Определение № 96 от 14.07.2009 г. на ВКС по н. д. № 414/2009 г.

Производството пред Върховния касационен съд е образувано на основание чл.43, т.1 НПК, след като с определение от 30.06.2009 г.съдията - докладчик по нохд № 600/2009 г. на Районния съд в гр. С. прекратил делото и постановил то да се изпрати на ВКС за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да го разгледа. Представителят на прокуратурата изразява становище за неоснователност на искането за определяне на друг компетентен съд. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди данните по делото, намира, че не са налице законните предпоставки за поисканата промяна на местната подсъдност по делото. Местоизвършването на инкриминираното деяние в района на гр. С. е обвързало по правилата на местната подсъдност / чл.36 от НПК/ компетентността на районния съд в същия град. Местната подсъдност черпи своите основания от принципа на непосредственост и се подчинява на изискванията за бързина, ефективност, безпристрастност и снижаване на разходите и деловодните затруднения. Тя не е абсолютна и търпи коректив тогава, когато на тези изисквания може да се отговори единствено чрез промяна на подсъдността. Това са трите хипотези на чл. 43 от НПК, които обаче са неотносими към настоящия случай. Съдията –докладчик неправилно е решил, че е налице хипотезата на чл.43, т.1 от НПК. От списъка на лицата за призоваване е видно, че по делото е посочен само един свидетел / с адрес в гр. Г. и един подсъдим / с адрес гр. В.. Съгласно количествения критерий на чл.43, т.1 от НПК промяна на подсъдността е възможна само тогава, когато много подсъдими или свидетели живеят в района на друг съд. В конкретния случай промяната на подсъдността би се разминала с целта на закона за намаляване на разходите и затрудненията за страните и участниците в наказателния процес, поради което делото следва да се разгледа от Старозагорския районен съд. Воден от тези мотиви Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл.43, т.1 от НПК