Определение № 635 от 11.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 619/2010 г.

Производство по чл. 278 ГПК. Обжалвано е определението на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение от 04.06.2010 г. по гр.д. № 408/2010 в частта, в която е оставена без разглеждане касационна жалба срещу решението на С. градски съд от 10.12.2009 г. по гр.д. № 8759/2009. Недоволна от определението е жалбоподателката П. К. Т., която го обжалва в срок, като счита, че въззивното решение подлежи на касационно обжалване, включително в частта за разноските независимо от претендирания и уважения размер. Ответникът по жалбата [фирма], София не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че обжалваното прекратително определение е първоинстанционно и е постановено от Върховния касационен съд, намира, че то подлежи на обжалване пред друг състав на Върховния касационен съд съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Частната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че въззивното решение подлежи на касационно обжалване по исковете за трудово възнаграждение и за обезщетение за извънреден труд, по които обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция е бил над 1.000 лева. В частта по исковете за неизплатени части от обезщетенията по чл. 220, ал. 1, чл. 222, ал. 1 и чл. 225, ал. 1 КТ, както и в частта за разноските не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като цената им е под 1.000,00 лева. Правилно и в съответствие с изискванията за закона съдът е приел, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване в частта по исковете за обезщетения с обжалваем интерес по всеки от тях пред въззивната инстанция под 1.000 лева, както и за разноските, когато общият им претендиран размер е под 1.000 лева. Допустимостта на касационното обжалване е поставена в зависимост от предмета на делото пред въззивната инстанция. Когато въззивната инстанция е разгледала различни искове, в т.ч. претенцията за разноски, постановеното въззивно решение подлежи на касационно обжалване само ако паричната оценка на всеки отделен предмет на въззивното дело е с оценка над 1.000 лева. Като е съобразил изложеното съдът е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение