Определение № 647 от 26.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1800/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. А. Ц. против въззивно решение на Софийски градски съд от 28.06.2010 год. по гр. дело № 3965/2007 год., с което е отменено решение от 17.09.2006 г. по гр. дело № 1098/2003 год. на Софийски районен съд в частта, с която [фирма] С. е осъдена да заплати на жалбоподателката обезщетение за неимуществени вреди по чл. 226, ал. 1, т. 2, във вр. ал. 3 КТ за разликата над 400 лв. до уважените 1600 лв. и в частта, с която искът срещу едноличен търговец „И. К.” за обезщетение за неимуществени вреди по чл. 226, ал. 1, т. 2 във вр. ал. 3 КТ за разликата над 400 лв. до 1600 лв. е оставен без разглеждане, като съдът отхвърлил иска на жалбоподателката за обезщетение за неимуществени вреди по чл. 226, ал. 1, т. 2, вр. ал. 3 КТ за разликата над 400 лв. до 1600 лв. срещу [фирма] С. и лицата Г. А. К. и А. В. П.. В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл в противоречие със задължителната съдебна практика установена в т. 11 на Постановление № 4/23.12.1968 год. на Пленума на ВС по материланоправния въпрос за начина на определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съобразно критерия на чл. 52 ЗЗД - приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответникът А. В. П. в писмен отговор на касационната жалба поддържа липса на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което са разгледани искове за парично вземане, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката поддържа, че извода относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди влиза в противоречие с т. 11 на ПП на ВС № 4/23.12.1968 год. постановяваща, че при определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите съдилищата трябва да посочат конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. С обжалваното решение, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът подробно е обсъдил доказателствата установяващи фактите, релевантни за спорното право. По този начин съдът е взел под внимание всички обстоятелства обуславящи претенцията на жалбоподателката за вреди - причинени страдания от ненадлежно документиране на факти свързани с трудовото правоотношение на жалбоподателката с ответното дружество, изразено в неверни вписвания в трудовата й книжка и неизпълнение на удостоверителните функции на работодателя при издаването на удостоверение УП-2 от 11.03.2002 г. и УП-2 от 09.10.2002 год. с вписване на неверни данни. В този смисъл извода за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е формиран в съответствие с посочената от жалбоподателката задължителна съдебна практика. В настоящето производство съдът не може да контролира съдържанието на вътрешното съдийско убеждение по прилагането на логическите, опитни и научни правила. Предвид изложеното следва да се приеме, че поставения правен въпрос за начина на определяне на размера на обезщетението за морални вреди, с обжалваното решение не е разрешен в противоречие с изискванията на т. 11 от Постановление на Пленума на ВС № 4/23.12.1968 год., доколкото съдът е обсъдил всички правно-релевантни за спорното право обстоятелства, което изключва допускане на касационно обжалва в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.