Решение № 2038 от 10.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3305/2011 г.

Решение № 2038 от 10.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3305/2011 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Патентно ведомство на Република България (ПВ) срещу решение № 136 от 10.01.2011 г., постановено по адм. дело № 2982/2010 г. от Административен съд София - град, с което е отменено Решение № 11 от 18.01.2010 г. на Председателя на ПВ. По наведени доводи за неправилност - нарушение на материалния закон моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд, претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Винарска изба Странджа - Шато Росеново" чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила първоинстанционното решение. Претендира разноски. Ответникът "Plus Warenhandelsgesellshaft mbH" не изпраща представител и не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил Решение № 11 от 18.01.2010 г., с което Председателят на Патентно ведомство е отменил частично регистрацията на слова марка с рег. № 42269 "Талисман". Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден в съответствие с административно процесуалните правила, от компетентен орган, но в нарушение на материалния закони и неговата цел. Пред касационната инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства по смисъла на чл. 219, ал. 1 АПК, поради което и на основание чл. 220 АПК настоящият състав приема за доказани фактите така, както са установени от първоинстанционния съд. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено след надлежно сезиране на съда от оправомощено лице, като съдът правилно е установил релевантните факти по делото. Не се спори между страните, че "Винарска изба Странджа - Росенов" АД е регистрирал на 18.06.2002 г. словна марка Талисман (Talisman) със срок на защита 6.02.2011 г., с регистров номер 42269 в клас 33 по международната класификация на стоките и услугите (МКСУ), създаден със спогодбата от Ница от 15.06.1957 г. - алкохолни напитки (с изключение на бирата) за следните стоки: вина, спиртни напитки; ликьори. Производството пред административния орган е образувано по молба от 26.02.2008 г. на "Plus Warenhandelsgesellshaft mbH" (неправилно тази страна е конституирана, както в административното, така и в съдебното производство без наименование на български език арг. Чл. 14 АПК), в която последният е поискал от ПВ на основание чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 19 ЗМГО поради неизползването и през периода на регистрацията - да над 5 години в България за конкретно посочени в молбата стоки - пенливи вина, напитки на основата на вино, ароматизирани напитки на основата на виното. В изпълнение на дадените му указания собственикът на регистрираната марка, посочен по-горе представил доказателства за използване на марката, но административният орган приел, че от представените каталог и етикети не е видно, че стоките, за които се твърди използване на марката са тези, за които се иска нейната отмяна, а именно пенливи вина, напитки на основата на виното, ароматизирани напитки на основата на вино. Същите предоставяли информация са за други видове вина. За да отмени обжалвания пред него административен акт правилно първоинстанционният съд е приел, че от представените с административната преписка и събраните в хода на съдебното производство доказателства безспорно е установено, че марката е реално използвана и то именно във вида, в който е била регистрирана и та за релевантния период. Този период правилно е определен от съда от 26.02.2003 до 26.02.2008 г., предвид датата на подаване на искането за частичната й отмяна. Неоснователен е наведеният довод в касационната жалба, че в случая същата не е била използвана за конкретен вид вино - пенливо. Както правилно е посочил касаторът в жалбата си словната марка е регистрирана за клас 33 от МКСУ - Алкохолни напитки (с изключение на бирата), но твърденията му че списъка на стоките от този клас е непълен е неоснователен. Изброените стоки са посочени със своя базов номер в класификацията, като под базов № 330013 фигурира стоката вино, което води до еднозначен извод, че в случая стоката за която се регистрира марката е тази, като понятие и за да се приеме, че същата е използвана в съответствие с регистрацията й е достатъчно да е използвана за какъвто и да било вид вино. Липсата на конкретно изброяване на различни видове вина в тази класификация отново води до извод, че в случая преценката следва да се прави изобщо за използване на марката за вино, а не за конкретни видове вино. Още повече, че от доказателствата по делото се установява, че същата е използвана за вина, произведени от различни сортове грозде Ризлинг, Каберне, Шардоне, Каберне совиньон и Мерло - т. е. различни вина. Макар, че посочената стока може да бъде предлагана в разнообразие, освен като произведена от различни сортове грозде, така и като видове начинът, по който е обозначена в класификацията, и при наличие на изрично посочена като отделна стока - Крушово вино с базов № 330021 води до извод, че всички останали видове вина попадат в стоката под базов № 330013, независимо от вида им. Наведеният довод от касатора, че последният е бил длъжен да използва марката за всички видове вина е необоснован. Липсва законова опора в твърдението му, че за да се приеме, че марката е била използвана следва да е била използвана за всички съществуващи видове вина, а не до стоката вино като цяло. Законосъобразно АССг е приел, че в случая от доказателствата по делото безспорно е установено, че притежателят на марката е използвал същата в съответствие с разпоредбата на чл. 13, ал. 2 ЗМГО, тъй като от доказателствата е установено, че същият е поставял знака й върху стоките или върху техните опаковки; предлагал е стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак, както и по смисъла на чл. 19, ал. 2, т. 1 ЗМГО, тъй като марката е използвана във вид, който не се различава съществено от вида, в който е била регистрирана и съответно в рекламирането й. Въз основа на това, правилен е и крайният му извод, че оспореният пред него административен акт е постановен в нарушение на материалния закон. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна.