Определение № 1411 от 07.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 228/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. във връзка с чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Околна среда” 2014 - 2020 г. (ОПОС) срещу Определение № 3022 от 27.11.2023 г. по адм. дело № 776/2023 г. на Административен съд - Бургас, с което е върната касационната му жалба срещу част от мотивите на Решение № 991 от 26.10.2023 г., постановено по същото дело. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно и моли да бъде отменено, алтернативно иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. След като обсъди изложените основания в частната жалба и представените по делото доказателства, Върховният административен съд установи следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и срещу определение, подлежащо на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение съдът е върнал касационната жалба на ръководителя на УО на ОПОС 2014 - 2020 срещу Решение № 991 от 26.10.2023 г. по адм. дело № 776/2023 г. на Административен съд – Бургас в частта, с която се приема, че констатираното от ръководителя на УО на ОПОС 2014 - 2020 нарушение на чл. 70, ал. 5 и 7, във вр. с чл. 2, ал. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) не е налице. Недопустимостта на жалбата е обоснована с мотив, че като благоприятен за страната съдебен акт, тя няма правен интерес да го оспорва, както и че е недопустимо обжалването на мотивите на съдебния акт. Определение е правилно. Правилен е изводът на съда, че касационната жалба на административния орган е процесуално недопустима поради липса на правен интерес от касационно обжалване. Съдебното решение е благоприятно за органа, с него е отхвърлена изцяло жалбата срещу административния акт, поради което същият не отговаря на чл. 210, ал. 1 АПК. От значение е изходът на делото, формиран с диспозитива на съдебното решение, а не мотивите към него. Мотивите на съдебния акт, срещу които всъщност са насочени оплакванията в касационната жалба, не подлежат на самостоятелно обжалване. Сила на пресъдено нещо се формира само с диспозитива на съдебното решение, в който се съдържа разрешението на спора в съответната инстанция. Мотивите на съдебния акт или части от тях не могат да бъдат предмет на самостоятелно касационно оспорване и съответно на касационен контрол отделно от самото решение. По изложените съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение