Определение № 179 от 19.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 1947/2012 г.

Пловдивският районен съд е повдигнал пред ВКС спор за подсъдност на делото, което му е изпратил за разглеждане Асеновградският районен съд. Спорното дело е с административно-наказателен характер и е било образувано първо в АРС, където е постъпило от териториалната дирекция-Пловдив към Националната агенция за приходите след обжалване на наказателно постановление за извършване на административно нарушение във вр. с чл.86, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност. АРС е приел, че след като в града няма териториална дирекция на НАП, санкционираното АН би могло да бъде довършено само в Пловдив и това определя местната подсъдност на делото. На свой ред ПРС е анализирал както обстоятелствената част на НП, така и санкционираното с него АН, след което е заключил, че определящо за подсъдността е мястото, където санкционираният нарушител е трябвало да извърши дължимото по ЗДДС действие, но е бездействал-в Асеновград. Прокурорът пред ВКС е изразил становище в подкрепа на приетото от ПРС. Върховният касационен съд намери, че повдигнатият спор за подсъдност трябва да бъде разрешен в полза на ПРС. Анализът, направен от ПРС, за да оспори изпращането на делото от АРС, се споделя и от ВКС, още повече, когато следващият от него извод вече е бил формулиран в практиката на последния (вж. напр. опр. 36/99-І, Сб., с.204; опр.79/2012-ІІІ, Бюл. 6/2012). Ръководен от изложеното, ВКС-І наказателно отделение