Определение № 5742 от 13.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4333/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите във връзка с чл. 60, ал. 8 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от „Сандоз фармацевтично дружество д.д.“, дружество, учредено и съществуващо съгласно законите на Словения, вписано в Словенския търговски регистър и съдебен регистър с рег. № [номер], чрез адв. А. Цветкова, срещу Определение № 3437 от 01.04.2024 г., постановено по адм. дело № 3269/2024 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ). С определението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу разпореждане за допуснато предварително изпълнение на основание чл. 60, ал. 1 от АПК, обективирано по т. 2 от Решение № НСР-33994/21.03.2024 г. на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствени продукти (НСЦРЛП). Поддържат се доводи за неправилност на определението с искане за отмяната му по съображения, изложени подробно в частната жалба. Ответникът - Националният съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти, чрез гл. юрисконсулт А. Киркова–Димитрова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата и моли атакувания съдебен акт да бъде оставен в сила. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение, обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С оспореното пред Административен съд – София-град Решение № НСР-33994/21.03.2024 г. на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствени продукти е допусната промяна в Приложение № 1 „Лекарствени продукти, предназначени за лечение на заболявания, които се заплащат по реда на Закона за здравното осигуряване“ на Позитивния лекарствен списък на лекарствените продукти с притежател на разрешение за употреба Sandoz d.d. Словения, конкретно посочени в седем точки. С решението е прието реимбурсиране на 100 % от цената от НЗОК на лекарствените продукти от горния списък. Като основание за допускане на предварително изпълнение на административния акт е посочена разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от АПК, с цел защита на особено важни обществени интереси. За да отхвърли искането първоинстанционният съд е приел, че целта на допуснатото предварително изпълнение се обхваща от понятието за „защита на важни обществени интереси” по смисъла на чл. 60, ал. 1 от АПК, а молителят не е представил писмени доказателства, от които да се установи, че от предварителното изпълнение на административния акт за него ще настъпят непоправими вреди и последици, които ще засегнат чувствително неговите законни права и интереси, включително не е изложил и мотиви по този въпрос. Изведен е извод, че при липсата на такива доказателства съдът следва да приеме, че от допуснатото предварително изпълнение на административния акт частният интерес на „Сандоз фармацевтично дружество д.д.“ няма да бъде засегнат непропорционално, или въобще да бъде накърнен. Определението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 60, ал. 1 от АПК в административния акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. Правилна е преценката на първоинстанционния съд, че в настоящия случай са налице предвидените в чл. 60, ал. 1 от АПК предпоставки. Необходимостта от предварително изпълнение на акта е мотивирана както в самото решение, така и в съпътстващите го документи от преписката – защита на особено важни обществени интереси, с което е изпълнено изискването на чл. 60, ал. 2 от АПК. Процесното разпореждане е обосновано с основния аргумент, че лекарствените продукти, включени в Приложение № 1 на Позитивния лекарствен списък, са предназначени за лечение на заболявания на сърдечно–съдовата система и представляват базова терапия на социално значима група заболявания, които от своя страна са водеща причина за смъртност в Република България. Намаляване на доплащането от страна на пациентите, респективно намаляване на финансовата тежест на ЗОЛ, чрез повишаване нивото на реимбурсация на лекарствените продукти на 100 % за посочените МКБ кодове би довело до положителен ефект спрямо пациентите, от гледна точка повишаване на достъпността до лекарствена терапия, подобряване придържането към назначената терапия, предотвратяване на възможни хоспитализации и усложнения от основното заболяване, и повишаване качеството на живот. Общественият интерес, изразяващ се в защита на здравето на широк кръг от лица, се ползва с превес пред икономическите интереси на дружеството жалбоподател. От друга страна, сочените от последното вреди са евентуални, бъдещи, т.е настъпването им е несигурно събитие, а и не са конкретизирани по характер, вид и размер, още по-малко са установими и доказуеми. Правилно административният съд не е разгледал доводите по същество на жалбоподателя, а единствено е изследвал въпроса за допуснатото предварително изпълнение в защита на особено важен обществен интерес. Аргументите, свързани с въпроса по същество на спора, касаят спора за законосъобразност на административния акт и са неотносими при преценка за наличие на предпоставките по чл. 60 от АПК. По същата причина настоящият тричленен състав на Върховния административен съд не следва да се произнася по наведените в частната жалба доводи по същество на спора. В този смисъл е и трайната практика на Върховния административен съд, постановена по сходни дела: Определение № 11742/18.11.2021 г. по адм. дело № 11058/2021 г. на ВАС, VІ отд.; Определение № 11622/16.11.2021 г. по адм. дело № 11060/2021 г. на ВАС, VІ отд.; Определение № 12055/25.11.2021 г. по адм. дело № 11421/2021 г. на ВАС, VІ отд.; Определение № 9229/05.07.2018 г. по адм. дело № 8177/2018 г. на ВАС, VІ отд.; Определение № 6853/25.05.2016 г. по адм. дело № 5934/2018 г. на ВАС, VІ отд. Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че обжалваното определение е правилно, постановено е при отсъствие на твърдените в частната жалба отменителни основания, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и направеното искане от ответната страна, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК и съгласно Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на ВАС, по т.д. № 5/2009 г. в случаите, когато съдът отхвърли оспорването, страната дължи заплащане на разноски, ако административният орган е представляван от юрисконсулт. Размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ (ЗПП) – съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП (Националното бюро за правна помощ). Касае се за Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), в чл. 24, изр. 1 от която е уредено, че максималният размер на възнаграждението по административни дела (без материален интерес) за една инстанция е от 100 до 240 лв., а за изготвяне на писмен отговор по жалба възнаграждението по чл. 25а, ал. 3 от НЗПП е в размер от 50 лв. до 150 лв. В конкретния случай в производството пред настоящата инстанция административният орган е представляван от юрисконсулт, който е подал писмен отговор на частната жалба, като е направил своевременно и искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. При спазване на горните критерии размерът на юрисконсултско възнаграждение в случая следва да се определи на 50 лв. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,