Определение № 292 от 07.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 225/2010 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на В. М. Я. от В. против определение № 263/1.02.2010 по ч.т.д № 79/2010 г. на Варненски ОС, с което се потвърждава разпореждане № 35612/10.12.2009 г. по ч.гр.д. № 13597/2009 г. на Варненски РС, с което е отказано издаване на заповед за изпълнение и изп.лист по представения запис на заповед. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Частната касационна жалба е подадена в срок. С обжалваното определение е прието, че при падеж на предявяване, за да настъпи изискуемост на паричното задължение, кредиторът следва да предяви менителничния ефакт чрез представяне на самия запис на заповед на длъжника с оглед изплащане на сумата, а изпратената нот.покана не замества предявяването на самия запис на заповед. Частният жалбоподател твърди, че съдът се е произнесъл в противоречие с ТР 1/2005 г. ОСТК. Твърдяното противоречие е налице, което обуславя приложно поле по чл.280,ал.1,т.1 ГПК, и затова частната касационна жалба следва да бъде разгледана по същество. Обжалваното определение е неправилно. В процесния запис на заповед има клауза платим на предявяване без протест и разноски. Съгласно т.3 ТР 1/2005 ОСТК за да е налице подлежащо на изпълнение вземане, не е необходимо предявяване на записа на заповед за плащане. Непредявяването води до други правни последици, които са посочени в мотивите на ТР. Отказът на издателя на записа на заповед да удостовери, че документът му е предявен, да постави дата и да се подпише, както и укриването на издателя, се удостоверяват чрез извършване на протест, а при клауза в записа на заповед без протест, без разноски или друг равнозначен израз, тези обстоятелства могат да се удостоверят и с нотариална покана. Следователно, произнасянето на въззивния съд по посочения въпрос противоречи на задължителната практика на ВКС и затова определението следва да бъде касирано. По изложените съображения, частната касационна жалба е основателна и трябва да бъде уважена. Следва да бъде допуснато издаването на заповед за изпълнение, като съставянето на самата заповед е от компетентност на РС. Водим от горното, ВКС-І т.о.