Определение № 1718 от 03.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 2309/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Юробанк България“ АД със седалище в [населено място] - чрез адв. Х. И., против решение № 198 от 14.06.2024 г., постановено по в. гр. д. № 214/2024 г. на Окръжен съд - Перник, с което е потвърдено решение № 249 от 28.12.2023 г. по гр. д. № 677/2023 г. на Районен съд - Радомир. С първоинстанционното решение е признато за установено на основание чл.439, ал.1 ГПК вр. чл.124, ал.1 ГПК, че Д. С. Д. не дължи на „Юробанк България“ АД поради изтекла погасителна давност сумата 8 859.14 лв., включваща главница по сключен договор за банков кредит от 13.07.2005 г. в размер на 8 159.94 лв., ведно със законната лихва от 13.03.2014 г. до пълното погасяване на вземането, и 699.20 лв. - разноски за заповедно производство. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради наличие на основания по чл. 281, т. 3 ГПК. По съображения в жалбата се иска отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск с присъждане на разноски за всички съдебни инстанции. Бланкетно се поддържа, че решението е недопустимо. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което е заявено искане за допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради произнасяне на въззивния съд в противоречие със задължителната практика в Тълкувателно решение № 2/2023 г. по тълк. д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС - т.1, по въпроса „Дали предприетите в хода на едно изпълнително дело, образувано въз основа на един изпълнителен лист, изпълнителни действия спрямо един от солидарните длъжници рефлектират и имат значение спрямо останалите длъжници“. В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация Д. С. Д. от [населено място] - чрез адв. В. Н., в който е изразено становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване поради липса на формулирани правни въпроси, отговарящи на изискването на чл.280, ал.1 ГПК, и за неоснователност на касационната жалба. С отговора е поискано присъждане на разноски за производството пред касационната инстанция. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК против решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване. За да постанови обжалваното решение, Окръжен съд - Перник е извършил преценка на фактите и на доказателствата по делото, като при съобразяване на разпоредбата на чл.269 ГПК е приел за установено, че: Въз основа на изпълнителен лист от 13.03.2014 г., издаден в полза на „Юробанк България“ АД след проведено заповедно производство по ч. гр. д. № 216/2014 г. на РС - Радомир, на 28.11.2014 г. е образувано изп. дело № 419/2014 г. по описа на СИС при РС - Радомир срещу солидарните длъжници З. В. М., Методи Й. Б. и Д. С. Д.. В хода на изпълнителното производство по отношение на ищеца Д. Д. са предприети изпълнителни действия на 12.01.2018 г., изразяващи се в изпращане на съобщения до банки за налагане на запор върху вземания по сметки, върху ценности и върху имущество в банкови касети и трезори, с които е прекъснато течението на давностния срок. На 12.05.2023 г. от взискателя „Юробанк България“ АД е подадена молба, с която е поискано от съдебния изпълнител да извърши различни по вид справки за налично имущество на всеки от солидарните длъжници и при евентуално установяване на имущество да наложи запор или възбрана. В периода от 12.01.2018 г. - 12.05.2023 г. взискателят е предприемал изпълнитени действия срещу солидарните длъжници З. М. и Методи Б., но не е срещу длъжника Д. Д.. При така възприетата фактическа обстановка по спора въззивният съд е формирал следните правни изводи: Съгласно ППВС № 3/80 г. и Тълкувателно решение № 3/2020 по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС приложимата за удостоверените с изпълнителния лист вземания на кредитора „Юробанк България“ АД петгодишна погасителна давност (аргумент от чл.117, ал.2 ЗЗД) е прекъсната на 28.11.2014 г. с образуване на изпълнителното дело и не е текла до датата на постановяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС - 26.06.2015 г., с което е обявено за изгубило сила Постановление № 3/80 г. на Пленума на ВС. От 26.06.2015 г. е започнала да тече нова петгодишна погасителна давност, която е прекъсната с изпратените на 12.01.2018 г. запорни съобщения. Изпълнителните действия, предприети от взискателя в периода 12.01.2018 г. - 12.05.2023 г. по отношение на другите двама солидарни длъжници, не са довели до прекъсване на давността по отношение на ищеца предвид изричната разпоредба на чл.125 ЗЗД, съгласно която прекъсването и спирането на давността срещу един солидарен длъжник не произвежда действия спрямо другите солидарни длъжници, респ. при наличие на множество солидарни длъжници по едно и също изпълнително дело предприетите изпълнителни действия по отношение на един от солидарните длъжници са без правно значение и последици за останалите длъжници от гледна точка на давността. По силата на чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение и § 13 от ПЗР към Закона за здравето, обн. ДВ бр.44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г., давност не е текла в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. При съобразяване на посочения период погасителната давност по отношение на ищеца е изтекла на 19.03.2023 г., т. е. преди подаване на молбата от 12.05.2023 г., с която взискателят е поискал налагане на възбрана или запор в случай, че след извършване на съответните справки съдебният изпълнител установи налично имущество на тримата солидарни длъжници. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е преценил, че висящото (тогава) тълкувателно дело № 2/2023 г. по описа на ОСГТК на ВКС няма преюдициално значение за изхода на спора по конкретното дело. Изложил е съображения, че отговорът на въпрос № 1 от предмета на тълкувателното дело ще е без значение за изхода на спора по иска с правно основание чл.439, ал.1 ГПК, доколкото не се твърди и не се установява да са извършвани изпълнителни действия по отношение на ищеца в рамките на петгодишния давностен срок, но извън рамките на преклузивния срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, а въпрос № 3 касае изцяло настъпването на перемпция при предприемане на изпълнителни действия по отношение само на някои от участващите в изпълнителното дело солидарни длъжници, не и изтичането на погасителната давност - проблем, който е изяснен от разпоредбата на чл.125 ЗЗД. В съответствие с изводите, до които е достигнал, въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд за уважаване на предявения срещу „Юробанк България“ АД отрицателен установителен иск, квалифициран с правно основание чл.439, ал.1 ГПК вр. чл.124, ал.1 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Окръжен съд - Перник въззивно решение. В касационната жалба касаторът е навел бланкетно оплакване за недопустимост на обжалваното решение. Според разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС задължението на касационната инстанция да следи служебно за допустимостта на обжалваното въззивно решение се разпростира и върху стадия за селекция на касационните жалби по реда на чл.288 ГПК. След преценка на данните по делото, които имат значение за допустимостта на обжалваното решение, съставът на ВКС намира, че не може да се направи предположение за недопустимост на решението. Поради това няма основание решението да бъде допускано до касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.2, предл.2 ГПК за проверка на процесуалната му допустимост по реда на чл.290 ГПК. Формулираният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос, с който е обосновано приложното поле на касационното обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, е зададен общо, но условно може да се приеме за обуславящ изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК с оглед решаващия правен извод на въззивния съд, че по силата на изричната разпоредба на чл.125 ЗЗД извършените в хода на изпълнителното дело изпълнителни действия (от кръга на посочените в т.10 от Тълкувателно решение № 2/2013 по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС) спрямо другите солидарни длъжници нямат за последица прекъсване на погасителната давност спрямо длъжника, предявил иска с правно основание чл.439, ал.1 ГПК. По отношение на посочения в изложението въпрос не се констатира релевантно за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК противоречие със сочената от касатора задължителна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 2/2023 от 04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС - т.1. В т.1 на цитираното тълкувателно решение е даден отговор на следния въпрос: „В случай на множество солидарни длъжници в изпълнителното производство може ли перемпция да настъпи само по отношение на тези от тях, срещу които не са предприемани изпълнителни действия в продължение на две години, и независимо от това, че в същия период изпълнителни действия са предприемани срещу останалите длъжници, или за настъпване на перемпцията трябва да е налице бездействие на взискателя по отношение на всеки от солидарните длъжници в производството“. Отговорът на поставения за тълкуване въпрос е в смисъл, че за настъпване на перемпцията трябва да е налице бездействие на взискателя по отношение на всеки от солидарните длъжници; Изпълнителното производство не може да бъде прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК само по отношение на длъжниците, срещу които не е поискано извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, когато в същия период изпълнителни действия са предприемани срещу останалите длъжници. В съобразителната част на тълкувателното решение (т.1) са дадени разяснения, че изпълнителните действия по отношение на един от солидарните длъжници, срещу които е образувано изпълнително дело въз основа на един изпълнителен лист, рефлектират върху останалите солидарни длъжници - с оглед прилагането на чл.433, ал.1, т.8 ГПК; За разлика от разпоредбата на чл.125, ал.1 ЗЗД, съгласно която спирането и прекъсването на давността срещу един от солидарните длъжници е без правно значение за останалите, в чл.433, ал.1, т.8 ГПК законодателят не е визирал липса на искане от страна на взискателя за извършване на изпълнителни действия само срещу един от солидарните длъжници, а е предвидил като релевантно за перемпцията пълното бездействие на взискателя по изпълнителното дело. Даденото от ОСГТК на ВКС тълкуване се отнася до приложението на разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК в изпълнително производство, образувано срещу множество солидарни длъжници, и не касае института на погасителната давност, конкретно - последиците от извършване на изпълнителни действия само спрямо някой/някои от солидарните длъжници за останалите длъжници в изпълнителното производство от гледна точка на давността. В обжалваното решение въззивният съд не е отрекъл правното значение на изпълнителните действия, извършени срещу другите солидарни длъжници, за прилагането на разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК. За да уважи отрицателния установителен иск по чл.439, ал.1 ГПК, съдът се е мотивирал с материалноправната разпоредба на чл.125 ЗЗД и е приел, че тези действия са прекъснали давността само по отношение на солидарните длъжници, срещу имуществото на които са били насочени, но нямат прекъсващ погасителната давност ефект за вземанията на взискателя към ищеца, спрямо когото не са предприемани изпълнителни действия в рамките на изпълнителното производство в продължение на повече от пет години. Така формираният решаващ извод на въззивния съд не влиза в противоречие с постановките в т.1 от Тълкувателно решение № 2/2023 по тълк. д. № 1/2023 г. на ОСГТК на ВКС, поради което не е налице поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. гр. д. № 214/2024 г. на Окръжен съд - Перник. Поради недопускане на касационно обжалване касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация направените в производството по чл.288 ГПК разноски в размер на 1 500 лв. - адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор по чл.287, ал.1 ГПК, платено в брой на основание договор за правни услуги от 27.08.2024 г. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,