Определение № 2264 от 14.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 1352/2024 г.

Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Л. Л. К. срещу определение №1873/14.05.2024 г. по ч.гр.д.№731/24г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено определение №1750/11.02.2024г. по гр.д.№10048/23г. на Варненски районен съд, с което е прекратено производството по делото, образувано по иск по чл.422 ГПК, като недопустимо. В частната касационна жалба са наведени оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт. В приложено към частната касационна жалба писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК общото основание за допустимост на касационното обжалване се обосновава с въпроса: Подлежи ли на самостоятелно връчване с надлежно съобщение заповедта за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК от ЧСИ? Като допълнителна предпоставка за извършване на преценката по допускане на обжалването с въпросите касаторът се позовава на хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК,като твърди,че въпросът е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по т.5а и т.11 от ТР №4/18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.14 от ТР №2/26.06.2015г. по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС и решения по т.д.№2288/18г. на ІІ т.о. на ВКС, гр.д.№706/19г. на ІІІ г.о. на ВКС, гр.д. №5015/17г. на ІІІ г.о. на ВКС и по т.д.№888/14г. на ІІ т.о. на ВКС. Настоящият състав намира подадената частна касационна жалба за недопустима. Съгласно разпоредбата на чл.274 ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване пред Върховен касационен съд определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а според императивната разпоредба на чл.280 ал.2 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела и до 20 000 лв. за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Варненски районен съд е бил сезиран от „Мост финанс мениджмънт“АД с искове по чл.422 ГПК – за установяване съществуването на вземания на дружеството срещу ответницата К. в размер на 4956,87 лв. главница и 6564,26 лв. лихва, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№7836/10г. по описа на ВРС. Така повдигнатият пред районния съд спор е с цена на главния иск под установения от законодателя минимум, поради което въззивното решение по него, респ. по акцесорния на него иск за лихва, не подлежи на касационен контрол. Поради това в случая по отношение на обжалваното въззивно определение за потвърждаване прекратителното определение на районния съд е приложима разпоредбата на чл.274 ал.4 ГПК – същото не подлежи на касационен контрол. Подадената от Л. К. частна касационна жалба, като недопустима, следва да бъде оставена без разглеждане,а образуваното въз основа на нея производство по описа на ВКС – прекратено. Така мотивиран, съставът на Второ търговско отделение на Върховен касационен съд