Решение № 5622 от 26.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11575/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Образувано е по касационна жалба, подадена от Ц. Н. И. от гр. Търговище против Решение N 1651 от 03.10.2025 г. по адм. д. N 391/ 2025г. по описа на Административен съд – Търговище, с което е отхвърлен искът на касационния жалбоподател срещу Национална агенция по приходите (НАП) за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000.00 лв. (пет хиляди лева), причинени от отменен като незаконосъобразен административен акт- Решение N 22/28.01.2025г. на Директора на ТД на НАП-Варна и И. е осъден да заплати разноски на ответника. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като издадено в противоречие с материалните и процесуалните разпоредби. Според касатора, напълно необосновано и при липса на мотиви, първата инстанция е приела претенцията за недоказана, след като са разпитани двама свидетели, чиито показания са интерпретирани от съда неправилно. Моли да се отмени първоинстанционното решение и да се постанови друго, по същество на спора, с което да се уважи предявения иск. Ответникът – Национална агенция по приходите, чрез юрк. Йорданова, в писмен отговор и в допълнителна молба оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалвания съдебен акт по реда на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Производството пред административния съд е образувано по искова молба на Ц. Н. И. от гр. Търговище срещу Национална агенция по приходите, с искане за осъждане на ответника да му заплати сумата от 5000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на отменен като незаконосъобразен административен акт - Решение № 22/ 28.01.2025 г. на Директора на ТД на НАП - Варна. От фактическа страна, съдът е установил, че срещу ищеца е образувано изпълнително дело № 25100000938/ 2010г., за принудително събиране на негови публичните задължения. От образуване на посоченото изпълнително дело, към него са присъединявани през различните години вземания на взискатели срещу длъжника И.. За обезпечаване на подлежащите на събиране вземания са наложени обезпечителни мерки: възбрана върху 1/ 6 ид. ч. от недвижим имот; запор върху две моторни превозни средства; 3. запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки в банкови институции. С молба от 19.12.2024г., ищецът е отправил искане до публичния изпълнител при ТД на НАП – Варна, по изпълнително дело № 25100000938/ 2010, да извърши преценка и да съобрази обезпечителната нужда с размера на дълга. С писмо изх. № С250025-178-0000306/ 09.01.2025г., публичният изпълнител е уведомил ищеца, че наложените обезпечителни мерки по ИД 25100000938/2010 са съобразени с чл.195 от ДОПК, с размера на дълга по изпълнителното дело и установеното имуществено състояние на длъжника. Това писмо е обжалвано от ищеца по административен ред, пред Директора на ТД на НАП – Варна и с негово Решение № 22/ 28.01.2025г. е оставена без уважение жалба вх. № 720/ 22.012025 г. по регистъра на ТД на НАП Варна, офис Търговище. С влязло в сила решение N 1258 от 21.07.2025г. по адм. дело № 70/ 2025г. по описа на Адм. съд- Търговище, Решение № 22/ 28.01.2025 г. на Директора на ТД на НАП – Варна е отменено и преписката е върната на за ново разглеждане на публичния изпълнител при спазване на дадените от съда задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Въпреки, че адм. дело № 70/ 2025г. по описа на Адм. съд- Търговище не е прието за послужване към настоящото дело, касационната инстанция разполага със служебен достъп до цитираното съдебно решение и е запозната със съдържанието му. Обжалваният административен акт е отменен, като съдът е приел, че същият е издаден с противоречиви мотиви, но по-важното в случая е изведения от решаващият състав извод, че след 2023г., размерът на задълженията на И. е намалял рязко, част от тези задължения са платени, част от тях са погасени по давност. В тази връзка, съдът е посочил, че е нарушен принципа на съразмерност, тъй като наложените обезпечителни мерки не съответстват на размера на дълга му. Длъжникът е имал основание да поиска извършване на нова преценка за съразмерността на наложените обезпечителни мерки и размера на дълга му, така че тези мерки да не засягат прекомерно имуществената му сфера. В този смисъл е и нормата на чл.208, ал.3 от ДОПК, регламентираща правото на длъжника да поиска отново отмяна на обезпечението при наличието на нови основания за това. По делото са разпитани двама свидетели за установяване на причинените на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, притеснение, безпокойство и несигурност, както и влошено психично здраве. Решаващият състав е приел, че искът е предявен от надлежна страна и против надлежен ответник, доколкото по смисъла на чл. 205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт са причинени вредите. Съдът е приел, че няма спор относно наличието на отменен като незаконосъобразен административен акт, но че от отмяната не следва отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ –липсва причинна връзка между отменения акт и твърдяната неимуществена вреда, поради което и за ищеца не е възникнало субективното право на обезвреда. Приел е, че свидетелските показания, макар и логични и последователни не доказват по безспорен начин негативно засягане на емоционалната сфера на ищеца, в резултат от постановяване на отмененото решение на директора на ТД на НАП. От показанията на св. Г. се установява единствено, че от три – четири години г- н И. получава панически кризи, които се проявяват, след като ищецът е потърсен от държавни институции, като във връзка с тези кризи, през 2025 г., ищецът всеки месец търси медицинска помощ. Същите обстоятелства се установяват и от показанията на свидетеля П., който допълнително излага данни за проявена паническа криза при г- н И., датираща от м. юли 2025 г., т. е. към според съда ,към неотносим период. Съдът е посочил, че недоказани са останали и твърденията на ищеца, за ограничена възможността да управлява собственото си МПС, а от това и адекватно да упражнява професията си на адвокат, което да му е причинило допълнителни притеснения. Решението е неправилно. Предявеният иск е с правно основание по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, според който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 203 АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определените от законодателя кумулативно налични предпоставки. Настоящият състав приема, че в случая неимуществената вреда, която е пряка последица от отменения акт, е налице и е доказана. Безспорно, в процесния случай е налице първата предпоставка за реализиране на отговорността на ответника, а именно Решение № 22/ 28.01.2025 г. на директора на ТД на НАП – Варна, отменено с влязло в сила решение N 1258 от 21.07.2025г. по адм. дело № 70/ 2025г. по описа на Адм. съд- Търговище, Спорен по делото е въпросът за наличието на останалите две предпоставки от фактическия състав по чл. 1 ЗОДОВ, а именно причинените неимуществени вреди и пряката и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и причинените вреди. Предявеният иск за присъждане на обезщетение се основава на твърдения за претърпени неимуществени вреди, настъпили вследствие на незаконосъобразен акт на публичния изпълнител. Не е спорно по делото, че за период от 28.01.2025г. до 21.07.2025г., обезпечителните мерки не са променени, въпреки че дългът на И., както се сочи в цитираното решение рязко е намалял поради факта, че част от задълженията са платени, а други са погасени по давност. Негативните психични и емоционални изживявания- тревожност, стрес и неудобство са свързани с усещането за несправедливост поради несъразмерността на наложените обезпечителни мерки с размера на дълга, съответно с несигурност и притеснение, тъй като се касае за възбрана върху собствения му недвижим имот, запор върху две моторни превозни средства; 3. запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки в банкови институции. Този извод е житейски логичен и обоснован и може да бъде изведен само предвид факта на наличен незаконосъобразен административен акт. Неправилно съдът е приел, че влошаването на психоемоционалното състояние на ищеца се явява пряка и непосредствена последица не от отмененото решение, а от предприетите действия от публичен изпълнител по принудително събиране на публичните задължения на лицето, каквито то не оспорва, че има. Тези мотиви са вътрешно противоречиви и необосновани. От една страна, съдът е приел, че негативните емоции на ищеца, изразяващи се във влошаването на психоемоционалното му състояние са в пряка причинно-следствена връзка с предприетите действия от публичен изпълнител по принудително събиране на публичните задължения на И., а от друга не намира такава връзка с отменения акт. Този акт е част от предприетите действия по събиране на вземанията и всъщност е израз на тяхната незаконосъобразност, защото касае отказ за изменение на наложените обезпечителни мерки в противоречие с принципа за съразмерност, регламентиран в чл.6 от АПК. В конкретния случай, административният орган не е упражнил правомощията си разумно, добросъвестно и справедливо и е издал административен акт, чието изпълнение засяга правата и задълженията на адресата в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. По тази причина, актът е отменен с влязло в сила съдебно решение. След като, административният орган с постановяването на процесния отказ за промяна на наложеното обезпечение е засегнал правата на ищеца в степен по-голяма от необходимото, съответно му е причинил вреда, явно несъразмерна с преследваната цел, то това е достатъчно само по себе си, както бе посочено по-горе, за да се изведе житейски логичния и обоснован извод, че от този акт са му причинени вреди, намиращи се в пряка причинно-следствена връзка с отмененото решение на директора на ТД на НАП- Варна. Този извод се потвърждава и от разпита на двамата свидетели, чиито показания, както е посочил и съдът, са последователни и непротиворечиви. Неправилно първоинстанционният съд не е кредитирал тези свидетелски показания, като е приел, че те не се отнасят за процесния период и по тази причина е приел, че ищецът не се е справил с доказването на твърденията си. Свидетелката М. Г., психиатър по професия заявява, че И. я посещава през последните години, вкл. и почти всеки месец през 2025г., т.е. тези посещения обхващат процесния период. Разказва, че той получава панически кризи, изразяващи се в сърцебиене, задушаване, стягане в сърдечната област. Споделил е, че силното му притеснение е в резултат именно на предприетите действия от страна на публичен изпълнител, в т.ч. и наложените обезпечителни мерки. Предвид факта, че свидетелката е лекар-психиатър, ,нейните показания представляват преки и непосредствени впечатления за емоционалното и психическо състояние на ищеца. Логично е неимуществените вреди, изразяващи се в безпокойство и притеснение като част от вътрешния свят на човек, да бъдат установени с показания на здравно лице, пред което с оглед спецификата на неговата специалност могат да бъдат разкрити и с което негативните чувства могат да бъдат свободно споделени. От показанията на свидетеля Д. П. се установява, че И. е получавал паник-атаки, здравословното му състояние рязко се е влошило, приемал е медикаменти, станал е дори агресивен, „сменя си настроението през 15-20 минути“. Тези показания са дадени при предупреждение за отговорност при тяхната неистинност и не са налице доказателства, които да създават съмнение в достоверността им. След анализ на установените по делото факти, следва да се приеме, че при условията на пълно и главно доказване са установени всички предпоставки на иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ относно преживените и претърпените от ищцата неимуществени вреди. Тези негативни преживявания са в пряка и непосредствена последица от отменения поради незаконосъобразност административен акт и подлежат на овъзмездяване чрез присъждане на обезщетение. Неимуществените вреди нямат материален еквивалент за пострадалия, поради което законът постановява следващото се за тях обезщетение да се определи на принципа на справедливостта - чл. 52 ЗЗД, с оглед характера на деянието, естеството на увреждането и степента на претърпените морални страдания. Обезщетението за неимуществени вреди е с компенсаторна функция, доколкото е възможно да бъдат компенсирани вредите в техния паричен еквивалент. Отчитайки периода, интензитета на претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в преживените негативни емоции, които са от естество да предизвикат намеса на специализирана медицинска помощ от психиатър, настоящият касационен състав счита, че исковата претенция на Ц. Н. И. следва да бъде уважена в пълния предявен размер от 5 000 лв., съответстващи на 2 556.46 евро. В този размер, искът се явява основателен, доказан и справедлив по смисъла на чл.52 от ЗЗД. По изложените мотиви, обжалваното съдебно решение следва да се отмени като неправилно и вместо него да се постанови друго решение, с което НАП да бъде осъдена да заплати на касационния жалбоподател-ищец в първоинстанционното производство, на осн.чл.1, ал.1 от ЗОДОВ обезщетение в посочения размер за неимуществени вреди, причинени в резултат на отменен незаконосъобразен административен акт- Решение № 22/ 28.01.2025 г. на Директора на ТД на НАП – Варна, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. От страна на касационния жалбоподател не е направено искане за присъждане на разноски и касационната инстанция не дължи произнасяне по този въпрос. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,