Определение № 495 от 09.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 409/2009 г.

Производството по делото е по чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ГПК от 2007 г. Образувано е по частна жалба на Г. И. А. срещу разпореждане от 29.04.2009 г., с което подадената от страната касационна жалба против решение № 118/20.03.2009 г. на Врачанския окръжен съд по гр.д. № 78/2009 г. е върната. Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимно лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Касаторът поддържа, че атакуваното разпореждане е неправилно. Разгледана по същество, частната жалба е основателна: Касационната жалба, подадена от Г. А. е оставена без движение на 22.04.2009 г. с разпореждане на съдията-докладчик за мотивиране на посоченото в касационната жалба оплакване за допуснато нарушение на материалния закон, както и за излагане на основанията за допускане на касационното обжалване чрез посочване и представяне на решенията на ВКС, на които въззивното решение противоречи. На 27.04.2009 г. е депозиран отговор с изпълнение. Администриращият съд е приел, че то не точно и е върнал касационната жалба. Обжалваният съдебен акт е неправилен. Страната е изложила основания за касационно обжалване – твърди, че атакуваните от него сделки са нищожни поради осъществяване на описаните в жалбата обстоятелства. Дали действително това е така или, като е приел, че договорите са валидни, съдът е приложил точно материалния закон, е въпрос на преценка по същество на касационната жалба от касационната инстанция. Касаторът, също така е изложи и основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Същият се позовава освен на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, но още и на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, в която хипотеза не е нужно да сочи съдебна практика, която да противоречи на постановеното във въззивното решение. В заключение, обжалваното разпореждане е неправилно и следва да бъде отменено, като делото се върне на въззивния съд, който следва да продължи действията по администриране на касационната жалба. Въззивният съд следва, освен това да изиска от касатора да посочи трите имена на адвоката приподписал касационната му жалба и да провери дали има упълномощителна сделка между него и касатора /има подпис на адвокат без данни за имената му, който подпис е явно различен от този на адвоката по нечетливото пълномощно, представено с частната жалба/. Администриращият съд е длъжен да провери дали касационната жалба е съобразена с изричното изискване на чл. 284, ал. 2 ГПК, което е създадено с цел да гарантира на страната правото й на защита, което е ефективно именно поради ползването на квалифицирана професионална помощ. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение