Решение № 6547 от 2.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 856/2016 г.

Решение № 6547 от 2.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 856/2016 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и във връзка с чл. 459, ал. 9 от Изборния кодекс (ИК). С решение № 142 от 01.12.2015 г. по административно дело № 358/2015 г., Кюстендилският административен съд ПОТВЪРЖДАВА Решение № 229/02.11.2015 г. на ОИК - Кочериново, с което за избран за Кмет на Община Кочериново, на втори тур е обявен И. С. М., издигнат от Инициативен комитет. Срещу така постановеното съдебно решение са постъпили две касационни жалби, както следва по реда на постъпването и подреждането им по делото: Първата касационна жалба с вх. № 3970/07.12.2015 г. в Административен съд - Кюстендил е от Й. Е. Т., с постоянен адрес гр. София, бул. "Симеоновско шосе" 9, вх. Е, ет. 7, ап. 114. Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209 от АПК. Твърди, че първоинстанционният съд е възприел неправилно фактическата обстановка по делото, което от своя страна е довело до формиране на погрешни решаващи изводи, а освен това е отказал събирането на относими за спора доказателства. По подробно развити съображения за така заявените пороци, моли съдебното решение да бъде отменено, както и решението на ОИК - Кочериново и да бъде обявен избора за кмет на Община Кочериново за недействителен. В жалбата е направено доказателствено искане да бъде допуснато повторно преброяване на резултатите в изборни секции № 001, № 002, № 003, № 004, № 005, № 007, № 009, № 010, № 011, № 012, № 013, № 015, № 016 на територията на Община Кочериново. В открито съдебно заседание пред ВАС касаторът се явява лично и с надлежно упълномощен адвокат-пълномощник поддържат депозираната жалба и молят да бъде уважена. Представена е писмена защита. Втората касационна жалба с вх. № 3990/08.12.2015 г. е от Инициативен комитет "ЕДИНЕНИЕ ЗА ОБЩИНА КОЧЕРИНОВО", представляван от инж. И. М. И., гр. Кочериново. И в тази жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209 от АПК и се пледира за неговата отмяна. Според касатора в хода на съдебния процес са се доказали множество съществени и системни нарушения, обхващащи цялостния изборен процес, който е детайлизиран в Изборния кодекс, Методическите указания за конкретния избор и решения на Централната избирателна комисия /ЦИК/ и са от характер да повлияят върху резултата и отчитането на действителния вот. В тази връзка са развити обстойни съображения и както и в първата жалба се моли съдебното решение да бъде отменено, както и решението на ОИК - Кочериново и да бъде обявен избора за кмет на Община Кочериново за недействителен. Както и в първата жалба, така и в настоящата е направено доказателствено искане да бъде допуснато повторно преброяване на резултатите в същите конкретно посочени 13 изборни секции на територията на Община Кочериново, като изрично се пояснява, че с повторното преброяване на гласовете, което не обхваща всички секции, няма да възникне обстоятелството за цялостна ревизия на изборната процедура. Допълнително от този касатор е постъпила Молба, към която прилага доказателства за потвърждаване на индикацията за вероятно манипулиране на изборните книжа. Представена е и писмена защита. От ответната страна - Общинска избирателна комисия (ОИК) - Кочериново е постъпил писмен Отговор, в който се изразява становище, че постановеното съдебно решение е правилно, законосъобразно и обосновано и няма никакви нарушения нито на материалния закон, нито на процесуалните правила, поради което се моли да бъде потвърдено. В открито съдебно заседание пред ВАС, процесуалният представител оспорва и двете жалби и заявява, че чрез писмените и устните доказателства се е установило, че не са налице грешки в протоколите, няма отбелязвания, няма задрасквания, поради което не може да се приеме, че има нарушения в процеса. Заинтересованата страна И. С. М., гр. Кочериново, ул. "Детелина" 11, чрез надлежно упълномощен още от първоинстанционното производство адвокат-пълномощник оспорва изцяло и двете касационни жалби, счита че са неоснователни и моли да бъдат отхвърлени, а атакувания с тях съдебен акт да бъде оставен в сила, тъй като не са налице отменителните основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Представени са писмени бележки. Претендират се разноски по представения Списък. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационните жалби са неоснователни. Релевираните касационни основания не са налице. Подробните доводи в касационните жалби са изтъквани и пред първоинстанционния съд, защото касаят съществото на правния спор. За изясняване на фактическата обстановка, в хода на съдебното дирене, съдът е обсъдил всички доказателствени искания на жалбоподателя с оглед на тяхната допустимост и относимост. Събрал е необходимите доказателства - гласни и писмени за изясняване на правния спор, допуснал е ръчно преброяване за една от секциите поради наличие на обективни обстоятелства, налагащи това процесуално действие за установяване точния брой действителни и недействителни бюлетини, като за останалите секции е обосновал липсата на необходимост от подобно действие с мотиви, които следва да бъдат споделени. Редовността на протоколите от външна страна, липсата на поправки, зачертавания и отбелязване за спорове, несъгласия и пр. са обосновали правилния извод на съда, че не се налага повторно преброяване на всички бюлетини от всички избирателни секции. Проследявайки начина, по който са изпълнени реквизитите на протоколите на СИК, съдът е провел правилно разграничение на съществените и несъществени нарушения и е обосновал верен правен извод, че намерените нарушения са несъществени, защото не влияят върху крайния изборен резултат. Така например съдът е установил, че писмено решение за разпределяне на задачите между членовете на СИК не е открито, но впоследствие протоколът за определяне на резултатите е подписан от всички членове без забележки и особени мнения, следователно никой не е имал възражения относно начина на работа на комисията и отчитането на крайния изборен резултат. От приетите свидетелски показания съдът е извел обоснован извод за недоказаност на твърденията за манипулиране на изборния процес чрез намеса в работата на избирателната комисия от страна на кметските наместници или чрез придружителите, при допускане на гласуване с придружител. Правилна е преценката на съда, че преброяването на бюлетините в секция № 4 е извършено коректно. Съобразени са изискванията, предвидени в ИК за редовността на бюлетините, установеното е отразено в мотивите на решението. Правилна като краен резултат е основната констатация на съда, че в хода на съдебното производство, безспорни доказателства, опровергаващи съдържанието на оспорения протокол, не са събрани. С оглед на това, независимо от извършената корекция в протокола на СИК № 4 в полза на жалбоподателя, изводът на съда, че крайният изборен резултат не се променя е правилен, а съдебното решение, с което е потвърдено оспореното решение № 229/02.11.2015 г. на ОИК Кочериново за избор на кмет на общината е правилно и не подлежи на касационна отмяна. Настоящият тричленен състав на ВАС - Четвърто отделение намира, че и двете касационни жалби са подадени в законоустановения в чл. 459, ал. 8 от Изборния кодекс (ИК) 7-дневен срок, от страни по чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо които постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, се явяват неоснователни. Както се каза в началото, с решение № 142 от 01.12.2015 г. по административно дело № 358/2015 г., Кюстендилският административен съд е потвърдил Решение № 229/02.11.2015 г. на ОИК - Кочериново, с което за избран за Кмет на Община Кочериново, на втори тур е обявен И. С. М., издигнат от Инициативен комитет. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е посочил, че с оглед спецификата на предмета на оспорване, идеята на законодателя вложена в разпоредбата на чл. 459, ал. 1 от Изборния кодекс не е да се извършва цялостна ревизия на изборния процес, а да се провери дали твърдените от оспорващия нарушения действително са били допуснати и дали са довели до недействителност на обявения изборен резултат и в този смисъл следва да се разграничават съществени и несъществени нарушения на избирателния процес, като единствено съществените са основание за касиране на атакувания избор. В контекста на така изложеното съдът е приел възраженията в жалбата за неоснователни. По-конкретно е констатирал, че протоколът на ОИК е подписан от всички членове на ОИК, като в него липсват поправки, възражения и особени мнения на членовете, съдържа и данни за края на изборния ден и съответно положените подписи върху протокола - в 23.00 часа. Решение № 229/02.11.2015 г. също е подписано от всички членове на ОИК, без забележки и особени мнения. Посочил е, че съобразно критериите на чл. 146 от АПК оспореното решение представлява валиден административен акт - постановен от орган с материална и териториална компетентност, в писмена форма и с необходимото съдържание по чл. 59, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 452, ал. 2 и ал. 3 от Изборния кодекс, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Съдът е приел, че материалната доказателствена сила на изборните протоколи, които са официални удостоверителни документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК не е разколебана по отношение броя на посочените резултати, с изключение на този в СИК № 4, тъй като липсват отбелязвания за каквито и да е спорове между членовете на СИК, като освен това изрично е посочено в Изборния кодекс, че неподписването на протокола от чл. на комисията не го прави недействителен съгласно разпоредбата на чл. 451, ал. 4 от ИК. В протоколите е извършена проверка по чл. 438, ал. 3 ИК. Не се установява някой чл. да е подписал с възражение протокола, напротив, навсякъде в същите е посочено, че изборите са преминали в нормална, спокойна и конструктивна работна обстановка. Съдът е констатирал, че свидетелските показания, дадени в с. з. на 19.11.2015 г. не са разкрили обстановка различна от сочената в протоколите на СИК. С оглед факта, че е имало подаден сигнал от И. Ц. Б. - Н. относно извършени нарушения, съдът е уважил искането за ново ръчно преброяване на бюлетините единствено в секция № 4, като резултатите подробно е описал в своето решение. За оспорените бюлетини е разпоредил да се направят копия и да се приложат по делото, като по съществото на спора ги е разгледал, обсъдил и направил своите правни изводи коя бюлетина за кой кандидат приема за действителна, респективно за недействителна. В тази връзка е коригирал общият брой на действителните бюлетини в полза на Й. Е. Т. с 1 брой, като за същия следва да се счита, че са подадени 1519 действителни гласове /бюлетини/ и намалява тези за И. С. М. също с 1 брой, като за същия следва да се счита, че са подадени 1540 действителни гласове /бюлетини/. Крайният правен извод на съда е, че независимият кандидат И. С. М. - издигнат от Инициативен комитет е получил повече от действителните гласове и в съответствие с изискванията на чл. 452, ал. 6 от ИК с оспореното решение на ОИК - Кочериново правилно е обявен за избран за Кмет на Община Кочериново, на втори тур. Извън констатацията си относно изборните резултати в секция № 4, в решението си съдът е обсъдил поотделно и изложил съображения относно още 12 оплаквания в жалбите и ги е приел за неоснователни и недоказани. Така постановеното съдебно решение е правилно и не страда от твърдяните в касационните жалби пороци. Не се отразяват на законосъобразността на решението някои неточности като посочването на община "Сапарева баня", вместо на община "Кочериново"; посочването на "Избирателния кодекс" вместо вярното наименование на нормативния акт - "Изборен кодекс"; посочването на разпоредби от "ОИК", вместо от "ИК", посочването на погрешни цифри на някои места. Тези очевидни фактически грешки могат да бъдат поправени по реда на чл. 175 от АПК, но не рефлектират върху законосъобразността на съдебното решение. А въпрос на стил на изразяване на формираната воля на съда в писмен вид, а не въпрос на законосъобразност е неколкократното повтаряне на едни и същи факти, констатации и изводи. С обжалваното пред Административен съд - Кюстендил РЕШЕНИЕ № 229 от 02.11.2015 г., което е Приложение № 86-МИ от образеца на изборните книжа, утвърдени от Централната избирателна комисия (ЦИК) съгласно чл. 6 от Изборния кодекс, на основание чл. 452 от Изборния кодекс и въз основа на получените данни от протоколите на СИК, Общинска избирателна комисия Кочериново, област Кюстендил ОБЯВЯВА ЗА ИЗБРАН ЗА КМЕТ на община Кочериново, на втори тур И. С. М., издигнат от Инициативен комитет, получил 1541 действителни гласове. Видно от протокола на Общинската избирателна комисия (ОИК) - Кочериново, който е Приложение № 84-МИ-х-К (въз основа на данните в който протокол пък се изготвя посоченото решение за определяне на изборните резултати), другият кандидат, който е бил допуснат до участие във втори тур съгласно Решение № 185/26.10.2015 г. на ОИК - Кочериново, а именно Й. Е. Т. - независим, издигнат от Инициативен комитет "Единение за Община Кочериново", е получил 1518 действителни гласове, при които обстоятелства за избран за кмет е обявен този кандидат, който е получил най-много действителни гласове, което е в съответствие с разпоредбата на чл. 452, ал. 6 от ИК, независимо колко гласа е разликата между двамата допуснати кандидати - 1 или повече, в случая 23. Протоколът на ОИК - Кочериново е изготвен въз основа на данните от всички 16 секционни избирателни комисии (СИК) на този изборен район, които протоколи са приложени по делото като доказателства и са Приложение № 82-МИ-х-К от изборните книжа. Тоест, въз основа на данните от протоколите на СИК е изготвен протокола на ОИК, а въз основа на данните от протокола на ОИК е изготвено решението на ОИК за определяне на резултатите от изборите, което единствено подлежи на обжалване съгласно чл. 459, ал. 1 от Изборния кодекс (ИК). Срещу това решение с № 229 от 02.11.2015 г. в Административен съд - Кюстендил са постъпили две жалби: Едната жалба е от Й. Е. Т. - независим кандидат за кмет на община Кочериново, издигнат от Инициативен комитет "ЕДИНЕНИЕ ЗА ОБЩИНА КОЧЕРИНОВО", по която жалба е било образувано административно дело № 358/2015 г. по описа на Административен съд - Кюстендил. Другата жалба е от самия инициативен комитет, а именно ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ "ЕДИНЕНИЕ ЗА ОБЩИНА КОЧЕРИНОВО", представляван от инж. И. М. И., по която жалба е било образувано административно дело № 368/2015 г. по описа на Административен съд - Кюстендил. С определение № 605 от 10.11.2015 г. на основание чл. 213 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК съдът е съединил това дело за общо разглеждане и решаване към адм. дело № 358/2015 г., като по-рано образувано. В двете жалби до Административен съд - Кюстендил са направени многобройни еднотипни и идентични оплаквания за допуснати нарушения на изборния процес, които, както се установи по-горе, са обсъдени от съда и приети за неоснователни и недоказани. Безспорно е, че производството е по реда на чл. 459 от Изборния кодекс (ИК) и че жалбоподателите попадат в кръга на лицата, посочени в ал. 1, които са активно легитимирани да обжалват решението на общинската избирателна комисия за определяне на резултатите от изборите. По административно дело № 358/2015 г. по описа на Административен съд - Кюстендил са проведени три открити съдебни заседания. В първото по делото съдебно заседание, проведено на 12.11.2015 г. след изслушване на становищата на страните и техните искания, съдът е открил производство по оспорване верността и автентичността на всичките 16 броя протоколи на СИК и протокола на ОИК - Кочериново, като е указал, че тежестта на доказване на неистинността на оспорените доказателства е за оспорващия. Задължил е председателя на ОИК - Кочериново да представи доказателствата, които са били поискани от процесуалния представител на жалбоподателя Й. Е. Т., както и заверен списък на членовете на състава на всички СИК на територията на общината. Освен това е допуснал до разпит свидетели както на този жалбоподател, така и на заинтересованата страна И. С. М. Във второто съдебно заседание, проведено на 19.11.2015 г. съдът е изслушал показанията на 27 свидетели и тъй като е счел, че техните показания, както и представените писмени доказателства дават ясна представа на съда за протеклия изборен процес, е допуснал ръчно броене на всички бюлетини само в избирателна секция № 4 и е отхвърлил всички останали искания, направени в предходното съдебно заседание. Определението на съда е мотивирано в пълно съответствие с разпоредбата на чл. 254, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) за мотивиране на съдебните актове, както е мотивирано и определението на съда от 12.11.2015 г., с което е отхвърлил искането на жалбоподателя Й. Е. Т. за предоставяне на изборните книжа от страна на общинската администрация Кочериново в сградата на Административен съд Кюстендил, като е посочил, че съответните длъжностни лица в Община Кочериново носят своята наказателна отговорност относно надлежното съхраняване на изборните материали. В третото съдебно заседание, проведено на 25.11.2015 г. съдът е приел представени от ответната ОИК - Кочериново доказателства и е пристъпил към броене на изборните бюлетини от секция № 4, като оспорените от страните бюлетини е приложил по делото в ксероксни копия. В това съдебно заседание съдът е отхвърлил искането на свидетеля И. М. Ш. за повторен разпит, който в нарочна молба е посочил, че е съобщил на съда, че е видял Т. Й. системно да извозва със собствения си джип "Мицубуши Паджеро" хора от махалите до избирателната секция и е заявил, че само предполага /допуска/, че същият купува гласовете на возените лица в автомобила, а в протокола невярно било записано, че е видял даването на парите. При така извършените и описани подробно процесуални действия, първоинстанционният съд не е допуснал никакво нарушение на съдопроизводствените правила. При регламентираната от законодателя бързина на този вид производства (14 дни) с оглед значимостта на обществените отношения, които се регулират с изборното законодателство и чиято цел е да се създаде сигурност и стабилност при изборите на местните органи - общински съвети и кметове (както е в случая), провеждането на три заседания, а не на едно както е в повечето случаи при жалби с подобен характер, както и разпита на значителен брой свидетели - 27, гарантира пълно изясняване на фактическата страна на спора, което от своя страна довежда до съответни на фактите и правилни като резултат правни изводи. На това място е необходимо да се отбележи един факт, базиран на разпоредбите на Изборния кодекс, обнародван в "Държавен вестник" бр. 19 от 5 март 2014 г., в сила от същата дата - 5 март 2014 г., с изм. и доп. в ДВ, бр. 35/22.04.2014 г., бр. 53/27.06.2014 г., бр. 98/28.11.2014 г., бр. 79/13.10.2015 г., както и на утвърдилата се през годините съдебна практика, която, макар и формирана още по времето на отменения Изборен кодекс от 2011 г., предвид идентичните текстове, регламентиращи материята по организацията и реда за произвеждане на местни избори и регулираща обществените отношения в областта касаеща избори за общински съветници и кметове, е напълно приложима и няма основание за промяна и по този Изборен кодекс, а именно, че за да бъде опорочен един изборен резултат, не е достатъчно само да е допуснато нарушение на процедурата, а то трябва да е съществено. Нееднократно в съдебната практика и в множество теоретични разработки на различни автори от областта на юридическата материя е правено разграничение кога нарушението е "съществено" и кога е "несъществено" предвид липсата на легално определение на тези понятия, и по-конкретно, че нарушението е "съществено" тогава, когато то само по себе си опорочава процедурата, тоест допускането му се отразява на съдържанието на акта и ако не е било допуснато, то крайният резултат би бил различен и разрешен по съвсем друг начин и по-точно, обявеният изборен резултат да не отразява действителния вот на избирателите. В тази връзка следва да се спомене едно решение на Конституционния съд на Република България, което, макар и да е относно законността на избори за народни представители, дава разрешение на принципни въпроси и то във връзка с избори, произведени по предходния Изборен кодекс, обнародван в "Държавен вестник" бр. 9 от 28 януари 2011 г., а не по отменения Закон за избиране на народни представители (ЗИНП - обн. ДВ, бр. 37/2001 г.) или по отменения Закон за местните избори (ЗМИ - обн. ДВ, бр. 66/1995 г.). Това е решение № 13 от 28.11.2013 г. по конституционно дело № 14/2013 г., според което, за да бъдат обявени изборите за незаконни, трябва да се констатира, че са едновременно налице две предпоставки: съществени, особено тежки нарушения на изборния процес, относими към основополагащите демократични конституционни принципи на избирателното право (общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване - чл. 10 от Конституцията) и тежестта на тези нарушения да е от такова естество, че да е невъзможно да се установи действителната воля на избирателите. Само със съмнения, предположения и вероятности за тежки нарушения на изборния процес се омаловажава труда и действията на хиляди хора - избиратели и длъжностни лица, свързани с произвеждане на насрочените с Указ № 162 от 10 август 2015 г. на Президента на републиката избори за общински съветници и кметове - първите осъществили конституционното си право да гласуват (чл. 10 от основния закон на страната), а вторите в качеството си на органи на изборния процес (СИК, ОИК и ЦИК), без значение от коя политическа партия или коалиция са били предложени. В тази връзка следва да се отбележи, че съдът не е нито орган, нито участник в изборното правоотношение. Изборният процес започва с насрочване на изборите (с указ на президента на републиката) и приключва с решението за определяне на изборните резултати. Затова и съдът правилно е отказал да съхранява изборните книжа вместо общинската администрация. В случая не се установяват съществени нарушения и пороци на произведените на втори тур на датата 01.11.2015 г. избори за кмет на Община Кочериново. По-конкретно по възраженията и фактите: В действащия Изборен кодекс (ИК) подробно са уредени въпросите с възможност за поправки на протоколите и подписите на членовете на секционните избирателни комисии и по-точно в кои случаи протоколът се подписва от всички членове, в кои случаи протоколът се подписва с особено мнение, в кои случаи протоколът се подписва само от трима членове, като се има предвид и правилото на чл. 441, ал. 5 ИК, че "неподписването на протокола от чл. на комисията не го прави недействителен". Разпоредбата на чл. 445, ал. 5 от ИК изрично допуска очевидни фактически грешки в протоколите да се поправят и с подписите на трима членове на СИК, които всъщност са тези които отиват до ОИК да предават протоколите - председателят или заместник-председателят, секретарят и чл. на секционната избирателна комисия, предложени от различни партии и коалиции. Така че е законово допустимо поправките в протоколите да се извършат след обявяване на резултатите от гласуването. Абсолютно всички 16 броя секционни протоколи, както и извършените в някои от тях поправки са подписани от 7-те члена на съответната секционна избирателна комисия (за СИК № 16 са 5 члена), което се установява и може да се провери от приложените по адм. дело № 358/2015 г. по описа на Административен съд - Кюстендил заверени копия на протоколи - Приложение № 82-МИ-х-К, попълнени във всичките им графи и части. Затова се явяват голословни твърденията на жалбоподателите че: протокол на СИК в ИС № 3 е подписан единствено от председателя на СИК; протокол на СИК в ИС № 5 не бил подписан от заместник-председателя и секретаря на СИК, а последната пета страница не била подписана от нито един от тримата членове на СИК; протокол на СИК в ИС № 6 не бил подписан от заместник-председателя и секретаря на СИК; протокол на СИК в ИС № 7 не бил подписан от председателя, заместник-председателя и секретаря на СИК, а само от члена С. Г.; протокол на СИК в ИС № 8 вместо парафа на заместник-председателя бил положен парафа навярно от члена на СИК Н. С.; протокол на СИК в ИС № 9 не бил подписан от нито един чл. на СИК; протокол на СИК в ИС № 10 бил подписан само от председателя на СИК; протокол на СИК в ИС № 13 бил подписан само на първа страница от един чл. на СИК, като това навярно бил секретаря на СИК; в протокола на СИК в ИС № 15 било видно, че подписа на председателя на СИК не съответства на този от последната пета страница, поради което е налице съмнение, че някое трето лице е имитирало подписа. Това последно твърдение не следва да бъде проверявано защото е безспорен факта, че едно лице може да се подписва по различен начин в зависимост от ситуацията в която се намира и е естествено ако бърза да полага краткия си подпис, а не да го изписва с всички възможни елементи с цел да не буди съмнение в достоверността му. Отделен е въпроса, че видно от Протокол на СИК № 15, приложен по делото на л. 130 - 134, подписи на членовете на секционните избирателни комисии се полагат само на последната пета страница, а на първата се изписват само техните имена без подписи. Относно печатите на СИК - такива се поставят на гърба на бюлетините, а не на протоколите, които се предават на ОИК с приемо-предавателна разписка. Видно от същите приложени по делото протоколи, всички данни са попълнени и няма разминаване в цифрите в избирателни секции № 3 и № 4, както твърдят жалбоподателите. Относно маркирането на печата на СИК по уникален начин, същото е извършено още на първия тур на изборите и същите печати се използват и за втория тур. Следва да се посочи, че твърдяното в първоначалната жалба на Й. Е. Т. нарушение на чл. 283 от ИК е неотносимо, защото систематическото място на този текст е в Раздел VIII - ПРЕБРОЯВАНЕ НА ГЛАСОВЕТЕ, намиращ се в Глава петнадесета - ИЗБОРИ ЗА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ ЗА НАРОДНО СЪБРАНИЕ И ЗА ВЕЛИКО НАРОДНО СЪБРАНИЕ, поради което няма приложение при изборите за общински съветници и кметове. Само за сведение - за този вид избор се прилага регламентацията в Раздел VII на Глава петнадесета - ГЛАСУВАНЕ, към който раздел изрично препращат чл. 398 и чл. 424 от ИК. А ако се касае за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 8 от ИК или на чл. 442 от ИК, то дори копието което се дава на кандидатите, застъпниците, представителите на партиите, коалициите, инициативните комитети и наблюдателите да няма необходимите реквизити, това не е съществено нарушение до степен да опорочи изборния резултат, защото липсата на печат и подпис не може да промени данните от подадения от избирателите вот. Относно възражението, че в някои протоколи на СИК в част първа, т. А са били записани 4 кандидатски листи при действителни 2, без извършени поправки или с поправки без подписи на членовете на комисията, следва да се отбележи, че бланката на протоколите представляваща Приложение № 82-МИ-х-К от изборните книжа е същата като на първия тур на изборите, в който са участвали 4 на брой кандидатски листи с предложени кандидати, както следва: В. А. Б., издигнат от ПП "АБВ" /АЛТЕРНАТИВА ЗА БЪЛГАРСКО ВЪЗРАЖДАНЕ/; И. С. М. - независим, издигнат от Инициативен комитет; Р. С. Я., издигнат от ПП "ГЕРБ" и Й. Е. Т. - независим, издигнат от Инициативен комитет "ЕДИНЕНИЕ ЗА ОБЩИНА КОЧЕРИНОВО". С Решение № 185/26.10.2015 г. на ОИК - Кочериново до участие във втори тур са допуснати независимите кандидати И. С. М. - получил 1252 действителни гласове и Й. Е. Т. - получил 1069 действителни гласове. Другите двама кандидати (от ПП "АБВ" и от ПП "ГЕРБ") са отпаднали от надпреварата и очевидно остават двамата с най-много гласове в съответствие с чл. 452, ал. 5 от ИК да участват във втори тур. Следователно е безспорно, че във втория тур на изборите за кмет на Община Кочериново участват 2 кандидатски листи: И. С. М. - независим, с бюлетина № 10 и Й. Е. Т. - независим, с бюлетина № 13. Този безспорен факт на участие на 2, а не на 4 броя листи не може да се промени с поправка или без поправка, с подписи или без подписи на секционните протоколи, тоест и без да е направена корекция. Относно твърденията за нарушения при гласуване с придружител: по принцип вотът е таен. Чл. 10 от основния закон - Конституцията на Република България регламентира, че избори се произвеждат въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване, а според чл. 3, ал. 1 от ИК, изборите се произвеждат въз основа на всеобщо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване и осигуряват свободно изразяване на волята на избирателите. От този принцип има изключение - при гласуване на избиратели с увредено зрение или със затруднения в придвижването, които не им позволяват да извършват сами необходимите действия се гласува с помощта на придружител. По предишния отменен ИК беше предвидено гласуване на лица с увреждане на опорно-двигателния апарат, което е по-широко понятие и включва и затруднения в ръцете, а не само в краката. Независимо от този пропуск, в сега действащия ИК са предвидени няколко хипотези. Съгласно чл. 235, ал. 1 ИК избирателите с увредено зрение или със затруднения в придвижването гласуват в определена по чл. 10, ал. 1 секция, а това е специално определена от общинската избирателна комисия секция, в случая това е секция № 5 в с. Бараково. Гласуване в такава секция обаче не е задължително, защото разпоредбата на ал. 3 предоставя възможност избирател да гласува и в избрана от него подходяща секция. Разпоредбата на чл. 236 ИК определя реда за гласуване с придружител, като председателят на съответната секционна избирателна комисия разрешава гласуването да се извърши с помощта на придружител. За тази преценка законодателят не изисква представяне на решение на ЛКК, ТЕЛК или друг медицински документ, затова е неоснователно направеното от жалбоподателя Инициативен комитет "ЕДИНЕНИЕ ЗА ОБЩИНА КОЧЕРИНОВО" искане да се изпрати списъка на гласувалите с придружители лица на ТЕЛК за да отговорят дали тези лица са категоризирани при тях. Само при оспорване на решението на председателя и то от чл. на СИК, а не от представител на партия, респ. инициативен комитет, застъпник, наблюдател или друго лице, спорът се решава окончателно от самата секционна избирателна комисия (ал. 1 на чл. 236 ИК), а в случая няма такива оспорвания видно от приложените протоколи. Изрично в ал. 4 е посочено, че неграмотността не е основание за гласуване с придружител. А що се отнася до недопускане до гласуване с придружител на лицето С. А. Т., то се установява, че същият не е имал документ за самоличност, какъвто се изисква според чл. 263, ал. 1 от ИК, а не че е оспорено влошеното му зрение. Специални разпоредби са предвидени за избиратели с трайни увреждания, които не им позволяват да упражнят избирателното си право в избирателни секции, поради което се гласува с подвижна избирателна кутия - чл. 237 - 239 ИК. Всички цитирани разпоредби за гласуване с придружители се намират в Част първа от ИК, която, както се каза по-горе, се прилага по силата на препращащата норма на чл. 398 ИК. А твърдяното обстоятелство, че в протоколите на СИК няма предвидени раздели за отразяване на броя на гласувалите с увреждане на опорно-двигателния апарат и зрението (по действащия ИК изразът е избиратели с увредено зрение или със затруднения в придвижването), то не е проблем на секционните избирателни комисии, които ползват бланките на утвърдените от ЦИК книжа. Неоснователни са възраженията за гласуване в секция "Старчески дом" или "Дом за стари хора", която е избирателна секция № 16 - видно от приложения по делото секционен протокол: съгласно чл. 9, ал. 7 от ИК, при избори за общински съветници и за кметове се образуват избирателни секции в лечебни заведения, в домове за стари хора и други специализирани институции за предоставяне на социални услуги, при наличие на не по-малко от 10 избиратели. В случая образуването на секция в "Дом за стари хора" е факт и повече въпросът защо и как е създадена тя не може да се обсъжда. Броят на избирателите според избирателния списък е 40, гласували са 37, толкова бюлетини са намерени и в избирателната кутия, от които 33 действителни и 4 недействителни. Няма никакви поправки освен броя на кандидатските листи от 4 на 2, няма спорове, отразена е обстановка при произвеждане на изборите - "добра". Всъщност тук е мястото да се отбележи, че когато протоколите на СИК са напълно редовни от външна страна, тоест в тях липсват зачерквания, задрасквания, поправки, няма отразени постъпили в изборния ден жалби и взетите по тях решения, няма описани подадени заявления или възражения, няма забележки, няма подписи с особени мнения, искане за преброяване на бюлетините - действителни или недействителни, е недопустимо. Повторно преброяване на гласовете би могло да се допусне само ако от протоколите на СИК е видно, че съществуват спорове между членовете на СИК по характера на бюлетините или за резултатите от гласуването. В конкретния случай от всички приложени протоколи от 16-те СИК се установява, че изобщо не е имало спорове по отчитането на гласовете, затова и не се е стигнало до съставянето на протоколи по реда на чл. 438, ал. 3 от ИК. Видно от протоколите, в тях е отразено, че изборите са произведени при следната обстановка: в избирателна секция № 1 населено място Кочериново - "нормална", в избирателна секция № 2 - Кочериново - "спокойна", в избирателна секция № 3 - Кочериново - "нормална", в избирателна секция № 4 - Кочериново - "спокойна", в избирателна секция № 5 - с. Бараково - "нормална", в избирателна секция № 6 - с. Стоб - "спокойна", в избирателна секция № 7 - с. Стоб - "спокойна", в избирателна секция № 8 - с. Пороминово - "нормална", в избирателна секция № 9 - с. Мурсалево - "спокойна и нормална", в избирателна секция № 10 - с. Крумово - "нормална", в избирателна секция № 11 - с. Бураново - "нормална", в избирателна секция № 12 - с. Боровец - "спокойна и нормална", в избирателна секция № 13 - с. Драгодан - "добра", в избирателна секция № 14 - с. Цървище - "нормална", в избирателна секция № 15 - с. Фролош - "нормална" и в избирателна секция № 16 - "Дом за стари хора" в гр. Кочериново - "добра" (както вече се установи по-горе). В контекста на изложеното е необходимо да се спомене решение № 9 от 26.11.2009 г. на Конституционния съд на Република България по конституционно дело № 8/2009 г., което касае оспорване на резултата от избор на народен представител, но няма пречка да се прилага и за местните избори, в случая за избор на кмет на община, защото в него е дадено принципно разрешение на един много спорен въпрос, всъщност най-спорния момент във всеки вид избор - отчитането на действителните и недействителните бюлетини и това е така, защото неправилното преброяване на гласовете поради неотчитане вярно коя бюлетина е действителна и коя недействителна за съответния кандидат независимо дали за народен представител, за кмет или за общински съветник рефлектира върху избора и може да промени изборния резултат и затова това е едно от най-важните възражения, които се правят почти във всяка жалба. Според това решение на КС съдът отклонява искането за "ръчно преброяване" на подадените бюлетини, доколкото в Република България преброяването на бюлетините от гласуването се извършва единствено и само ръчно от СИК след приключване на изборния ден и не се прилага какъвто и да е друг способ на преброяване освен този. Повторно преброяване на гласовете би могло да се допусне, ако от протоколите на СИК е видно, че съществуват спорове между членовете на СИК за резултатите от гласуването. Конституционният съд счита, че не е оправдано извършване на проверка на съответствието на обявените за недействителни бюлетини с изискванията на закона доколкото не са регистрирани възражения, жалби и подписване с особени мнения от страна на членовете на комисиите в съставените протоколи. Всъщност има начин и крайно време е този въпрос да бъде уреден по законодателен ред и всякакъв субективен елемент няма да стои като проблем за никоя партия, коалиция, инициативен комитет и техните кандидати. Необходимо е да се отбележи също, че при внимателен и не избирателен прочит на съдебния протокол от 19.11.2015 г. се установява, че всички разпитани от съда 27 на брой свидетели независимо от коя страна са били поискани - от жалбоподателя или от заинтересованата страна, и независимо дали са били председатели на секционни избирателни комисии, членове или застъпници на кандидатите за кмет, са били единодушни в показанията си, че възражения или спорове по повод обявяване на бюлетините за действителни и недействителни не е имало, както и не е имало някой, който да възрази, че не е съгласен с данните. Съдът е допуснал ръчно преброяване