Определение № 1358 от 27.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 700/2012 г.

Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК. Образувано е по касационни жалби от адв Ф. Ф. – процесуален представител на ответника по исковата молба [фирма] – Л., против въззивно решение №55/14.3.2012 г. по гр.д.№30/2012 г. по описа на Ловешкия окръжен съд. С обжалваното решение е потвърдено решение №402/15.12.2011 г. по гр.д.№948/2011 г. по описа на Ловешкия районен съд, с което [фирма] – Л., е осъдено да заплати на ищцата В. К. И. от [населено място], сумата 11649 лева, представляваща обезщетение по т.9.4. от допълнително споразумение №125/12.7.2010 г. към трудов договор №40/09.12.1998 г. Въззивната инстанция е приела, че предявеният иск е основателен за присъдената сума, тъй като уговорката е в съответствие с разпоредбата на чл.66, ал.2 КТ. Не е зачетено възражението на ответника по иска, че подписалият допълнителното споразумение с ищцата С. Л. И.-член на съвета на директорите е бил освободен към момента на подписването му, тъй като той е заличен от Търговския регистър на по-късна дата, в сравнение с датата на подписването на допълнителното споразумение. В изложението на ответника по исковата молба се твърди, че материалноправният въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото е “Допустимо ли е по реда на чл.66, ал.2 КТ страните по трудово правоотношение да договорят други видове обезщетения, различни от тези, които се дължат на различни основания във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение, установени в раздел ІІІ на глава Х от Кодекса на труда, и в частност, в хипотезата на чл.328, ал.2 КТ ?”. Поставеният от касационния жалбоподател материалноправен въпрос е релевантен за спора и обуславя изхода по него, поради което въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. На касационния жалбоподател - ответник по исковата молба следва да се укаже да представи в седмичен срок от получаване на съобщението с настоящото определение да представи платежен документ за внесена по сметката на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 233 лева, като в противен случай производството по делото по неговата жалба ще бъде прекратено. Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,