Решение № 1719 от 3.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9314/2019 г.

Решение № 1719 от 3.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9314/2019 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ "Земеделие"/, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Станкова, против решение № 97 от 07.06.2019 г. на Административен съд - Шумен, постановено по адм. д. № 340/2018 г., с което е обявен за нищожен издаденият от него Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01-6500/9272+13 от 20.09.2018 г. С доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение първо АПК, се претендира неговата отмяна и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – М. Рангелов от [населено място] – оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Тодорова по съображения, изложени в писмен отговор, и заявява искане да бъде оставено в сила решението на административния съд, както и да му бъдат присъдени разноските за касационното производство – заплатено адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд – Шумен е бил АУПДВ № 01-6500/9272+13 от 20.09.2018 г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". С него е установено на М. Рангелов публично държавно вземане в размер на 12 486, 37 лв., представляващо 20% от изплатена субсидия по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007-2013 г. за кампания 2012, 2013, 2014 и 2015 година, ведно с лихва за периода, изминал от посочения в акта срок за възстановяване и датата или на плащане от страна на бенефициера или на прихващане от бъдещи вземания, на основание чл. 18, ал. 3, т. 1 и ал. 4 буква "в" от Наредба 11 от 06.04.2009 г., чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 ДОПК, чл. 5, параграфи 1 и 2 от Регламент /ЕС/ № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент /ЕО/ № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитие на селските райони и чл. 80, параграфи 1 и 2 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент /ЕО/ № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент, както и за прилагане на Регламент /ЕО/ № 1234/2007 на Съвета относно кръстосано спазване по предвидената схема за подпомагане на лозаро-винарския сектор. Административният съд е обосновал извод за нищожност на оспорения АУПДВ като издаден от орган без материална компетентност. Приел е, че изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е делегирал правомощията си за издаване на АУПД на своя заместник с т. 3 от заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г. на основание чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП, като е ограничил същото до издаването на актове по всички схеми и мерки по директните плащания, посочени в чл. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Мярката 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007- 2013, касаеща случая, е фигурирала в т. 29 на чл. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. в редакцията на ДВ, бр. 19 от 2017 г., в сила от 28.02.2017 г., при което действие на разпоредбата е издадена заповедта за делегиране на правомощия на 27.06.2017 г., но впоследствие т. 29 е отменена с ДВ, бр. 17 от 2018 г. в сила от 23.02.2018 г. Моментът за преценка на компетентността на органа е датата на издаване на процесния АУПДВ- 20.09.2018 г., към който момент, поради очертаване на делегираните правомощия чрез препращането към разпоредбата на чл. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г., не е съществувало надлежно оправомощаване. Настоящият касационен състав преценява решението на първоинстанционния съд като валидно, допустимо, но неправилно, поради следните съображения: Съгласно чл. 166, ал. 1 ДОПК установяването на публичните вземания, каквото е и процесното на основание чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 ДОПК, се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Чл. 166, ал. 2, изречение второ ДОПК регламентира, че ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. С изменението в ДВ бр. 51/2019 г. в специалния закон - ЗПЗП - се създават новите алинеи 5 и 6 на чл. 20а, според които Изпълнителният директор на фонда, който е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция /чл. 20а, ал. 1/, издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Той може да делегира със заповед правомощията си по ал. 5 на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. Съгласно пар. 5 от ПЗР на закона за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители (ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г.) разпоредбите на чл. 20а, ал. 5 и ал. 6 ЗПЗП се прилагат и по отношение на решения за налагане на финансови корекции и актове за установяване на публични държавни вземания, издадени до влизането в сила на този закон. От изложеното следва, че изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е компетентният орган, който да издаде АУПДВ, и може да делегира правомощията си на заместник изпълнителния директор. Според настоящия касационен състав налице е непрецизност в т. 1 и т. 3 от заповед № заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г., с които на заместник изпълнителния директор се делегират правомощия да издава всички уведомителни писма и АУПД по схемите и мерките по директните плащания, посочени в чл. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г., доколкото с изменението на чл. 1 от посочената наредба с ДВ, бр. 17 от 2018 г. в сила от 23.02.2018 г. мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007 – 2013 е отпаднала. Тя обаче не обосновава извод за нищожност на акта като издаден от орган без материална компетентност. Основателни са доводите на касатора, че тъй като Наредба № 5 от 27.02.2009 г. урежда условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по изброените схеми и мерки на Общата селскостопанска политика, то с отпадането на мярка 214 "Агроекологични плащания" от неговия текст от 2018 г. вече не се приемат заявления за подпомагане по тази мярка, но поетите до този момент агроекологични ангажименти продължават да се изпълняват и в този смисъл е както пар. 1 в ПР на Наредба № 5/2009 г., така и чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" по ПРСР за периода 2007 г. – 2013 г. С това изменение не отпада компетентността на заместник изпълнителния директор да издава АУПДВ /виж в този смисъл и решение № 8050 от 29.05.2019 г. по адм. д. № 3112/2019 г. на първо отделение на ВАС, решение № 16116 от 27.11.2019 г. по адм. д. № 5103/2019 г. на ВАС, четвърто отделение и решение № 14871 от 05.11.2019 г. по адм. д. № 1072/2019 г. на ВАС, четвърто отделение, с които са приети за правилни изводите на първоинстанционните съдилища, че АУПДВ и уведомителни писма във връзка с мярка 214 "Агроекологични плащания" с дати след 23.02.2018 г. са издадени от компетентен орган – заместник изп. директор на ДФ "Земеделие"/. С оглед изложеното по-горе, касационната инстанция преценява като неправилен изводът на първостепенния съд, че оспореният от М. Рангелов АУПДВ № 01-6500/9272+13 от 20.09.2018 г. е нищожен като издаден от некомпетентен орган, поради което решението му следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. На основание чл. 226, ал. 3 АПК първоинстанционният съд следва да се произнесе по разноските за водене на делото пред ВАС.