Решение № 10491 от 18.11.2022 г. на ВАС, III о.
ВАСТрето отделение18.11.2022reporting judge Любка Петрова
Ruling
ОТМЕНЯ Решение 2456/11.05.2020 г. по адм. д. 13177/18 г. на Административен съд София-град, в частта, с което са отхвърлени предявените на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ искове от Валидекс ЕООД против Комисията за енергийно и водно регулиране за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди от отменени по съдебен ред административни актове в общ размер на 457 159, 36 лв., и в частта за разноските, както следва:
ОСЪЖДА Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди на Валидекс ЕООД, [ЕИК] обезщетение за причинените от отменени по съдебен ред Решение Ц-010/30.03.2011 г. и Решение Ц-5/20.02.2015 г., както следва:
в размер на 58 715,63 лв. от действието на т. 7 от Решение Ц-010/30.03.2011 г. за периода от 01.04.2011 г. до 17.12.2013 г.;
в размер на 169 896,82 лв. от действието на Решение Ц-5/20.02.2015 г. за периода от 18.12.2013 г. до 30.11.2018 г.;
в размер на 29 777,83 лв. лихва за забава върху сумата от 58 715,63 за периода от 17.12.2013 г. до 14.12.2018 г.;
в размер на 1557,51 лв. лихва за забава върху сумата от 169 896,82 лв. за периода от 12.11.2018 г. до 14.12.2018 г.
в размер на 155,80 лв. лихва за забава върху сумата от 16 994,78 лв. за периода от 12.11.2018 г. до 14.12.2018 г.
ОСЪЖДА Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на Валидекс ЕООД, [ЕИК], законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба - 14.12.2018г. до пълно изплащане на дължимите суми.
ОСЪЖДА Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на Валидекс ЕООД, [ЕИК] направените по делото разноски за двете съдебни инстанции в размер на 2023 /две хиляди двадесет и три/лв.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 2456/11.05.2020 г. по адм. д. 13177/18 г. на Административен съд София-град в неотменена му част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: /п/ ПАНАЙОТ ГЕНКОВ Членове: /п/ ЛЮБКА ПЕТРОВА/п/ ЮЛИЯН КИРОВ
Grounds
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Валидекс ЕООД срещу Решение 2456 от 11.05.2020 г. по адм. д. 13177/18 г на Административен съд София-град (АССГ), с което са отхвърлени изцяло като неоснователни предявените искове против Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за заплащане на обезщетение за причинени вреди под формата на пропуснати ползи от отменени по съдебен ред издадени от нея административни актове Решение Ц-010/30.03.2011 г. и Решение Ц-5/20.02.2015 г. В касационната жалба и в съдебно заседание представителят на касатора обосновава ясно, конкретно и мотивирано пороците на обжалваното решение, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът КЕВР, чрез процесуалният си представител в подробен писмен отговор и в съдебно заседание обосновават становище за неоснователност на твърденията, изложени в касационната жалба и искат от съда да остави в сила обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага на съда да остави в сила обжалваното решение. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав, като на основание чл. 218, ал. 1 от АПК извърши проверка за допуснати пороци посочени от касатора на обжалваното съдебно решение и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон намира, че касационната жалба е допустима и по същество е основателна. С процесното решение първоинстанционният съд е приел, че в хода на съдебното производство ищецът е доказал само някои от предпоставките за ангажиране на обезщетителната отговорност на ответника по ЗОДОВ, а именно отменени по съдебен ред постановени от него административни актове т. 7 от Решение Ц-010/30.03.2011 г на КЕВР, с което се определя, считано от 01.04.2011 г преференциална цена в размер на 112,48 лв. на мегаватчас /Мвтч/ без ДДС за продажба на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници до 10 мегавата, въведени в търговска експлоатация до 19 юни 2007 г и последвалото след отмяната на този административен акт Решение Ц-5/20.02.2015 г. КЕВР, с което отново се определя, считано от 01.04.2011 г., същата преференциална цена 112,48 лв./Мвтч без ДДС за изкупуване на електрическа енергия, произведени от съществуващи ВЕЦ с инсталирана мощност до 10 Мвт по смисъла на параграф 2, ал. 1, т. 1 от ПЗР на ЗВАЕИБ, и то при средногодишна продължителност на работа 2500 часа. Първоинстанционният съд е приел също, че не се е установила обаче пряка причинна обусловеност между отменените административни актове и настъпилата вреда. За да достигне до този извод, той е приел, че изкупуването на произведената от ищеца електроенергия по цена от 112,48 лв/Мвтч се извършвало не пряко от ответника, а се явявало опосредено от наличието на сключен между него и краен снабдител ЧЕЗ Електро България АД договор, който във всеки един момент можел да бъде прекратен, а и сключването му зависело само от усмотрението на страните. За да обоснове отхвърлителното си решение, съдът е приел, че нито ответникът КЕВР, нито съдебно-техническата експертиза може да класифицира групата производители, в която попада ищеца според критериите на Решение Ц-010/30.03.2011 г., макар и да е назначил такава експертиза и експертите да са определили компетентно и безпристрастно тази категория, имайки предвид хидротехническите параметри на централата, съобразно относимите писмени доказателства, издадени от държавни органи. Направени са и изводи, че пропуснатите ползи са една евентуалност, а не реалност и претенцията на ищеца почива единствено на логическо му допускане, но не на закономерно им настъпване. Правните изводи на съда са неправилни и необосновани. Неправилен е изводът на съда, че не е установена пряка причинна връзка между отменените административни актове и вредата, тъй като изкупуването на произведената от ищеца електроенергия по цена 112,48 лв/Мвтч, определена от КЕВР с тези актове, е било опосредено от наличието на договор между ищеца и трето лице краен снабдител. Oпределената от КЕВР цена е задължителна в отношенията на ищеца, както и по отношение на третите лица, независимо от обстоятелството, че са договорни, предвид на законодателната уредба на обществените отношения в областта на енергетиката, които са обект на специална регулация и определянето на преференциална цена за група производители, по която енергийните предприятия са длъжни за изкупуват енергията на регулирана цена, определена от КЕВР. Съгласно чл. 16 от Закона за възобновяемите и алтернативните източници и биогоривата /ЗВАИБ,отменен/, действал през периода 2007-2011 г., предвижда че общественият доставчик, съответно крайните потребители, изкупуват електрическата енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници или алтернативни енергийни източници, с изключение на енергията, произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност над 10 Мвт, по преференциална цена за изкупуване на електрическата енергия, определена по реда на съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от Закона за енергетиката, а именно Наредба за регулиране на цените на електрическата енергия. Съгласно тази наредба държавният орган, който определя тези задължителни цени е Комисията за енергийно и водно регулиране. Отменените ценови решения на КЕВР - т. 7 от Решение Ц-010/30.03.2011 г. и Решение Ц-5/20.02.2015 г., представляват по своята същност властническо разпореждане. С него, по силата на императивната разпоредба на чл. 21 от ЗВАЕИБ, КЕВР разпорежда на страните по сделката за изкупуване на електрическа енергия да прилагат задължителна преференциална цена в размер на 112,48 лв./МВтч. Отнася се за преференциалната цена, която е определена с административен акт като ищецът и електроснабдителното дружество ЧЕЗ Електро България АД (в случая) не могат да не се съобразят с нея. Това е така и в съответствие с чл. 11, ал. 2 от приобщения към делото договор за изкупуване на електрическа енергия: Купувачът заплаща количеството електрическа енергия по преференциални цени в съответствие с действащото законодателство. В съответствие с чл. 31 от Закон за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/ е предвидено, че общественият доставчик и крайните снабдители изкупуват електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 Мвт, въз основа на дългосрочни договори за срок от 15 години, по определена от КЕВР преференциална цена. Неправилни и необосновани са изводите на първостепенния съд и относно тълкуването на разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от ЗЕВИ, която дава правомощие на КЕВР да прилага принудителни административни мерки, когато установи, че контролираните по този закон лица са извършили или извършват действия, с които нарушават разпоредбите на този закон, на подзаконовите актове по прилагането му и на актове на комисията. Чл. 63 ЗЕВИ предвижда на обществения доставчик или краен потребител, който не изпълни свое задължение по чл. 31, да му бъде наложена имуществена санкция от КЕВР в размер от 70 000 лв. до 200 000 лв., а при повторно нарушение санкция в трикратен размер. Изложеното обосновава извода, че ищецът и крайният снабдител не са имали възможност да договорят различна цена от утвърдената такава в двете решения на КЕВР /признати з а незаконосъобразни в последствие/, предвид възможността за налагане на санкции. Това налага и следващия извод, че между отменените административни актове, издадени от КЕВР и вредата, претърпяна от ищеца, е налице пряка причинна връзка, а не опосредена от сключения между ищеца и ЧЕЗ Електро България АД договор. Цената за изкупуване на електрическата енергия, която страните са заложили в сключения между тях договор в размер на 112,48 лв/Мвтч, е била задължителна за тях по силата на правомощията, които КЕВР е определила с двете отменени решения - Решение Ц-010/30.03.2011 г. и Решение Ц-5/20.02.2015 г. Следователно, след като КЕВР е определил цената, която е била задължителна в отношенията на ищеца с трети лица, в нарушение на закона, и неговите актове са били отменени като незаконосъобразни и нищожни от съда, той следва да носи отговорност за вредите, причинени от действието на тези незаконосъобразни/нищожни актове. Неправилен е и изводът на съда, че не може да бъде определен вида на електроцентралата, собственост на ищеца, в зависимост от вида на първичния енергиен източник, по критериите, въведени в точки от 1 до 6 на Решение Ц-010/30.03.2011 г. КЕВР. Тези критерии са технически, те са доказуеми с писмени доказателства и много лесно може да се установи от представените по делото документи разрешителни за водоползване, сертификати за произход и др., че водноелектрическата централа, притежавана и експлоатирана от ищеца, е от категорията малка, среднонапорна деривационна ВЕЦ, с нетен пад от 30 до 100 метра и инсталирана мощност от 200 кВт до 10 мВт и попада в т. 3 от таблицата на Решение Ц-010/30.03.2011 г. КЕВР. В този смисъл е и заключението на назначената и изслушана от съда техническа експертиза, изготвена от н.с.маг.инж. К. Богданов. Тази експертиза не е била оспорена от страните, тя е била приета по делото и изводите, направени в нея, следва да се приемат за безспорно доказателство, доколкото кореспондират с останалите доказателства по делото. Настоящият състав намира, че е изготвена компетентно и безпристрастно, следователно и изводите, направени от нея следва да бъдат възприети от съда. Касационната инстанция намира, че не са налице правоизключващи обстоятелства във връзка с Решение С
5205 final на Европейската комисия, относно Държавна помощ SA.44840 (2016/NN) България, на което се позовава първоинстанционният съд. Не намират опора в събраните по делото доказателства разсъжденията на първоинстанционния съд, че ищецът би получил неправомерна държавна помощ, ако се прилага друга преференциална цена спрямо него. Процесната водноелектрическа централа се квалифицира в категорията по т. 3 от Решение Ц-010/2011 г. и изкупуването на произвежданата от нея електроенергия по преференциалните цени (Решение Ц-010/2011 г.) представлява нотифицирана схема за подпомагане, която е регламентирана с Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. Нейната цел е насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО (ОВ, L 140/16 от 5 юни 2009 г.). Обстоятелството дали липсва нотификация, която да обхваща конкретно количествата по предявени искове по реда на ЗОДОВ, не е основание за отхвърляне на настоящия иск, тъй като КЕВР не може да черпи права от собственото си противоправно поведение /в процесния случай постановяване на незаконосъобразен административен акт и нотификация на схема за подпомагане съгласно количествените параметри на този незаконосъобразен акт/. Нормата на възвръщаемост на капитала не може да представлява правоизключващо обстоятелство за отговорността на КЕВР, породена от постановени от комисията незаконосъобразни административни актове. Неоснователни са доводите на касатора за допуснати в процеса съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е предоставил на страните равни възможности при спазване на правата им и процесуалните срокове да докажат своите твърденията, приел е всички представени от тях писмени доказателства, назначил е исканите експертизи и е изслушал в открито съдебно заседание заключенията на експертите, които не са били оспорени, с което е извършил всичко необходимо за обезпечаване на делото с относими за правилното решаване на спора доказателства. От анализа на изложеното по-горе може да се направи само извод, че обжалваното решение е допустимо и валидно, но постановено в нарушение на материалния закон касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. От това следва, че на основание чл. 222, ал. 1 от АПК това решение следва да се отмени и делото да се реши по същество, тъй като всички спорни факти по него са установени със събраните писмени и гласни доказателства и не се налага събирането на нови такива. Настоящият състав намира за необходимо извършването на допълнителен анализ по отношение на първата предпоставка, която първостепенният съд е приел за изпълнена, а именно, че с влезли в сила решения на съд, са били отменени като незаконосъобразни, издадени от ответника административни актове т. 7 от Решение Ц-010/30.03 2011 г. КЕВР и Решение Ц-5/20.02.2015 г. КЕВР. Това заключение несъмнено е правилно и кореспондира с фактите по делото, но за пълнота, макар и излизащо от процесния период, е нужно да бъде анализирано и последващото поведение на КЕВР след връщането на преписката по Решение Ц-5/20.02.2015 г. за ново произнасяне от страна на административния орган. Установено е и не се спори от страните, че КЕВР постановява още два последователни нищожни административни акта /Решение Ц-14/03.04.2019 г. и Решение Ц-12/26.03.2021 г./, с които се опитва отново да обособи същата група водноелектрически централи и да им определи от 01.04.2011 г. преференциална цена от 112,48 лв/мВтч без ДДС за продажба на произвежданата от тях електрическа енергия. Нищожността на тези поредни два административни акта е прогласена с влезли в сила съдебни решения /Решение 5129 от 23.07.2019 г. по адм. дело 4506/2019 г. на Административен съд София град, Трето отделение, 7 състав, потвърдено със съдебно Решение 492 от 14.01.2021 г. по адм. дело 13432/2019г. на ВАС - Трето отделение и съответно с решение 736 от 10.02.2022 г. по адм. дело 3524/2021 г. на Административен съд София град, Трето отделение, 60 състав, потвърдено с Решение 8999 от 14.10.2022 г. по адм. дело 3574/2022 г. на ВАС - Трето отделение/. Необходимо е да се отбележи, че при прогласяване нищожността на последния акт, постановен в тази връзка от КЕВР - Решение Ц-12/26.03.2021 г., първоинстанционната и касационната инстанция не връщат преписката за ново произнасяне, а постановяват преразпределение на процесната група ВЕЦ, обединени под незаконосъобразен критерий, съобразно хидроенергийните параметри на всяка централа. В Решение 8999 от 14.10.2022 г. по адм. дело 3574/2022 г. на ВАС - Трето отделение, при прогласяване нищожността на Решение Ц-12/26.03.2021 г. е посочено следното: Безспорно се касае за изтекъл вече регулаторен период и за няколко постановени в тази връзка незаконосъобразни/нищожни/ административни актове на КЕВР, които ясно показват невъзможността на регулатора да обособи ВЕЦ с различни хидроенергийни характеристики в отделна група без да прилага провъзгласения за незаконосъобразен времеви критерий. В допълнение е необходимо да се отбележи, че в случая не се касае за изземване на функциите на КЕВР/чл. 10 от ЗЕ и чл. 31, ал. 1 от ЗЕВИ/, тъй като комисията сама е определила цени за изкупуване на електрическа енергия, произвеждана от различни групи централи, които са влезли в сила с оглед на което би следвало да се извърши преразпределение и ВЕЦ-овете да бъдат категоризирани единствено спрямо хидроенергийните им параметри, без да се прилага установения за незаконосъобразен времеви критерий. Това преразпределение не следва да се извършва от КЕВР, а то би станало по естествен начин при липсата на незаконосъобразно групиране на база хидроенергийните характеристика на всеки един ВЕЦ. Изложено обуславя неправилността на изводите на първоинстанционния съд, който на страница 25 от касираното решение е направил заключение, че неоснователно ищецът обвързва както настъпването на неговите вреди, така и размера на претендираните пропуснати ползи, с обстоятелството, че поради отмяната на решенията на КЕВР, следва да се категоризира по друга точка от диспозитива на Решение Ц-010/2011 г. Напротив, при липсата на административен акт, налагащ прилагането на незаконосъобразното разделение по времеви критерии на водноелектрическите централи, те ще се разпределят съобразно хидротехническите си характеристики в други групи, които са влезли в сила и за които КЕВР е определила други цени, които са влезли в сила. Именно липсата на подобно преразпределение обуславя настъпването на вреда за ищеца, представляваща пропусната полза да получи по-високата преференциална цена определена от КЕВР за същата категория производител на електрическа енергия. В процесния случай по силата на закона и с оглед допуснатото предварително изпълнение т. 7 от Решение Ц-010/30.03.2011 г. и Решение Ц-5/20.02.2015 г са били задължителни за изпълнение от ищеца в отношенията му с трети лица, тъй като притежаваната от него ВЕЦ е попадала в категорията на т. 7 от Решение Ц-010/30.03.2011 г. и по тази причина той е продавал произвежданата от ВЕЦ Лопян електроенергия на ЧЕЗ Електро България АД на цена от 112,48 лв/мВтч. През същия исков период електроенергията, произвеждана от малки, среднонапорни деривационни ВЕЦ с нетен пад от 30 до 100м. и инсталирана мощност от 200 до 10 МВт, каквато всъщност е ВЕЦ Лопян, попадащи в категорията по т. 3 от Решение Ц-010/30.03.2011 г. КЕВР, продавали произведената от тях електроенергия на краен снабдител на определената от ответника цена от 178,68 лв/мВтч. Така за процесния период разликата, която ищеца би получил между сумата от изкупуваната от него енергия по 112,48 лв/Мвтч и сумата, която би получил, ако беше продавал енергията по 178,68 лв/мВТЧ е общо в размер на 228 612,45 лева, или 58 715,63 лв. за периода от 01.04.2011 г. до 17.12.2013 г. при действието на т. 7 от Решение Ц-010/30.03.2011 г. КЕВР и в размер на 169 896,82 лв. за периода от 18.12.2013 г. до 30.11.2018 г. при действието на Решение Ц-5/20.02.2015 г. КЕВР. Тази сума е вреда за ищеца под формата на пропусната полза, тъй като електроенергията е реално произведена, осчетоводена и няма съмнение в нейното количество. То не е фиктивно или предполагаемо количество, а точно установено с доказателствата по делото. Тази вреда се намира в пряка причинна връзка с отменените по съдебен ред административни актове, издадени от ответника, тъй като, както бе анализирано и по-горе, ищецът по силата на закона и допуснатото предварително изпълнение на тези актове е бил длъжен да продава произведената от него продукция електрическа енергия на незаконосъобразно определена от ответника по-ниска цена с отменените два административни акта от 112,48 лв/мВтч, а не по законосъобразно определената по-висока цена от 178,68 лв/мВтч. През част от исковия период по време на действието на Решение Ц-5/20.02.2015 г КЕВР 20.02.2015 г. до отмяната му 12.11.2018 г. ищецът е претърпял и допълнителни вреди под формата на пропуснати ползи, тъй като по незаконосъобразно определената цена от 112,48 лв/мВтч е била изкупувана и енергията, произведена от него за количества над 2500 работни часа до пълното нетно специфично количество електрическа енергия от 3724 часа. Тези пропуснати ползи са били в размер на 16 994,78 лв. без ДДС, или общо претърпените вреди от ищеца от действието на отмененото Решение Ц-5/20.02.2015 г. КЕВР са в размер на 186 891,60 лв. Посочените размери са изчислени подробно и компетентно от вещите лица по назначената и неоспорена експертиза по делото, поради което съдът ги приема като обосновани и доказани, поради и което основава решението си на тях. Освен тези преки вреди ищецът е претърпял вреди и под формата на законната лихва за забава върху тях, която се равнява на 29 777,83 лв. върху сумата от 58 715,63 лв. за периода от отмяната на т. 7 от Решение Ц-010/30.03.2011 г. 17.12.2013 г. до датата на предявяване на исковата молба 14.12.2018 г.; в размер на 1557,51 лв. върху сумата от 169 869,82 лв. за периода от отмяната на Решение Ц-5/20.02.2015 г. 12.11.2018 г. до датата на предявяване на исковата молба 14.12.2018 г. и в размер на 155,80 лв. върху сумата от 16 994,78 лв. за периода от отмяната на Решение Ц-5/20.02.2015 г. 12.11.2018 г. до датата на предявяване на исковата молба 14.12.2018 г или обща лихва от този отменен административен акт 1713,31 лв., като пълния размер на лихвата за целия процесен период е в размер на 31 491,14 лв. От анализа на изложеното следва извода, че след като са налице всички предпоставки за реализиране на отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, КЕВР следва да бъде осъдена да заплати доказаните от ищеца вреди в описания по-горе размер, заедно със законната лихва до пълното им изплащане, като предявеният иск до размер на 97 936,25 лв. за периода от 01.04.2011 г. до 17.12.2013 г. от действието на отменената т. 7 от Решение Ц-010/30.03.2011 г. следва да се отхвърли. Следва да се отхвърлят и исковете до предявения общ размер на 306 744,69 лв. за периода от 18.12.2013 г. до 12.11.2018 г. от действието на Решение Ц-5/20.02.2013 г. Следва да се отхвърли и искът до размер на 52 478,43 лв. за претендираната лихва за забава за периода от 17.12.2013 г. до датата на подаване на исковата молба 14.12.2018 г., предвид липсата на доказаност по отношение на тези размери. Предвид изхода на спора обжалваното решение следва да се отмени и в частта за разноските и на ищеца следва да се присъдят и направените по делото разноски в размер на 2023 лв. за двете съдебни инстанции.