Определение № 453 от 01.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4520/2017 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на С. Б. В. чрез процесуалния представител адв. М. Д. против определение № 2633 от 07.08.2017 г. по в. ч. гр. д. № 3777/2017 г. на Софийски апелативен съд. С въззивното определение е потвърдено определение №11482/27.04.2017г. по ч. гр. д. № 1936/2017 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната жалба на страната против разноските за юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 350 лв., определени в призовка за доброволно изпълнение № 17215/14.12.2016 г. по изп. д. №20169190401082 на ЧСИ С. А.. Жалбоподателката твърди незаконосъобразност на обжалваното определение и иска неговата отмяна, както и прогласяване нищожността на Постановление за разноски с изх. № 2509/25.01.2017 г. на ЧСИ С. А., инкорпорирано и в горепосочената призовка за доброволно изпълнение, и при условията на евентуалност - че не е доказано извършването на разноски за юрисконсултско възнаграждение или че същото възнаграждение е прекомерно. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е подаден отговор от ответното дружество по частната касационна жалба. Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на III г. о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК, но срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а според чл. 437, ал. 4 вр. чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК решенията на окръжните съдилища по жалби срещу актове на съдебния изпълнител за определяне на разноски по принудителното изпълнение не подлежат на обжалване. В конкретния случай, ищецът обжалва определение по гражданско дело, решението по което не подлежи на касационно обжалване. Производството по в. ч. гр. д. № 3777/2017 г. на Софийски апелативен съд е образувано след прекратяване като недопустимо на производството по ч. гр. д. № 1936/2017 г. на Софийски градски съд, който е бил сезиран с предявена от жалбоподателката частна жалба на основание чл. 435, ал. 2 ГПК против разноските за юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 350 лв., определени в призовка за доброволно изпълнение № 17215/14.12.2016 г. по изп. д. №20169190401082 на ЧСИ С. А.. Решението по тази жалба не подлежи на обжалване с оглед разпоредбата на чл. 437, ал. 4 ГПК, поради което и обжалваното в настоящото производство определение също не подлежи на касационно обжалване. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение