Определение № 8 от 06.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 1805/2016 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение №163/25.05.2016г. по т.д.№108/16г. на Пловдивски апелативен съд, с което след отмяна на решение №167/04.12.15г.,постановено от Пазарджишки окръжен съд по тд.№214/145г. е отхвърлен като неоснователен предявения от дружеството срещу [фирма] иск с правно основание чл.208 ал.1 КЗ/отм./ за заплащане на сумата 12 800 евро /частично от сумата 95 000 евро/,представляваща обезщетение по застраховка „Имущества на юридически лица“; лихва за забава за периода 28.02.12г. – 16.12.14г. - 250 евро и законна лихва. В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност, необоснованост и материална незаконосъобразност на решението на апелативния съд. Твърди се,че въз основа на погрешно възприета за установена фактическа обстановка съдът е извел правните си изводи,които не са съобразени с материалния закон и със съдебната практика, постановена при сходни случаи. Ответникът по касация [фирма] е оспорил в писмен отговор наличието на сочените в изложението по чл.280 ГПК основания за допускане на касационното обжалване на решението и основателността на доводите,изложени в касационната жалба. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното: При постановяване на решението си въззивният съд е приел за установено,че към момента на сключването на както на процесния,така и на предходните три застрахователни договора между страните върху застрахованото имущество /сграда/ е извършено преустройство от склад в цех за преработка на дървен материал /с отстраняване на част от тухлите в едната от стените и срязване на две от носещите стоманени колони,което е довело до нарушаване на конструкцията на сградата/,за което обстоятелство застрахователят не е бил уведомен. Съдът се е позовал на заключението на техническата експертиза,за да приеме наличието на причинна връзка между нерегламентираното въздействие от страна на застрахования върху застрахованото имущество и последвалото събитие – огъване и падане на част от покривната конструкция и частично срутване на сградата след силен снеговалеж. Противно на изводите на първата инстанция,ПАС е възприел като основателно възражението на ответника за наличие на основание за отказ по чл.189 ал.4 изр.1 вр. ал.1 от КЗ/отм./.Обосновал е неприложимост на разпоредбата на чл.188 ал.2 от КЗ /отм./,предвид липсата на поставен от застрахователя съответен въпрос във връзка с риска, с това,че, за да бъде поставен такъв, следва да е било налице обосновано съмнение за наличие на обстоятелство от значение за риска,а такова съмнение в случая не е било предизвикано,поради извършеното зазиждане на отвора в стената на сградата.Като краен извод въззивният съд е посочил,че щом премълчаното от застрахования и така скрито от застрахователя обстоятелство е оказало въздействие за настъпването на застрахователното събитие,застрахователят е имал основание за откаже плащането на търсеното от застрахования обезщетение. С допълнителния критерий на чл.280 ал.1 т.3 ГПК в приложеното към касационната жалба изложение по чл. 280 ал. 1 ГПК касаторът е поставил въпросите: 1. С поставените писмено въпроси при сключването на договора застрахователят следва ли да изчерпи всички съществени обстоятелства,които са от определящо значение за риска при застраховането?; 2. Може ли да се приеме,че са налице „неточно обявени“ или „премълчани обстоятелства“ ако тези обстоятелства не са били предмет на въпросите,поставени писмено от застрахователя? Приложението на хипотезата на т.3 е обосновано твърдение за значимостта им за прилагането на закона и за развитието на правото и с липса на съдебна практика със задължителен характер по тях. Останалите два въпроса - 3. Има ли право застрахователят по имуществена застраховка да откаже изплащане на застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователното събитие,като се позове на факт,за чието съществуване е знаел или е бил длъжен да знае към момента на сключване и влизане в сила на застрахователния договор? и 4. Каква е относимостта и правната значимост на поведението на застрахования по отношение на вещта преди сключването на договора спрямо правото на застрахователя да направи отказ за изплащане на застрахователно обезщетение,основан на това поведение? –се твърди да са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителната практика по чл.290 ГПК на ВКС – решение №77/16.07.2015г. по т.д.№1048/14г. на ВКС,второ т.о. и решение №173/22.11.13г. по т.д.№727/12г. на ВКС,второ т.о. Първият и четвъртият от въпросите не отговарят на общия селективен критерий на чл.280 ал.1 ГПК,доколкото не се свързват с конкретни решаващи изводи на състава на въззивния съд. По отношение на втория не е обоснован допълнителният критерий на т.3 от чл.280 ал.1 ГПК,съобразно постановките на т.4 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият състав на ВКС,Търговска колегия,Първо отделение намира,че касационно обжалване на решението на ПАС следва да бъде допуснато по третия от формулираните въпроси в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК,доколкото въпросът е бил въведен предмета на спора с възражението на ответника за приложимост на разпоредбата на чл.189 ал.4 КЗ/отм./ и това възражение е било прието от въззивния съд за основателно при липса на поставен от застрахователя на застрахования при сключването на застраховката съответен въпрос при безспорност на факта за наличие на конструктивни промени в сградата,обект на имущественото застраховане към момента на сключването на застрахователния договор. Осъществен е по отношение на този от въпросите и допълнителният критерий на чл.280 ал.1 т.1 ГПК,тъй като възприетото по него разрешение от въззивния съд е в противоречие с постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №173/22.11.13г. по т.д.№727/12г. на ВКС,второ т.о. С последното е прието,че застрахователят по имуществена застраховка няма право да откаже изплащане на застрахователно обезщетение при настъпването на застрахователното събитие като се позове на факти от поведението на застрахования,които по естеството си предполагат настъпване или улесняване настъпването на събитието и с оглед на това са значителни за застрахователния му интерес,ако те са съществували при сключването на договора и са му били известни. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд,Търговска колегия, състав на Първо търговско отделение