Определение № 1467 от 27.05.2026 г. на ВКС по т. д. № 1502/2025 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба вх.№ 7353/09.04.2026г. на „Еридатранс“ ООД, чрез пълномощник адв. Виктор Тодоров, за допълване на определение № 1080/08.04.2026г. по настоящото дело, с присъждане на разноски в полза на ответната страна, в размер на 1680 лева - заплатено адвокатско възнаграждение. Ответната страна – Столична община - оспорва молбата, като неоснователна, поради липса на доказателства за изплащане на адвокатско възнаграждение в такъв размер, в евентуалност – претендира намаляването му като прекомерно, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че молбата е постъпила в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и изхожда от легитимирана за подаването й страна. За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното: С определение № 1080/ 08.04.2026 г. по т.д.№ 1502/2025 г. на І т.о. на ВКС / настоящото / не е допуснато касационно обжалване на решение № 204/07.04.2025 г. по т.д.№ 121/2025 г. на Софийски апелативен съд. С отговора на касационната жалба „Еридатранс“ ООД е отправило навременно искане за възмездяване на разноски, с оглед правния резултат. Представени са договор за правна помощ, сключен от страната с Адвокатско дружество „Андреев, Христов и партньори„, с договорено възнаграждение от 1680 лева с вкл. ДДС, както и изрично пълномощно в полза на адв. Виктор Тодоров, подал отговора на касационната жалба на Столична община. Представените фактура № [ЕГН]/ 14.07.2025 г. и нареждане за кредитен превод от 15.07.2025г., на основание същата, доказват заплащането. Несъстоятелно е възражението на ответната страна, за прекомерност на договореното и изплатено адвокатско възнаграждение, равняващо се на 859 евро, при това с вкл. ДДС / 715,81 евро без ДДС /, преценено дори само спрямо защитения в касационна инстанция материален интерес от 672 583,91 лева, равняващи се на 343 886,69 евро, независимо от обстоятелството, че обективно защитата се е ограничила до отговор на касационната жалба. Същият по необходимост я изчерпва, а и предметът на спора, в същината си, е концентриран до тълкуване на договорни клаузи - дейност, в която страната не е улеснена от пряко приложима ,за установяване съдържанието на волята на страните, задължителна съдебна практика и която винаги изисква задълбочен индивидуален подход при приложение принципите на чл. 20 ЗЗД. Така договореният размер е справедлив, обоснован и съответстващ на достойнството на адвокатската професия – чл.36 ,ал.2 ЗАдв.. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение