Определение № 508 от 05.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 667/2010 г.

Образувано е по касационна частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 1403 от 20.05.2010 г. по ч.гр.д.№ 1169/2010 г. на Пловдивския окръжен съд. В частната жалба се съдържат доводи за неправилност на въззивното определение и искане за отмяната му. Ответникът по частната жалба [фирма] оспорва допустимостта на касационното обжалване по съображения, изложени в депозирания по реда на чл.276, ал.1 ГПК писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение намира, че частната жалба е процесуално недопустима. С определение № 2377 от 08.03.2010 г. по гр.д.№ 17310/2009 г. състав на Пловдивския районен съд прекратил производството по делото по съображения, че между същите страни, на същото основание и със същото искане е образувано преди него гр.д.№ 17036/2009 г. по описа на същия съд. С атакуваното определение Пловдивският окръжен съд отменил прекратителното определение на Пловдивския районен съд, постановено на основание чл.126 ГПК, като е върнал делото за продължаване на съдопроизводството по него. Така постановеният съдебен акт не подлежи на касационно обжалване по реда на чл.274, ал.3 ГПК, тъй като с него не се потвърждава определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, нито се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. В случай, че е налице идентичност на спорното правоотношение по двете дела, то решението, постановено по по-късно заведеното ще е недопустимо. Ето защо частната жалба следва да се остави без разглеждане. Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение