Определение № 39 от 27.05.2009 г. на ВКС по т. д. № 467/2009 г.

Производството е по чл. 307, ал.1 от ГПК. Образувано е по молба на „А” О. гр. С. от 18.12.2008 г., с която се иска отмяна на основание чл.303, ал.1, т.2 ГПК на влязлото в сила решение от 22.06.2005г., постановено по т.дело №445/2005 г. на състав на Софийския апелативен съд, поради установената с влязло в сила решение №646/16.10.2008г. по т.дело № 270/2008г. на ВКС, Търговска колегия, второ отделение неистинност на документ фактура № 40387/2.01.2001г. за сумата от 48 520.50 лв. Ответникът по молбата Д. п. “Транспортно строителство и възстановяване” гр. С. в писмен отговор я счита за неоснователна. Твърди се, че при наличието на влязло в сила решение отмяната му може да се иска по реда на чл.231, ал.1, б”в” ГПК само ако неистинността на документа бъде установена с влязла в сила присъда. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като съобрази изискването на чл.307, ал.1 ГПК намира за допустима молбата за отмяна, тъй като е подадена в рамките на срока по чл.305, т.2 ГПК. Релевантно за случая за спазването на срока за подаване на молбата за отмяна е влизане в сила на решение №16.10.2008г. на ВКС, ТК, второ отделение, с което е оставено в сила решение на въззивен съд, с което е признато за установено по реда на чл.97, ал.3 ГПК отм., че фактура №40387/2.01.2001г. е неистински документ. С оглед на изложеното и на основание чл.307, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение