Определение № 11994 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11498/2025 г.

Производството е по реда на чл.213а ал.7 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по частна жалба от В. Г. П. от гр. София, чрез процесуалния представител адвокат срещу разпореждане №30928 от 23.09.2025г., по вх.№18875 от 25.07.2025 година, за връщане на частна жалба вх.№18875 от 25.7.2025г. в частта, подадена от В. П. срещу определение №21992 от 26.6.2025г., постановено по административно дело №454 по описа за 2025 година на Административен съд София град. Иска се отмяна на разпореждането, държавната такса е внесена. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид данните по делото, преценява следното: Видно от представените по приложеното дело доказателства, държавна такса по частна жалба срещу описаното по-горе определение е внесена в срок първоначално само от И. П. в размер на 30 лв. на 12.09.2025г., след издадено разпореждане от 18.8.2025г., №27614, по указания на съдията – докладчик. Даденото разпореждане е кратко, но ясно – всеки от жалбоподателите е следвало да внесе по 30 лв. държавна такса по сметка на Върховен административен съд по подадената частна жалба. И да представят доказателства за това си действие. Разпореждането е било ясно, в голямата си част, не съвсем прецизно, но ясно – внасяне на такса от всеки жалбоподател и представяне на доказателства за това действие. Тези съобщения са били връчени лично на жалбоподателите. Но такса е внесена само от жалбоподателя И. П. в размер на 30 лв. Преди извършването на тези действия на 30.06.2025г. са били подадени от адвоката две молби – първо за връчване на съобщения на личен адрес – стр.203 от делото на първата инстанция – ръкописен текст, гр. София, [жк], [адрес] и е посочен телефон за връзка - [тел. номер] и втора – за достъп до електронното дело от 29.6.2025г. Представени са и молби за комплектоване на административното дело по съответния начин. В частната жалба се развиват твърдения, свързани с евентуално искане за освобождаване от заплащане на държавна такса, но такова не се установява да е направено. Неоснователно е оплакването, че съобщение със задължението за заплащане на държавната такса не е връчено по съответния ред. Напротив – не само е връчено, но е и изпълнено, макар и частично. Впоследствие, едва на 9.10.2025г., е внесена втората част от държавната такса в размер на 30 лв. от същия жалбоподател – И. П., но за задължено лице – В. П.. Всички оплаквания, свързани с невъзможността на адвоката, която по никакъв начин не се оспорва, както и заболяванията на жалбоподателите, които също не са предмет на обсъждане в настоящето производство, нямат отношение към задължението, изпълнено частично, на всеки от тях да внесе таксата. Поради което разпореждането на първата инстанция, за връщане на частната жалба на В. П. срещу определение на административния съд, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Следва да се извършат процесуалните действия по придвижване на частната жалба на И. П. срещу посоченото определение за отказ за конституиране на заинтересована страна. По изложените съображения и на основание чл.235 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, Върховният административен съд, четвърто отделение