на бюлетините в избирателна секция № 4 не защото е имало спорове, а защото в него бил отразен подаден сигнал от И. Ц. Б. - Н. Този писмен сигнал обаче е бил за гласуване с придружител, а не относно броенето на бюлетините. Фактът на подаване на сигнал не представлява сам по себе си доказателство за извършено нарушение и то от категорията на съществените, а освен това по въпроса за гласуване с придружители настоящият състав изложи вече по-горе подробни съображения. Относно констатацията на първоинстанционния съд коя бюлетина е действителна и коя недействителна и за кой точно кандидат, настоящият състав след преглед на приложените копия на бюлетини намира, че за недействителни следва да се приемат още няколко бюлетини, но те не могат да променят крайния изборен резултат, защото са наравно. По-конкретно, неправилно съдът е приел за действителна бюлетината приложена на лист 341 за кандидат № 13, защото поставения знак нито е "Х" нито е "V", а една смесица от двата. Правилно обаче е приел за недействителна бюлетината приложена на лист 419 за кандидат № 10, защото в квадратчето е поставен знак "/", който не отговаря на изискването на чл. 265, ал. 3, т. 1 от ИК. Освен това недействителни по правилата на чл. 437, ал. 3 ИК са още бюлетините, приложени на лист № № 359 (първата), 390, 402 и 417 за кандидат № 10 - И. С. М., както и бюлетините, приложени на лист № № 443 (първата), 445 (първата), 458 (първата) и 466 (първата) за кандидат № 13 - Й. Е. Т. В тази връзка следва да се отбележи, че законоустановените знаци за действителност "Х" или "V", няма пречка да са изписани с преповтаряне или дори потретване за по-голяма сигурност или четливост, при което не винаги се постига наслагване, а по-скоро се получава успоредност на линиите; няма изискване линиите на знака да са винаги прави, а е допустимо с оглед възрастовите особености на лицата да са изкривени или дори вълнообразни; с оглед индивидуалността на лицето може да се получи на практика сливане на някои от краищата на знака "Х", което не може да се тълкува в ущърб на избирателя, който е отишъл до избирателната секция за да упражни правото си на гласуване и е изразил своята воля по начин, съобразен с действителното му физическо или психическо състояние; няма и изискване на кое точно място да се пресекат двете отсечки на знака "Х", нито на колко точно градуса да се пресичат линиите, стига да не се получи 90о и "Х" да се превърне в кръстче "+", което не е допустимо, както и поставянето на кръгче или други символи като букви, цифри и други знаци - байрачета, звездички, слънца. Излизането извън определеното за кандидата квадратче е допустимо стига да не засяга квадратчето на другия кандидат, но в случая няма такива бюлетини. С оглед изложеното, всички възражения в касационните жалби относно броенето на бюлетините, респ. гласовете в избирателна секция № 4 се преценяват като неоснователни. От разпитаните по делото 27 свидетели 6 са дали показания относно СИК в избирателна секция № 15; по 4-ма са дали показания относно СИК в избирателни секции № 4 и № 10; 3-ма са дали показания относно СИК в избирателна секция № 3; по 2-ма са дали показания относно СИК в избирателни секции № 5, № 11 и № 16; по 1 са дали показания относно СИК в избирателни секции № 9, № 12 и № 13. Свидетелят П. Ш. е разпитан като подател на Сигнал до Районна прокуратура гр. Дупница за престъпно поведение на В. Р. - кметски наместник на село Фролош и лицето Т. Й. свързано с купуване на гласове. Настоящият състав споделя становището, че купуването и продаването на гласове е престъпление и докато не бъде доказано по надлежния ред, не може да бъде основание за обявяване на избор, в случая за кмет на община, за недействителен. Видно от протокола на избирателна секция № 15 - с. Фролош обстановката е била "нормална". Дори и кметският наместник да е влизал и излизал от "изборната секция" и да е присъствал при броенето на бюлетините, както установява свидетелят П. К. М., това не опорочава изборния процес до степен за касиране на произведения избор. Тези действия, включително и провеждането на телефонни разговори не доказват манипулиране на правото на свободно изразяване на изборната воля, както се твърди в първоначалните жалби на Й. Е. Т. и на Инициативен комитет "ЕДИНЕНИЕ ЗА ОБЩИНА КОЧЕРИНОВО". Същото се отнася и за оплакването, че кметския наместник на с. Крумово Л. М. периодично е влизала в избирателна секция № 10 и е присъствала в кабинета си в изборния ден, който е в съседство с тази секция. Разпоредбата на чл. 226 от ИК забранява "присъствие на други лица, освен гласуващи в момента избиратели, на разстояние, по-малко от три метра от кабината за гласуване, когато в нея има избирател". В конкретния случай нито е доказано посочените кметски наместници да са били на по-малко от три метра, нито е доказано в кабината в този момент да е имало избирател. Недоказано остава и твърдението, че кметските наместници в село Фролош, село Бураново, село Боровец и село Драгодан, и служители от общинската администрация са агитирали пред самите избирателни секции за кандидата г-н М. и са участвали в извозването на избиратели до избирателните секции. Всъщност дори и да беше доказано, то не обосновава извод за нарушение на изборния процес по следните причини: съгласно чл. 184, ал. 1 от ИК, забранява се поставянето на агитационни материали на партии, коалиции и инициативни комитети в изборните помещения, както и на разстояние по-малко от 50 метра от входа на сградата, в която е изборното помещение, през изборния ден и до края на гласуването. Съгласно чл. 182, ал. 4 от ИК, не се допуска предизборна агитация 24 часа преди изборния ден и в изборния ден. В т. 17 на § 1 ДР на ИК е дадена легална дефиниция за "предизборна агитация" - призив за подкрепа или за неподкрепа на кандидат, партия, коалиция или инициативен комитет при участие в избори, като не се смята за агитация по смисъла на кодекса наименованието и символите на партия и коалиция, поставени върху предмети, в които не се съдържа призив за подкрепа. Следователно само надписа на наименованието на някоя партия или коалиция върху чаши, запалки, химикалки или други предмети не е нарушение на закона. Отделно от това, дори и да се докаже нарушение на забраната, то няма как да се установи как това се е отразило на изборния резултат, след като по принцип вотът е таен - според чл. 10 от Конституцията на Република България, избори се произвеждат въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване, а според чл. 3, ал. 1 от ИК, изборите се произвеждат въз основа на всеобщо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване и осигуряват свободно изразяване на волята на избирателите, тоест не може да се установи по безспорен и категоричен начин как тази забранена агитация е повлияла на мисловната дейност на избирателя и за кого точно той е дал своя глас. Според решение № 5 от 09.07.2013 г. по конституционно дело № 13/2013 г., "причинната връзка между едно или друго действие на участниците в изборния процес, свързано с агитация, и крайния резултат от изборите не може да бъде установена с правни средства, резултатът от които да бъде използван за доказване ... Няма как да се установи, дали изборният резултат би бил различен при отсъствието на твърдените нарушения". С една дума въпреки извършена някаква агитация, то избирателят сам си решава за кой кандидат да даде своя вот и свободно да изрази волята си. Относно подадения сигнал от баща и син Ш. до прокуратурата настоящият състав изложи вече съображения и не следва да се повтаря, а твърдението в жалбите на Й. Е. Т. и на Инициативен комитет "ЕДИНЕНИЕ ЗА ОБЩИНА КОЧЕРИНОВО" за раздаване на дърва за огрев срещу гласуване за г-н М. изобщо не е доказано. Правилно първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на жалбоподателите за извършване на графологическа експертиза и за проверка на избирателните списъци с оглед информация за имащите право на глас избиратели предвид наличие на голям брой външни за селата и общината лица (изборни туристи) да участват в избора за общински кмет. И това е така, защото избирателните списъци се съставят от общинските администрации по населени места, подписват се от кмета и секретаря на общината, отпечатват се въз основа на Националния регистър на населението от Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" в МРРБ и се предават на секционните избирателни комисии в деня преди изборния ден. Избирателните списъци се съставят по постоянен адрес - чл. 24, ал. 2 от ИК. Разпоредбата на чл. 36 от ИК дава възможност на избирател, чийто постоянен и настоящ адрес са в различни населени места, да поиска да бъде вписан в избирателния списък по настоящ адрес, при определени в закона условия и срок. Въпросът с правото за избиране на общински съветници, респективно и на кметове (тоест така нареченото активно избирателно право) е регламентиран и в разпоредбата на чл. 396 от ИК, във връзка с който текст и е § 1, точка 4 от ДР на ИК, даваща легална дефиниция на израза "живял най-малко през последните 6 месеца в съответното населено място" или т. н. неофициално "изискване за уседналост". Въз основа на предадените на СИК списъци се осъществява и гласуването в изборния ден. Освен това следва да се посочи за прецизност, че има разлика в случаите, когато в избирателния списък се вписват лица по настоящ адрес и то най-късно 14 дни преди изборния ден - чл. 36 ИК; в случаите на вписването на лица в избирателния списък по постоянен адрес до предаване на списъците на СИК - чл. 27, ал. 4 ИК и в случаите на дописване в избирателния списък по постоянен адрес, което се извършва в самия изборен ден от СИК - чл. 27, ал. 5 ИК. В допълнителната страница на избирателния списък се вписват всички данни на избирателя, ако има право да гласува, но не е вписан в избирателния списък - чл. 264, ал. 4 ИК, който текст се намира в Глава петнадесета, раздел VII "ГЛАСУВАНЕ" и намира приложение по силата на препращащата разпоредба на чл. 398 и чл. 424 от ИК. От изложеното следва извода, че гласуването се осъществява по предварително изготвени и съответно предадени на СИК избирателни списъци, а въпросът за адресната регистрация - вписване и заличаване се извършва по друг ред - по Закона за гражданската регистрация и не се изследва в това производство. На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от Изборния кодекс, Централната избирателна комисия издава Методически указания за работата на избирателните комисии по прилагане на Изборния кодекс. Тези указания на първо място са задължителни за СИК и ОИК, но не и за съда и на второ място те не могат да противоречат на императивните законови норми, а само трябва да ги доразвиват и детайлизират. В тази връзка не може да се прави пред съда възражение, че са били нарушени Методическите указания на ЦИК, както считат жалбоподателите. Друго възражение на двамата жалбоподатели, сега касатори в настоящото производство е, че на застъпниците не им е била осигурявана пряка видимост за установяване персоналния вот на гласоподавателите и действителността, респ. недействителността на бюлетините в избирателните секции с изключение на избирателна секция № 6 и избирателна секция № 8. Съгласно разпоредбата на чл. 431 от ИК, при отваряне на избирателните кутии (наричани урни по отменения ИК) и при установяване на резултатите от гласуването в изборното помещение може да присъстват кандидати, застъпници и представители на партии, коалиции и инициативни комитети, наблюдатели (по един), по един регистриран анкетьор от регистрирана социологическа агенция и представители на средствата за масово осведомяване, като им се осигурява пряка видимост при преброяване на гласовете. Специално за фигурата на застъпника е предвидено в чл. 120, ал. 1, т. 6 от ИК правото да присъства в изборното помещение при отварянето на избирателните кутии и при установяване на резултатите от гласуването, за което му се осигурява пряка видимост. Същите права обаче имат и наблюдателите и другите изброени лица. При толкова много правни субекти, на които законодателят е предоставил посочените по-горе права, както и присъствието на членовете на самата секционна избирателна комисия е повече от очевидно, че в изборното помещение няма как да се осигури еднакво разстояние до масата, на която ще се броят бюлетините. Както е имал вече възможността ВАС да посочи в свое предходно решение по адм. дело № 992/2012 г., и което становище няма основание за промяна, "предвид широкия кръг лица и обикновено малкото помещение в което действа секционната избирателна комисия, практически не е възможно абсолютно всички присъстващи които законът допуска, да са близо до масата, на която се броят бюлетините". Независимо от видимостта обаче, фактът, че съгласно чл. 435, ал. 1 от ИК преди отварянето на избирателната кутия от масата се отстраняват всички вещи с изключение на черновите (тоест включително и химикалките), е гаранция за достоверност на бюлетините и твърдението, че умишлено са поставяни знаци за да стане недействителна действителна бюлетина подадена за кандидата Й. Е. Т. не се доказва от свидетелските показания на посочения като свидетел П. К. М. Напротив, според него при повторно преброяване (касае се за избирателна секция № 15) се оказало, че на една бюлетина е отметнато и за другия кандидат и бюлетината е станала недействителна, а как е станало това не знае и повече не е видял такива бюлетини да има. От протокола на тази секция, който безспорно е официален свидетелстващ (удостоверителен) документ по смисъла на чл. 179 от ГПК се установява, че недействителни бюлетини няма нито за кандидата с № 10 - И. С. М., нито за кандидата с № 13 - Й. Е. Т. и действително има една бюлетина, от която не може да се установи еднозначно вотът на избирателя, който факт обаче не е във вреда на никой от кандидатите, защото за никой от тях не се брои подаден глас. Жалбоподателите са поискали извършване на графологичен анализ на мастилото, ръкописа и времето на полагане на изборни знаци за гласуване, но следва да се посочи, че допускането на графологична експертиза е безпредметно, тъй като се касае само за една бюлетина и то в една избирателна секция - № 15, а и въпросът не е спорен. Според ал. 2 на чл. 435 ИК, само един чл. по решение на комисията има достъп до бюлетините под наблюдението и контрола на останалите членове. За спазването на тази разпоредба показанията са свидетелите са противоречиви, като са различни и използваните от тях глаголни изрази. В някои избирателни секции само един член, обикновено председателят на СИК е "пипал" бюлетините, в други избирателни секции двама са "боравели" с бюлетините, в трети избирателни секции повече от един чл. е имал "достъп" до бюлетините. Настоящият състав намира, че нарушението не е съществено предвид разпореденото в ал. 1 на същата правна норма за отстраняването на всички вещи от масата за броене, както и факта, че достъпът до бюлетините е под наблюдението и контрола на всички членове на СИК. На практика няма как да се манипулира вотът на избирателите и то в присъствието на лицата, изброени по-горе с възможността за пряката видимост на действията на СИК. Може би тук е мястото да се посочи, че е без правно значение факта, че жалбоподателите не са имали представители в секционните избирателни комисии. И това е така, защото при изпълнение на своите правомощия членовете на СИК, както и на ОИК, независимо от коя партия или коалиция от партии са предложени и назначени, са длъжностни лица по смисъла на Наказателния кодекс (чл. 93, ал. 2 ИК), а какво е "длъжностно лице" е посочено в чл. 93, т. 1 от НК и носят съответната отговорност за своите действия и без да се осъществява "пълен реален" или "частичен" контрол върху тяхната работа. Не представлява съществено нарушение на изборния процес и обстоятелството, че в някои избирателни секции не е имало писмено разпределение на дейностите между членовете на СИК, както изисква разпоредбата на чл. 100, ал. 2 от ИК. От събраните по делото доказателства - писмени и гласни е видно, че между членовете на СИК не е имало никакви разногласия и спорове и всеки си е вършил работата, независимо дали тя е била разпределена писмено или устно в присъствието на всички при откриване на изборния ден. Липсата на писмено решение не означава, че избор за кмет на община не е бил произведен, а освен това решение за разпределение на функциите от първия тур, се прилага и за втория тур. Извън обсега на спора за избора на кмет на община е въпросът за назначаването на секционните избирателни комисии и извършването на промени (замени) в състава им. Секционните избирателни комисии в страната, каквито са тези при избори за общински съветници и кметове, се назначават по реда на Глава пета, Раздел IV от ИК, от общинските избирателни комисии. Подробно е уредена процедурата, състава, статута, изискванията към членовете, заседанията, правомощията. В определени от ИК случаи (чл. 51, ал. 2 и ал. 3; чл. 91, ал. 5; чл. 229) се извършват и промени в състава на СИК. Изключително право на ОИК е не само да назначава (чл. 87, ал. 1, т. 5), но и да освобождава членовете на СИК (чл. 87, ал. 1, т. 6) и за нормалното осъществяване на правомощията на СИК от деня на назначаването до приключване на съответния вид избор, предаването на изборните книжа и материали в общинската избирателна комисия и общинската администрация и т. н. (чл. 93, ал. 1 ИК) е безспорно, че освободените членове трябва да бъдат заместени (заменени) с нови. Решенията на ОИК относно съставите на СИК подлежат на обжалване пред ЦИК съгласно чл. 88 ИК, а не пред съда и не са предмет на изследване в това производство. Абсолютно неотносим към спора е въпросът за публикуване на решенията на ОИК на сайта и твърдението на жалбоподателя Й. Е. Т. за необявяване на протоколи, с които са взети решения, за да прецени кворум, състав, с оглед на какви фактически обстоятелства и изобщо за неглижирането на задължението си по закон да обяви протоколите си и да ги направи публично достояние. Относими за делото са Протоколът на Общинска избирателна комисия - Кочериново от 01.11.2015 г. за избиране на кмет на община, приложен на л. 28-32 и Решение № 229 от 02.11.2015 г. на Общинска избирателна комисия - Кочериново за обявяване за избран за кмет на Община Кочериново на втори тур И. С. М., приложено на л. 16-17, както и на л. 157-158 от адм. дело № 358/2015 г. по описа на Административен съд - Кюстендил. На това място следва да се констатира, че голяма част от възраженията на жалбоподателя Й. Е. Т. са направени не в първоначалната жалба, тоест не в 7-дневния преклузивен срок по чл. 459, ал. 1 от ИК, а допълнително в открито съдебно заседание проведено на 12.11.2015 г., а някои дори в съдебно заседание на 19.11.2015 г. В случая не се касае за уточнение и конкретизация, а за допълване на жалбата с нови оплаквания в хода на процеса, което е недопустимо и те не са подлежали на обсъждане. Жалбоподателят не може до безкрай да въвежда нови оплаквания, в противен случай не само че делото ще се разглежда неопределен период от време, за да се събират доказателства, а и е принципно недопустимо още по-вече за бързите производства по специалния спрямо АПК Изборен кодекс. Въпреки, че по тези възражения не се е дължало произнасяне, първоинстанционният съд, както и касационната инстанция ги обсъжда, за да не наруши правата на защита на жалбоподателя. Относно въпроса за подадени сигнали следва да се отбележи следното: към първоначалната жалба на Й. Е. Т. са приложени освен сигнала до Районна прокуратура гр. Дупница от баща и син Ш. (обсъден по-горе в настоящото решение), още два сигнала: от група застъпници до г-н Й. Е. Т. - кандидат за кмет на Община Кочериново и г-н И. И. - Председател на ИК "ЕДИНЕНИЕ ЗА ОБЩИНА КОЧЕРИНОВО", и сигнал от упълномощен представител на кандидатска листа за кмет на Община Кочериново И. Ц. Б. - Н. до г-н Й. Е. Т. - кандидат за кмет на Община Кочериново. И двата сигнала са без дати, а освен това не са адресирани до компетентните да ги разгледат органи - СИК или ОИК. Следва да се отбележи в тази връзка, че само факта на подаване на сигнал не означава, че е допуснато нарушение на изборния процес. А сигнала на Й. Е. Т. с вх. № 202/01.11.2015 г. до ОИК - Кочериново касаещ секция № 5 в село Бараково, е бил разгледан като точка 1 от дневния ред и единодушно е взето решение № 227, с което е оставен без уважение по мотиви, изложени в протокол № 43/01.11.2015 г., приложен на л. 257-258 от делото. Възражението за незаконосъобразна регистрация на ИК "И. М." от страна на ОИК - Кочериново направено едва в касационната жалба, освен че е преклудирано като заявено извън всякакви срокове, няма никакво отношение към предмета на спора. Регистрирането на кандидатски листи, съответно кандидати при избори за общински съветници и кметове е регламентирано в Глава осемнадесета, раздел V от ИК. Условията за регистрация, откази за регистрация, проверки от "ГРАО" при МРРБ и заличаване на регистрация са действия, които се извършват преди самия изборен ден. Контролът върху тези процеси не може да се осъществява след произвеждане на изборите. Относно направеното в двете касационни жалби доказателствено искане за повторно преброяване на резултатите от гласуването в изборни ("избирателни" е верният законов израз) секции № 001, № 002, № 003, № 004, № 005, № 007, № 009, № 010, № 011, № 012, № 013, № 015, № 016 на територията на Община Кочериново, настоящият състав на ВАС се е произнесъл в открито съдебно заседание и го е оставил без уважение, защото такова искане е недопустимо в касационно производство, в което се приемат само писмени доказателства съгласно чл. 219, ал. 1 от АПК. С оглед всичко изложено до тук, не се установяват да са допуснати такива съществени нарушения, които да са довели до опорочаване вота на избирателите и които да са основания за обявяване на избора на кмет на Община Кочериново за недействителен. Правилно решението на ОИК - Кочериново е било потвърдено, какъвто е законовият израз на чл. 459, ал. 10 от ИК. Обжалваното решение на Административен съд - Кюстендил не страда от твърдяните касационни пороци, а след извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, ВАС не констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.