Решение № 337 от 06.07.2010 г. на ВКС, I г. о., ГК

Производството е по чл.278, вр.чл.274, ал.2, т.1, вр.чл.274, ал.1, т.1 от ГПК. С определение №583 от 31.03.2010г. по ч.гр.д. №186/2010г. на Б. окръжен съд е оставена без разглеждане като просрочена частната жалба на Н. Е. и Д. Е., подадена ч. пълномощника им адв. С, срещу определение №254 от 02.12.2009г. на съдията по вписванията при РС Р., с което е отказано вписване на възбрана по обезпечителна заповед от 25.11.2009г. по гр.д. №8012/09г. на СГС. Въззивният съд е приел, че съобщението, с което се отказва вписване на заповедта, е връчено на посочения от адв. И адрес на 08.12.2009г., ч. лицето Н., а частната жалба е подадена на 24.02.2010г., след изтичане на едноседмичния срок за обжалване на отказа. С частната жалба срещу прекратителното определение на Б. окръжен съд е представена служебна бележка, от която се установява, че Е. Д. Н. е служител на „П” АД, на длъжност „специалист-обща канцелария”. При тези нови данни следва да се приеме, че съобщението от службата по вписванията до адв. И за отказа да се впише обезпечителната заповед е ненадлежно връчено на служител на „П” АД, вместо на пълномощника на страната по делото. Нарушени са изискванията на чл.39, ал.1 и чл.51 от ГПК за връчване ч. пълномощник-адвокат, затова датата на получаване на това съобщение не следва да се отчита при преценката за спазване на срока на обжалване. Следва да се приеме, че частната жалба срещу отказа на съдията по вписванията е подадена в срок и подлежи на разглеждане от Б. окръжен съд. Ето защо обжалваното определение следва да бъде отменено и делото да се върне на съда за произнасяне по нея. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,