Определение № 82 от 23.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 61311/2016 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 1749 от 15.02.2017 г. на [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място], в качеството им на съдружници в Дружество по ЗЗД „Е. Ай Ти Ес“, чрез процесуалния им представител адв. Б. Л. от АК-С., с искане за допълване на определение № 29 от 17.01.2017 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, постановено по т.д. № 61311/2016 г., в частта му за разноските. Ответникът по молбата Министерство на финансите не е изразил становище по нея в писмен отговор по чл. 248, ал. 2 ГПК. С посоченото определение, постановено по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 189 от 27.01.2016 г., постановено по в.т.д. № 2522/2015 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав, по касационна жалба вх. № 3382 от 08.03.2016 г. на Министерство на финансите [населено място], което е осъдено да заплати на [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място], в качеството им на съдружници в Дружество по ЗЗД „Е. Ай Ти Ес” направените разноски за касационното производство в размер на 6 525 лв. Молбата за допълване на определението, в частта му за разноските, е процесуално допустима, подадена е в законоустановения срок по чл. 248, ал. 1 ГПК и е осъществена процедурата по чл. 248, ал. 2 ГПК. Разгледана по същество, молбата е частично основателна. Съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, намира, че са налице условията на чл. 248 ГПК за допълване на постановеното определение в частта му за разноските. Молителите са депозирали писмен отговор по подадената касационна жалба, като са приложили съгласно чл. 80 ГПК списък на разноските, както и отчет по сметка на [фирма], като доказателство за извършения разход. Като е приел, че на ответниците по касационната жалба следва да се присъдят направените разноски за касационното производство - адвокатско възнаграждение, тъй като от тях е депозиран един писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, съставът на ВКС, Трето гражданско отделение е присъдил сумата 6 525 лв., без заплатеното ДДС. Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС, дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. Доколкото в случая направените разноски се претендират с ДДС, съдът намира, че освен присъдените с определението по чл. 288 ГПК 6 525 лв. в полза на ответниците следва да бъде присъдена допълнително сумата от още 1305 лева. Неоснователно е релевираното в молбата искане за заплащане на възнагражение за адвокат на всяко едно от двете търговски дружества поотделно, доколкото в случая е депозиран общ отговор по чл. 287 ГПК, а и двете търговски дружества - [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място], имат качеството на съдружници в Дружество по ЗЗД „Е. Ай Ти Ес”, което е ищец по спора, поради което им се дължат разноски за осъществената правна защита и съдействие, изразяващи се в едно общо процесуално действие. Предвид изложеното, определението на ВКС, в частта за разноските следва да бъде изменено, като присъдените на молителите [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място], в качеството им на съдружници в Дружество по ЗЗД „Е. Ай Ти Ес“ разноски за адвокатско възнаграждение, следва да бъдат увеличени до сумата от 7 830 лева. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,