето им, а за касационната инстанция съществува забрана за нови фактически установявания на основание разпоредбата на чл. 220 от АПК. Неоснователно е и второто възражение относно валидността РА - обосновано с доводи, че при издаването му е допуснато нарушение на чл. 118, ал. 2 от ДОПК, във вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП. В случая е безспорно установено, че ревизионният акт е издаден от възложителя и от ръководителя на ревизията по ЗВР, съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Правилно съдът се е позовал на ТР № 5/13.12.2016 г. по т. д. № 10/2016 г. на ОСС на ВАС, съгласно което не е нищожен ревизионен акт, който при приложимата след 01.01.2013 г. редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП. Доводите на касатора в тази част са неоснователни, доколкото са в противоречие както с мотивите, така и с диспозитива на постановеното ТР № 5/13.12.2016 г. по т. д. № 10/2016 г. на ОСС на ВАС, първа и втора колегия. Предвид изложеното, първоинстанционното съдебно решение не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила, като на ответника по касационната жалба се присъдят разноски в размер на 29 284, 37 лева за юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция.