Определение № 1010 от 21.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 708/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на пълномощника на Община-гр.Е. срещу определение №136/10.06.2011 г. по ч.т.д. 414/2011 на ВКС, 1-во т.о. на ТК, с което е оставена без разглеждане касационна жалба на същия жалбоподател срещу решение №6 от 08.02.2011 г. на ОС-Велико Търново по в.гр.д. №1220/2010 г.. Ответникът по частната не изразява становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество, тя е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС, ТК се е позовал на обстоятелството, че частната касационна жалба е подадена при действието на чл.274 ал.4 от ГПК в редакцията и в ДВ бр.100/21.12.2010 г. и в сила от тази дата, от която следва, че не подлежат на касационно обжалване определения по търговски дела с цена на иска под 10 000 лева. Настоящият състав на ВКС, ІІ ро т.о. на ТК споделя така изразеното становище по следните съображения: Цената на двата иска, посочена в самата искова молба от страна на ищеца е: 10 000 лева –главница, представляваща гаранция по договор за изработка сключен между общината и ответното търговско дружество и 6 579,45 лева-мораторна лихва. Ето защо с оглед цитираната процесуална разпоредба и предвид тези на чл. 365 ал.1, б.а” от ГПК във вр. с чл. 287 от ТЗ във връзка с чл.286 ал.1 от ТЗ, предметът на спора е търговски, от което следва, че обжалваното определение за оставяне без разглеждане на касационната жалба се явява правилно и следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение като прецени правилността на обжалваното определение