Определение № 2649 от 06.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3663/2022 г.

Производството е по чл. 248 ГПК вр. чл. 144 АПК. Образувано е по молба на старши юрисконсулт Я. Кънчева, като процесуален представител на Зам.изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие"/ДФЗ/,, за допълване на решение № 6516 от 19.06.2023 г. постановено по адм. дело № 3663/2022 г. на Върховния административен съд, пето отделение в частта му за разноските. Твърди се, че съдът не се е произнесъл по направеното искане за присъждане на разноски пред първата инстанция. Ответната страна – "Драголин Агро "ООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, чрез процесуален представител- адв. Стоянова оспорва молбата неоснователна. Решението, чието допълване се претендира е постановено на 19.06.2023 г. Съгласно чл. 248 ГПК вр. чл. 144 АПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. В случая решението е необжалваемо, а молбата относно разноските е подадена в едномесечният срок, от надлежна страна.Молбата обаче е недопустима. С решение № 6516 от 19.06.2023 г постановено по адм. дело № 3663/2022 г. Върховния административен съд, пето отделение, е отменил, по касационна жалба на Зам. директора на ДФЗ, изцяло решение № 3467/27.05.2021 г. по описа на Административен съд София–град, и вместо него е постановил решение по същество на спора, с което е отхвърлил жалбата на "ДРАГОЛИН АГРО"ООД срещу Уведомително писмо с изх. № 02-230-2600/5176 от 23.11.2019 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2016 г. издадено от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане от юрисконсулт Кънчева като процесуален представител на касатора съдът е присъдил разноски единствено за касационната инстанция, като съдът е пропуснал да се произнесе със съдебния акт за претендираните разноски пред първоинстанционния съд. Според т. 9 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл. 80 ГПК, е недопустима. Това тълкувателно решение е задължително и за настоящия съдебен състав на основание чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, поради което и като се съобрази обстоятелството, че по адм. д. № 3663/2022 г. по описа на Върховния административен съд не е представен списък за разноски от касационния жалбоподател, се налага извод за недопустимост на молбата от 23.06.2023 г. По изложените съображения молбата по чл. 248 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК трябва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото, образувано по нея прекратено. Воден от горното Върховният административен съд,