Определение № 27 от 05.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 1232/2014 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Б. Г. Л. и С. Г. Л. - двамата от [населено място] срещу Решение № 2247 от 06.12.2013 г. по гр.д. № 3396/ 2013 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отменено Решение № 5894 от 13.12.2010 г. по гр.д.№ 418/2009 г. на СГС, с което всеки от исковете за обезщетение за неимуществени вреди срещу Г. фонд - [населено място] е уважен над 30 000 лв. до 300 000 лв., и е постановено друго, с което в тази част исковете са отхвърлени, с оплакване за неправилност. Жалбоподателите в Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване сочат, че по въпроса: допустимо ли е обемът на отговорността на Г. фонд да се ограничи до размера на уважените в наказателния процес граждански искове срещу деликвента, се решава противоречиво от съдилищата: обжалваното решение, с което исковете са отхвърлени над 30 000 лв., в какъвто размер са уважени срещу деликвента гражданските искове в наказателния процес, противоречи на Р.№129/29.11.20123 г. по т.д.№ 346/2011 г. на ВКС, ІІ т.о. и Р.№11/08.02.2013 г. по т.д.№620/2011 г. на ВКС, ІІ т.о. Искат да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал. 1 т. 1 ГПК. Ответникът по касационната жалба Г. фонд - [населено място] не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение, с което са били уважени субективно съединени осъдителни искове, които са отхвърлени, цената на които не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. Формулираният от жалбоподателите правен въпрос за обема на отговорността на Г. фонд за обезщетение за неимуществени вреди и ограничен ли е той до размера на уважените в наказателния процес граждански искове срещу деликвента, е релевантен за делото, тъй като е от значение за изхода на спора. По този въпрос има противоречива съдебна практика: посочените от жалбоподателите Р.№129/29.11.20123 г. по т.д.№ 346/ 2011 г. на ВКС, ІІ т.о. и Р.№11/08.02.2013 г. по т.д.№620/2011 г. на ВКС, ІІ т.о., в които е прието, че обемът на отговорността на застрахователя на гражданската отговорност на застрахования делинквент към трети лица не може да бъде ограничен до размера на присъденото обезщетение в наказателния процес по уважения граждански иск срещу делинквента; и Р. №191/ 20.05.2013 г. по т.д.№ 114/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., в което е прието, че по пряк срещу застрахователя на деликвента, на пострадалия не може да се присъди обезщетение за неимуществени вреди в по-висок размер от присъденото обезщетение в наказателното производство срещу деликвента за същите неимуществени вреди. Поради създадената противоречива съдебна практика е образувано т.д. №1/2014 г. на ОСТК на ВКС, в което е включен и въпросът: Следва ли в производството по иск с правно основание чл. 226 ал. 1 КЗ, обемът на отговорността на застрахователя да се ограничава до размера на присъденото обезщетение по уважен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента. Затова производството по настоящото дело следва да се спре на основание чл. 292 ГПК до приключване на тълк.д. №1/2014 г. на ВКС, ОСТК, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение