Определение № 192 от 31.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2187/2013 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба, подадена от К. Ю. Т., с която се иска изменение на постановеното от ВКС определение №102 от 16.04.2013г. в частта за разноските като искането, направено с отговора на касационната жалба, за присъждане на разноски се уважи и му се присъдят сторените такива в размер 600лв. Насрещните страни Ф. Д. Т., Риза Д. П., Д. А. К., З. А. К., А. А. К., Д. А. А., Д. А. Т., А. М. Т., А. М. Т., А. Ю. Т., С. Д. Т., Ф. Д. Т., чрез адв.Д.К. от АК – П., в писмен отговор, вземат становище за неоснователност на молбата. Поддържат, че искането следва да се остави без уважение, евентуално - при условията на чл.78 ал.5 от ГПК поради прекомерност се намали до по-нисък и справедлив размер. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, счита, че молбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: С определение №102 от 16.04.2013г., ВКС е оставил без разглеждане касационната жалба на касационната жалба на Ф. Д. Т., Риза Д. П., Д. А. К.,З. А. К., А. А. К., Д. А. А., Д. А. Т., А. М. Т., А. М. Т., А. Ю. Т., С. Д. Т., Ф. Д. Т., подадена чрез адв.Д.К. от АК - П., против въззивно решение №477 от 07.12.2012г. по в.гр.д.№ 320/2012г. по описа на Окръжен съд – Смолян, поради недопустимост на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 2 от ГПК. Съгласно чл. 78 ГПК ответникът има право на разноски при отхвърляне на предявения срещу него иск, съобразно отхвърления размер на претенцията при частично уважаване на иска и при прекратяване на делото. Подлежат на присъждане всички разноски на ответника, направени по повод водене на делото, за чието установяване той е представил надлежни доказателства. Според чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото пред съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Когато страната не е съгласна с постановения съдебен акт в частта за разноските, същата може да поиска от съда, постановил акта, да допълни или измени същия в тази му част. Искането се прави в срока за обжалване на акта, а ако същият не подлежи на обжалване – в едномесечен срок от постановяването му. Искането се разглежда от съда, постановил акта, по реда на чл. 248 ГПК за изменение на решението /в случая на определението/ в частта за разноските. С оглед възприетото по-горе и предвид осъщественото основание за приключване на производството - постановяване на определение, с което касационната жалба се оставя без разглеждане като недопустима с оглед нормата на чл.280 ал.2 ГПК, ответникът по касационната жалба има право да получи направените разноски по касационното производство до момента. Видно е, че същият е заплатил 600лв. адвокатско възнаграждение, като договорът за правна защита и съдействие, в който е отразено това обстоятелство, е приложен по делото с отговора на касационната жалба, в който е инкорпорирано и искането за присъждането им. С цитираното определение съставът на ВКС е пропуснал да се произнесе по това искане. Това обосновава извод за основателност на искането по чл.248 ГПК. Спорен е въпросът в какъв размер следва да бъде уважено това искане с оглед направеното с отговора на молбата по чл.248 ГПК от Ф. Д. Т., Риза Д. П., Д. А. К., З. А. К., А. А. К., Д. А. А., Д. А. Т., А. М. Т., А. М. Т., А. Ю. Т., С. Д. Т. и Ф. Д. Т. възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от К. Ю. Т.. Отговорът на този въпрос е обусловен от правното разрешение, което ще бъде дадено на поставения с т.3 от предложението за издаване на тълкувателно решение на Общото събрание на гражданската и търговската колегия на ВКС /тълк. дело № 6/2012 г./ въпрос. Изложеното обосновава извод, че производството по подадената молба с правно основание чл.248 ГПК следва да се спре до постановяване на решение по висящото тълкувателно дело. По горните съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,