Решение № 5337 от 27.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7225/2020 г.

Решение № 5337 от 27.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7225/2020 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" и от "Б. П. Б." ЕАД, против решение № 1060/12.06.2019 г., постановено по адм. дело № 1934/2018 г. по описа на Административен съд Бургас. Директорът на дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" оспорва решението на първоинстанцинния съд в частта, в която е отменен АУЗД № 70-00-3496/1/10.05.2018 г., издаден от главен експерт - ревизии в отдел "Контрол и принудително събиране" на дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" към Община Бургас, потвърден с решение № 70-00-3496/7/02.07.2018 г. на директора на дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" при Община Бургас, в частта относно определените с него задължения за обезвреждане на битови отпадъци за 2018 г. за имот с партиден № 1308232430502, както и задължения за обезвреждане на битови отпадъци за периода 01.06.2017 г. -31.12.2018 г. за имот с партиден № 5202 F64248. Според касатора решението в обжалваната част е неправилно, необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че по делото са налични доказателства за функциониращо депо за битови отпадъци, поради което незаконосъобразно съдът е отменил АУЗД за сумата от 9051, 64 лева. Иска се отмяна на решението в оспорената част с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. "Б. П. Б." ЕАД, чрез адв. Т. и адв. Б., оспорва решението на съда в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против обжалвания АУЗД. Първоинстанционният съд неправилно е тълкувал законовите норми във връзка с понятията населено място, строителни граници, урбанизирана територия и територия на транспорта. Според касатора съдът неправилно е приел, че процесните имоти, попадащи в концесионната територия на "Пристанищен терминал Бургас изток – 2" и "Пристанищен терминал Бургас запад – 2", са част от заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ. В жалбата се поддържа тезата, че процесните имоти не се намират в урбанизираната територия на населеното място гр. Бургас, а в територия на транспорта, представляваща Пристанище Бургас, която се подчинява не на ЗУТ, а на ЗМПВВПРБ, като границите на пристанищата, техните Генерални планове и контрола върху тях се извършва от Министерски съвет или министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, а не от общините. Следователно, пристанищата като територии с особен статут, не са част от населените места и не попадат в строителните им граници. Касаторът оспорва и реалното предоставяне на услугата - поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, тъй като тези услуги не се предоставят по отношение на имотите му. Иска се отмяна на решението в отхвърлителната му част и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде отменен изцяло оспорения АУЗД. Претендира се и присъждане на разноски. Всяка от страните оспорва касационната жалба на насрещната страна в представени по делото писмени отговори. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди твърденията на страните и доказателствата по делото, след извършена служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, приема касационните жалби за допустими, а по съществото им съобрази следното: Предмет на спора пред Административен съд – Бургас е бил акт за установяване на задължение по декларация № 70-00-3496/1/10.05.2018 г., издаден от главен експерт-ревизии в отдел "Контрол и принудително събиране" на дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" при Община Бургас, потвърден с решение № 70-00-3496/7/02.07.2018 г. на директора на дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" при Община Бургас, с който, в тежест на дружеството са установени задължения общо в размер на 529720, 93 лева, от които за такса битови отпадъци и в частност за услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване" за имоти – земя и сгради, конкретно изброени в акта в размер на 466859, 71 лева /главница и лихви/, както и са установени задължения за сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане на битови отпадъци за 2018 г. за имот с партиден № 1308232430502 в размер на ЗЗ, 25 лв. и са определени също така задължения за сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане на битови отпадъци за периода 01.06.2017 г. -31.12.2018 г. за имот с партиден № 5202 F64248 в размер на 61 523, 74 лв. и лихви към 10.05.2018 г. в размер на 1304, 23 лева. С оспореното пред настоящата инстанция решение, първоинстанционният съд е отменил АУЗД в частта относно определените с него задължения за сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане на битови отпадъци за 2018 г. за имот с партиден № 1308232430502 в размер на ЗЗ, 25 лв. и относно определените с него задължения за сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане на битови отпадъци за периода 01.06.2017 г. -31.12.2018 г. за имот с партиден № 5202 F64248 в размер на 61 523, 74 лв. и лихви към 10.05.2018 г. в размер на 1304, 23 лева и е отхвърлил жалбата на дружеството в останалата част. Решението в отменителната му част се оспорва само в частта, в която е отменен АУЗД досежно определените с него задължения за обезвреждане на битови отпадъци за 2018 г. за имот с партиден № 1308232430502, както и задължения за обезвреждане на битови отпадъци за периода 01.06.2017 г. -31.12.2018 г. за имот с партиден № 5202 F64248. В частта, касаеща определените задължения за сметосъбиране, сметоизвозване за имотите с партиден № 1308232430502 и партиден № 5202 F64248, решението на АС – Бургас не е предмет на касационна проверка и е влязло в сила. За да постанови решението в отхвърлителната му част, съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в нормативно предписаната форма, при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалноправните разпоредби. Като концесионер на описаните в АУЗД имоти, "Б. П. Б." ЕАД се явява задължено лице по смисъла на чл. 64, вр. с чл. 11 ЗМДТ, като същите попадат в границите на районите, в които се извършва услугата почистване на териториите за обществено ползване, като е доказано и реалното й предоставяне, поради което за дружеството е възникнало установеното в АУЗД задължение за заплащане на ТБО за процесния период. Това се отнася и за имот с партиден № 5202 F64248, като за периода 01.06.2017 г. -31.12.2017 г. е дължима такса за услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в размер на 23328, 91 лв. и лихви – 1342, 34 лв., за 2018 г. – 39992, 49 лв., а за имот с партиден № 1308232430502 - 34, 23 лв. За да отмени акта в частта относно определените с него задължения за обезвреждане на битови отпадъци за 2018 г. за имот с партиден № 1308232430502 и имот с партиден № 5202 F64248 за периода 01.06.2017 г. -31.12.2018 г., решаващият съд е приел, че липсват доказателства за предоставяне на услугата от общината. Обезвреждането на битовите отпадъци е извършвано по възлагане и за сметка на "Б. П. Б." ЕАД от "Ф. и." ООД. В тази част решението е правилно, а касационната жалба на директора на дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" се явява неоснователна. Настоящият състав не споделя доводите на касатора, че услугата по "обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоражения" не е обвързана с конкретен имот и таксата е дължима след като в община Бургас е налично функциониращо депо за битови отпадъци. От доказателствата по делото безспорно се установява, че за имотите, включени в концесионната територия, община Бургас не предоставя услугите по обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения, тъй като депонирането на отпадъците, генерирани от дейността на процесните имоти, се извършва от "Ф. и." ООД. Решението в тази обжалвана част, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба на "Б. П. Б." ЕАД е основателна, а решението - неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Както правилно е отбелязал първоинстанционният съд, спорът по делото е дали касаторът е задължено лице за таксата за услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване" за процесните имоти, за които същият е подал декларации по чл. 14 от ЗМДТ в качеството си на концесионер. Административният орган, както и първоинстанционният съд в решението си е приел, че имотите на дружеството – концесионер попадат в границите на територията, определена със заповедта на кмета, в рамките на която общината предоставя услугата, като същата е реално престирана. Обратното, в касационната жалба се твърди, че процесните имоти, във връзка с които са установени задълженията за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, не попадат в границите на тази територия, тъй като концесионната територия не попада в строителните граници на гр. Бургас и в рамките на концесионните имоти няма територия за обществено ползване. Тези оплаквания са основателни. За да е налице задължение за такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е необходимо първо, общината да е определила вида и териториалния обхват (границите) на предоставяне на услугата, второ, имота на лицето да попада в границите на територията, на която общината е определила, че ще предоставя услугата, и трето, общината фактически да предоставя услугата. Тогава, когато не е налице която и да е материалноправна предпоставка таксата не е дължима. От доказателствата по делото се установява, че със заповед № 3025/30.10.2017 г. /л. 11 кметът е определил границите на районите, в които общината ще предоставя услугата, по следния начин: "Строителните граници на гр. Бургас, кварталите и населените места". Настоящият касационен състав не споделя изводите на съда, че в процесния случай имотите, във връзка с които са установени задължения за ТБО, са територии по смисъла на чл. 7, ал. 1 във вр. с чл. 8, т. 1 от ЗУТ, а не по смисъла на чл. 7, ал. 1 във вр. с чл. 8, т. 7 от ЗУТ. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗУТ предвижда, че според основното им предназначение, определено с концепциите и схемите за пространствено развитие и общите устройствени планове, териториите в страната са: урбанизирани територии (населени места и селищни образувания), земеделски територии, горски територии, защитени територии, нарушени територии за възстановяване, територии, заети от води и водни обекти, и територии на транспорта. Алинея 2 на същата разпоредба регламентира, че територии с предназначение земеделски, горски или урбанизирани територии могат да бъдат едновременно и с предназначение защитени територии, определени със закон. Тази уредба ясно сочи, че териториите на транспорта са отграничени от урбанизираните територии – населени места и селищни образувания, като законодателят не е предвидил възможност от припокриването им, а напротив, направено е разграничение според основното им предназначение, определено с концепциите и схемите за пространствено развитие и общите устройствени планове. Обстоятелството, че пристанище Бургас попада в одобрения ОУП, не води до извод, че същото представлява урбанизирана територия, а не транспортна, или пък, че се припокрива с урбанизираната територия (населеното място). Няма обаче изрично нормативно уредена възможност урбанизирани територии да бъдат едновременно и транспортни територии. С оглед на това тълкуването дадено от първоинстанционния съд не може да се възприеме за правилно. В разпоредбата на чл. 8 ЗУТ е определено какво може да бъде конкретното предназначение на териториите и че то се определя с подробните устройствени планове. От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се установява, че концесионните имоти (07079.605.253, 07079.618.13, 07079.618.23, 07079.618.1015, 07079.618.1014, 07079.618.202, 07079.618.203, 07079618. 22, 07079.618.21, 07079.618.17) попадат в очертанията на строителните граници, предвидени съгласно ОУП на гр. Бургас. ПИ 07079.618.21, 07079.618.202, 07079.618.203, 07079.618.23, 07079.618.1014 и 07079.618.1015 са с предназначение за "територия на транспорта". ПИ 07079.618.13, 07079.618.17 и 07079.605.253 попадат в границите на Промишлена зона "Север", която е в обхвата на ОУП на гр. Бургас и се намират в устройствена зона Смф (смесено мултифункционална зона). Посочено е, че за обслужване на концесионната територия има изградена инфраструктура, като достъпа е от второстепенни улици (подходи) до главен път, осигуряващ връзка с населените места на юг и север от гр. Бургас. От заключението на вещото лице по основната съдебно-геодезическа експертиза се установява, че концесионните имоти (07079.618.13, 07079.618.17, 07079.618.21, 07079618. 22 (част), 07079.618.23, 07079.618.1015, 07079.618.1014, 07079.618.202 и 07079.618.203) попадат в строителните граници на гр. Бургас, за тях няма изработен ПУП, територията им попада върху "Генерален план на Пристанище Бургас". Начинът на трайно ползване не поземлените имоти е: 07079.618.13 – НТП "за пристанище"; 07079.618.17 – НТП "Смф1-смесени устройствени зони с преобладаващо производствено предназначение"; 07079.618.21 – НТП "за пристанище"; 07079.618.23 – НТП "за пристанище"; 07079.618.202 – НТП "за пристанище"; 07079.618.203 – НТП "за пристанище"; 07079.618.1014 – НТП "за пристанище"; 07079.618.1015 – НТП "за пристанище"; 07079.618.1078 – НТП "за пристанище". В заключението подробно е описано предназначението и начина на трайно ползване на всеки от концесионните имоти и сградите построени върху тях според ОУП. Според вещото лице поземлените имоти, както и построените върху тях сгради не представляват обществени територии по смисъла на чл. 66, ал. 1, т. 4 от ЗМДТ. ПИ 07079.618.21 граничи на север с кв. 34 по ПУП-ПУР на ПЗ "Север", гр. Бургас, а ПИ 07079.618.1078 е на отстояние от около 600 м и е зад ограда и пропускателен режим. Зад ограда и пропускателен режим е и входа на Пристанището от към Северна Промишлена зона. В разпоредбите на § 5 от ДР на ЗУТ са дадени дефиниции на понятията, които не са съобразени и тълкувани правилно в тяхното единство и съвкупност от първоинстанционния съд. Съгласно т. 2 на § 5 от ДР на ЗУТ, "Поземлен имот" е част от територията, включително и тази, която трайно е покрита с вода, определена с граници съобразно правото на собственост. Важно е определението, дадено в т. 8 на § 5 от ДР на ЗУТ, според което: "Територия" или "устройствена зона" по чл. 11 представлява съвкупност от съседни ПИ със сходни характеристики и преобладаващо предназначение. Според § 5, т. 3 от ДР на ЗУТ, "Неурегулирана територия" е територия, в която поземлените имоти не са урегулирани с подробен устройствен план. В т. 4 от § 5 е посочено, че: "Територии с особена териториалноустройствена защита" са защитените територии за природозащита по Закона за защитените територии, за културно-историческа защита по Закона за културното наследство, други територии със специфична характеристика, чийто режим на устройство и контрол се уреждат в отделни закони (високопланинските и край граничните територии, морското крайбрежие, територията на столицата и други), свлачищните територии, санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води - публична държавна собственост съгласно Закона за водите. В т. 6 на § 5, като отделно понятие е дефинирана "Територия на населено място", която е селищната територия, обхваната от границите му (строителните му граници), определени с устройствен план, без да се включва землището. Като транспортна територия и територия с особена териториалноустройствена защита, статутът на пристанището се урежда от специалния закон – Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (ЗМПВВППРБ). Съгласно разпоредбата на чл. 112а, ал. 1 от Раздел ІV на ЗМПВВППРБ, решение за разширяване на съществуващо и за изграждане на ново пристанище за обществен транспорт с национално значение се взема от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията в съответствие с одобрената от Министерския съвет Стратегия за развитите на транспортната система на Република България и Общия генерален план за транспорта на България. Решението се предхожда от предварително (прединвестиционно) проучване и изработен на негова основа проект на генерален план на пристанището. Съгласно чл. 112а, ал. 2, Генералният план на пристанище за обществен транспорт се основава на предварително (прединвестиционно) проучване за развитието на пристанището и определя: 1. функционалното зониране съобразно технологичното и организационното обособяване на необходимата територия на пристанището; 2. терените за терминали и зоните за извършване на дейности по чл. 116а; 3. комуникационно-транспортната мрежа и другите общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура на пристанището, както и съоръженията на пристанището. В чл. 112а, ал. 3 от ЗМПВВППРБ е предвидено, че Генералният план на пристанище за обществен транспорт се приема от междуведомствен експертен съвет, назначен от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на регионалното развитие и благоустройството. Според ал. 4, чл. 112а, в междуведомствения експертен съвет задължително се включват упълномощени представители на общините и областите по местоположение на пристанището за обществен транспорт и експерти от Министерството на финансите, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и Министерството на околната среда и водите. В зависимост от спецификата на съответното пристанище в съвета могат да се включват представители и на други заинтересувани ведомства. Чл. 112а, ал. 5 предвижда, че приетият генерален план по ал. 3 се одобрява от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Съгласно чл. 112а, ал. 6 от ЗМПВВППРБ, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министърът на регионалното развитие и благоустройството издават наредба за обхвата и съдържанието на генералните планове на пристанищата за обществен транспорт, както и за тяхното изработване, одобряване и изменение. В разпоредбата на чл. 112а, ал. 7 е предвидено, че одобреният по реда на ал. 5 генерален план е подробен устройствен план по смисъла на ЗУТ - план за регулация и застрояване за пристанищната територия и парцеларен план за пристанищната акватория. Съгласно чл. 112а, ал. 9 от ЗМПВВППРБ, визата за проектиране на цялото пристанище или на отделни обекти и подобекти в него представлява извадка от одобрения генерален план на пристанището. Предвид изложеното и цитираните по-горе разпоредби, касационният състав намира, че имотите на дружеството не са включени в границите на районите на територията на община Бургас, в които през процесните периоди е предоставяна услугата "поддържане на чистотата на територии за обществено ползване." От друга страна не могат да бъда споделени изводите на съда, че по делото безспорно е установено и фактическото предоставяне на услугата. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно нормата на чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ, таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за: 1. осигуряване на съдове за съхраняване на битовите отпадъци - контейнери, кофи и други; 2. събиране, включително разделно, на битовите отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за третирането им; 3. проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане, рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци, включително отчисленията по чл. 60 и 64 от Закона за управление на отпадъците; 4. почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване. В административната преписка по делото не е представено решение на ОбС Бургас по чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ, за процесния период – 2018 г., както и за 2017 г. във връзка с определената ТБО за имот с партиден № 5202 F64248. Не се установява по безспорен начин и реалното престиране на услугите, за които с процесния АУЗД са установени задължения по декларация на касатора. От страна на ответника са представени протоколи за извършена работа, но само на територията на ТД "Освобождение" и ТД "Приморие", както и договори с регистрационен номер 93-ОП-142(5)/01.06.2015 г. и № 70 Т-367/02.11.2.0009 г. са без посочена дата в самите договори. В договора са конкретизирани населени места, за които се уточняват различни видове услуги, като част от услугата по ТБО, като отново липсва споменаване на типовете услуги, предоставяни на територията, където се намират имотите на касатора. Не са представени фактури, платежни нареждания или други платежни документи, удостоверяващи плащане на извършените услуги по поддържане на териториите за обществено ползване за процесния период. Приложени са само фактури за 2018 г., касаещи извършена работа, но само на територията на ТД "Освобождение" и ТД "Приморие". В случая първоинстанционният съд необосновано от събраните по делото доказателства е приел, че услугата е предоставяна. Предвид изложеното, касационният състав намира, че неправилно съдът е обосновал извод за дължимост на ТБО и в частност за услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване" за имотите на "Б. П. Б." ЕАД. Това налага отмяна на решението в обжалваната част, включително и в частта относно присъдените в полза на община Бургас разноски в размер на 7198, 60 лева, и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде отменен оспореният АУЗД в частта относно установените задължения за ТБО за услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване" в размер на 466859, 71 лева /главница и лихви/. С оглед изхода на спора и своевременното искане на "Б. П. Б." ЕАД следва да се присъдят направените по делото разноски пред двете инстанции, като неоснователно е възражението на директора на дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" при община Бургас за прекомерност на претендираните разноски. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Този минимално определен размер съобразно материалния интерес по спора /466859, 71 лева/ предвид чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 7198, 60 лева. С оглед фактическата и правната сложност на делото, настоящият състав намира, че заплатеното от касатора адвокатско възнаграждение за производството пред Административен съд – Бургас в размер на 10000 лв. и 7 800 лв. пред касационната инстанция не е прекомерно. Община Бургас следва да бъде осъдена да заплати на "Б. П. Б." ЕАД разноски за производството пред първа инстанция в размер на 10500 лева, от които 50 лв. – държавна такса, 450 лв. – такса за вещо лице и 10000 лева – адвокатско възнаграждение, а за производството пред ВАС - сумата от 9500 лева, от които 1700 лева – държавна такса и 7800 лева – адвокатски хонорар, или общо разноски за двете инстанции в размер на 20000 лева.