Определение № 453 от 24.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1464/2010 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на Русенския окръжен съд от 06.07.2010 г. по гр.д. № 440/2010, с което е отменено решението на Русенския районен съд от 17.03.2010 г. по гр.д. № 428/2009, като е уважен предявеният иск по чл. 54 ЗЗД. Недоволен от решението е касаторът В. В. М., представляван от адв. См. В. от Р., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за правното значение на непосочването на третото лице помагач в диспозитива на решението, който е решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по жалбата [фирма], Русе не взема становище. Третото лице помагач [фирма], София се присъединява към касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000,00 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че причинителят на ПТП, който е участвал като трето лице помагач в производството по иска по чл. 200 КТ дължи на работодателя това което той е платил на пострадалия работник като обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият правен въпрос не обуславя решението по делото. Влязлото в сила решение обвързва различните участници в производството според тяхното действително качество: насрещните страни – със силата на пресъдено нещо, а участниците на една страна – с обвързващата сила на мотивите. Дали действителното участие на страните е отразено правилно (или въобще не е отразено) в диспозитива на решението е без значение, тъй като неотразяването (съответно неправилното отразяване) на участието съставлява явна фактическа грешка, която може да бъде поправена винаги (без ограничение във времето) и по служебната инициатива на съда. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение