Определение № 449 от 15.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12101/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от кмета на район "Люлин" при Столична община /СО/, чрез процесуалния му представител юрисконсулт В. Николов, срещу определение № 9830/10.11.2023 г., постановено по адм. дело № 10774/2023 г. по описа на Административен съд-София град, второ отделение, 50-ти състав, с което е спряно предварителното изпълнение на негова заповед № РЛН23-РД48-9/24.10.2023 г. до приключване на съдебното производство по оспорването й. По наведени в частната жалба твърдения за неправилността на атакуваното определение се претендира отмяната му. Ответникът - М. Тодоров, от гр. София, редовно уведомен, в срока по чл. 232 АПК не представя възражение по частната жалба. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на четвърто отделение, приема, че частната жалба, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок е допустима, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения: Основното производство пред административния съд е образувано по жалбата на М. Тодоров, срещу заповед № РЛН23-РД48-9/24.10.2023 г. на кмета на район "Люлин" при СО, с която на основание чл. 65, ал. 1 и ал. 2 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/ е наредено от него да се изземе общинско жилище, находящо се в гр. София, [жк], [адрес], тъй като го държи без правно основание. По направено в жалбата до първоинстанционния съд искане за спиране на предварителното изпълнение на атакуваната заповед, на основание чл. 166 АПК е постановено обжалваното пред настоящата инстанция определение, с което искането е уважено, съответно - изпълнението на обжалвания акт е спряно до приключването на съдебния спор относно неговата законосъобразност. За да постанови посочения резултат първоинстанционният съд приема, че са налице основанията по чл. 166, ал. 2, във връзка с ал. 4 АПК, тъй като от предварителното изпълнение на оспорената заповед за оспорващия биха могли да настъпят значителни или трудно поправими вреди. Определението е валидно и допустимо, но неправилно. Данните по делото не обосновават формирания от административния съд извод за наличието в случая на материалноправните предпоставки по чл. 166, ал. 2, във вр. с ал. 4 АПК, обуславящи спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената заповед. Съгласно чл. 65, ал. 1 и ал. 2 ЗОбС, общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала се изземва въз основа на заповед на кмета на общината, съответно на кмета на района - в градовете с районно деление. В тези случаи от законодателя е прието, че общественият интерес налага изключване на суспензивния ефект на жалбата срещу заповедта за изземване, поради което чл. 65, ал. 4 ЗОбС предвижда, че обжалването не спира изпълнението, освен ако съдът разпореди друго. Но ЗОбС не сочи предпоставките, при които съдът може да спре изпълнението на административния акт, на основание чл. 65, ал. 4, предложение последно ЗОбС, поради което намира приложение общата разпоредба на чл. 166, ал. 2 и ал. 3, във вр. с ал. 4 АПК, определяща основанията и реда, по които може да се спре предварителното изпълнение на административния акт, допуснато по силата на закона. Съгласно чл. 166, ал. 2, във вр. с ал. 4 АПК при произнасянето на съда по искане за спиране на допуснато по силата на отделен закон, предварително изпълнение, следва да бъде установено, че то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като при всички случаи в тежест на оспорващия е да докаже конкретните вреди. В разглеждания случай, съдът не е съобразил, че искането за спиране на предварителното изпълнение на оспорения акт /обективирано в подадената до първата инстанция жалба/, не съдържа фактически обстоятелства, обосноваващи наличието на вреди за оспорващия, нито с него са представени доказателства за вида и размера на твърдените вреди, което препятства извършването на преценка за евентуалната им значимост или непоправимост. Предвид разпределението на доказателствената тежест и отсъствието на данни по делото относно семейното, финансовото и имотното състояние на оспорващия, сами по себе си наведените в искането доводи, че е на [възраст] и владее общинския имот повече от 45 години не обосновават направения от съда извод, че е възможно на жалбоподателя да бъдат причинени значителни или трудно поправими вреди, още по-малко такива, които по своята същност, степен и резултат да са противопоставими на презумирания от законодателя държавен и обществени интерес от изземването. Изводът не се разколебава от наличието на индиции по делото за повдигнат пред гражданския съд, спор относно материалното право на собственост върху изземвания имот, които са без значение за дължимата от административния съд преценка в производството по чл. 166, ал. 3 АПК. Освен това, предвид тежестта на доказване, която несъмнено е за оспорващия, непосочването от него на конкретни факти и обстоятелства относно личното му положение в контекста на общото му твърдение за настъпването на вреди от предварителното изпълнение на заповедта и непредставянето на доказателства в тази насока, препятства съда да извърши преценка и относно спазването на прокламираното в чл. 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, право на зачитане на личния и семейния живот, в частност - дължимата съобразно ал. 2 от тази разпоредба. С оглед изложеното, настоящият състав приема за необосновани изводите на първоинстанционния съд за наличие на предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК, обуславящи спиране на предварителното изпълнение на оспорения акт. Затова атакуваното определение, като неправилно, следва да бъде отменено и на основание чл. 235, ал. 1 АПК искането за спиране на допуснатото по силата на закона изпълнение на заповед № РЛН23-РД48-9/24.10.2023 г., издадена от кмета на район "Люлин" при СО, като недоказано и неоснователно, следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното, Върховният административен съд, четвърто отделение,