Определение № 655 от 04.10.2011 г. на ВКС по д. № 542/2011 г.

Производството е по реда на чл. 286, ал. 2 ГПК. Образувано е по частната жалба с вх. № 30016/4.ІV.2011 г. на П. Т. Т. от С., подадена против определение № 2990 на СГС, ГК, с-в ІV-В от 28.ІІ.2011 г., постановено по ч. гр. дело № 7133/2011 г., с което е била върната частната му „касационна” жалба от дата 1.ІІ.2011 г. - като просрочена. Единственото оплакване на частния жалбоподател Т. е за постановяване на атакуваното прекратително определение на СГС в нарушение на процесуалния закон, тъй като върнатата негова частна „касационна” жалба била подадена в канцеларията на въззивния съд в пределите на съответния преклузивен срок, считано от 2 януари 2011 г., когато Т. бил получил съобщение, за атакуваното с нея предходно определение на СГС с предмет връщане на частната му въззивна жалба. Отделно от това се претендира и спиране на изпълнението на издадената срещу настоящия частен жалбоподател по реда на чл. 417, т. 9, предл. 1-во ГПК заповед за изпълнение от 25.ІІ.2010 г. на СРС, ІГО, 33-и с-в, по ч. гр. дело № 7832/2010 г. Ответникът по частната жалба Б. Х. Б. от С. не е ангажирал становище по основателността й. Върховният касационен съд на Р., Т. колегия, Първо отделение, намира че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивното пр-во пред СГС, настоящата частна жалба на П. Т. Т. от С. ще следва да се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна. За да постанови връщане на частната „касационна” жалба на П. Т. Т. срещу предходното свое определение за връщане на неговата частна въззивна жалба, СГС е приел, че съобщението за последното е било получено на датата 2 януари 2011 г. – същата, която се посочва в обстоятелствената част на настоящата частна жалба. Съгласно чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивният срок за подаване на частна жалба – независимо от това дали тя е въззивна или „касационна”, е едноседмичен. В процесния случай този срок е изтекъл на датата 10 януари 2011 г. /присъствен ден, понеделник/. Погрешно частният жалбоподател Т. е счел, че срокът за ожалване пред ВКС на определение за връщане на въззивната му жалба следва да е този по чл. 283 ГПК, който изрично се отнася за атакуване на въззивни решения /не и за определенията, постановявани от въззивните съдилища, подлежащи на инстанционен контрол от ВКС/. Като е подал т.нар. своя частна „касационна” жалба на 1.ІІ.2011 г., вместо на датата 10.І.с.г., Т. е изпаднал в просрочие и затова атакуваното от него определение на СГС по чл. 286, ал. 2 ГПК е правилно /законосъобразно/ и следва да се потвърди. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Т. колегия, Първо отделение