Определение № 846 от 27.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 595/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на пълномощника на ЗАД [фирма] –гр. С. срещу определение № 745/17.05.2011 г.. по ч.гр.д. №530/2011 на П., с което е потвърдено определение № 323 от 01.02.2011г. по гр. дело №3204/2010г. на Пловдивски окръжен съд за отказ от изпращане по правилата на местната подсъдност на делото по местоседалището на застрахователя- касатор по иска на С. Г. С. срещу ЗАД [фирма] –гр. С. с правно основание чл.226 КЗ субективно съединен при условията на евентуалност с иск по чл.45 от ЗЗД срещу Й. Т. Джутов са сумата от 60 000 лева. Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 2 ГПК по отношениие обуславящия изхода на спора процесуалноправен въпрос за местната подсъдност на иска по чл.226 от КЗ. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в законния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, ГПК. За да постанови обжалваното определение, с което е потвърдено определението на първоинстанционния съд за отказ от изпращане по правилата на местната подсъдност на делото по местоседалището на застрахователя- касатор по иска на С. Г. С. срещу ЗАД [фирма] –гр. С. с правно основание чл.226 КЗ субективно съединен при условията на евентуалност с иск по чл.45 от ЗЗД срещу Й. Т. Джутов са сумата от 60 000 лева, съдът е приел, че предявеният като главен иск срещу застрахователя по гражданската отговорност на прекия причинител на вредите е местно подсъден по специалните правилата за местната подсъдност на чл.113 от ГПК, доколкото се касае за иск на потребител на застрахователни услуги, съглано параграф 1 от ДР на КЗ. От изложеното се установява, че по обуславящия изхода на спора процесуалноправен въпрос за местната подсъдност на иска по чл.226 от КЗ обжалваното определение е съобразен с постоянната практика на ВКС, която приема, че за потребителите на застрахователни услуги по смисъла на пар.1 т.1 от ЗР на КЗ, каквито безспорно се явяват ищците, се отнася изричната специална подсъдност уредена в чл.113 от ГПК / така: Опр. №95/05.02.2010 г. по ч.т.д. №70/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о, Опр. № 474/05.08.2009 г. по ч.т.д. № 361/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о и други /, по което правило спорът е местноподсъден на съответния съд по настоящия или постоянен адрес на потребителя на застрахователни услуги: в случая това е съответният съд в [населено място]. Ето защо спрямо обжалваното определение не са налице основания за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1 от ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение