Определение № 9394 от 10.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8227/2023 г.

Производството е образувано е по частна жалба на "Авал Ин" АД, със седалище в гр. София, против определение № 767 от 12.06.2023 г. по адм.д. № 673/2023 г. на Административен съд София - област, с което съдът е оставил без разглеждане искане на дружеството за защита срещу неоснователно бездействие на Комисията за финансов надзор (КФН) да извърши действия по чл. 28, ал. 5 от Закона за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ), като отнеме издадения лиценз на дружеството за извършване на дейност като инвестиционен посредник, и е прекратил производството по делото. Според частния жалбоподател определението е неправилно, тъй като съдът като не е извършил собствена преценка по реда на чл. 168 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и не е изследвал дали жалбата не е срещу формиран мълчалив отказ на административния орган да се произнесе по подадено от дружеството искане. Сочи, че обжалваното определение противоречи на материалния закон и изводите на съда са необосновани и немотивирани. Иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира разноски съгласно предоставен списък. Ответникът по частната жалба председателят на Комисията за финансов надзор, чрез пълномощник, оспорва жалбата по съображения, изложени в писмен отговор. Иска присъждане на разноски за защита от юрисконсулт. Върховният административен съд приема, че частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на „Авал Ин“ АД срещу неоснователно бездействие на КФН да извърши действия по чл. 28, ал. 5 ЗПФИ, а именно да отнеме издадения лиценз за извършване на дейност като инвестиционен посредник на „Авал Ин“ АД. С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане жалбата на дружеството и е прекратил производството по делото. Обосновал е този извод с мотив, че жалбата е процесуално недопустима, като формираното от дружеството искане не сочи на дължими от органа фактически действия, а на предприемане на правни такива и издаване на индивидуален административен акт, който е правно действие, а не фактическо такова. Приел е, че не е налице фактическо бездействие на административния орган. Съдът е посочил, че процедурата за отнемане на лиценз на инвестиционен посредник по подадено от лицензиран инвестиционен посредник заявление за отказ от такава дейност приключва с постановяване на индивидуален административен акт, който подлежи на контрол за законосъобразност по реда на чл. 145 и сл. от АПК. С тези мотиви е приел искането за недопустимо и е прекратил съдебното производство. Определението е правилно. По делото не е спорно, че "Авал Ин" АД притежава лиценз за издършване на дейност като инвестиционен посредник. Със заявление от 18.11.2022 г. дружеството е сезирало КФН с искане за отнемане на издадения лиценз на основание чл. 28, ал. 1 ЗПФИ. От доказателствата по приложената административна преписка е видно, че КФН е предприела процесуални действия по подаденото от дружеството искане, като към момента няма данни за произнасянето й по така направеното искане. Съдебният способ за защита, който е потърсило дружеството, е чл. 256, ал.1 АПК. Тази правна възможност за защита е създадена и се отнася само за случаите, които са извън производството по издаване на индивидуален или общ административен акт. Във всички останали случаи, когато лицето е страна в административно правоотношение, завършващо с издаване на административен акт, той е предметът на съдебен контрол за законосъобразност. Производството по реда на чл. 256, ал. 1 и ал. 2 АПК цели да осигури защита на гражданите и организациите срещу бездействието на администрацията в хипотезата, когато административните органи са задължени да извършат предписани от закона или подзаконов нормативен акт действия. Защитата по този ред обхваща неизвършването на фактически действия, но не и неизпълнение на задълженията за волеизявление, т. е. за издаване на индивидуален административен акт. В конкретния случай издаването на искан индивидуален административен акт - решение на КФН за отнемане лиценз за извършване на дейност като инвестиционен посредник по чл.27, ал.1 ЗПФИ, е правно действие на Комисията, тъй като е обвързано с провеждането на предвидена нормативна процедура от компетентния административен орган и издаване на индивидуален административен акт, който подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Неоснователно е възражението на частния жалбоподател, че съдът не е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК и не е дал указания за уточняване предмета на оспорването. Това е задължение на съда в случаите, в които жалбата е неясна или съдържа противоречие между изложените твърдения и петитума, или не е посочено в какво точно се състои искането. В подаденото пред административния съд искане дружеството ясно е изложило фактите, въз основа на които твърди именно бездействие на сезирания административен орган. В частната жалба подадена от „Авал Ин“ АД никъде не са изложени съображения за мълчалив отказ и не е формирано искане за неговата отмяна. Никъде не са наведени относими твърдения за нарушена процедура и неспазен срок за произнасяне. Мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК е непроизнасянето на органа в предвидения от закона срок по подадено искане за издаване на индивидуален административен акт. Средството за защита срещу мълчаливия отказ е посочената с чл. 58, ал.1 АПК възможност за неговото обжалване в предвидените в чл. 57 АПК срокове. Съдът не може да подменя волята на жалбоподателя относно търсената съдебна защита, когато тя е ясно изразена и мотивирана в жалбата, нито да подменя посоченото в нея основание. Предвид изложеното, изводът на съда, че не е налице фактическо бездействие на административния орган, е правилен. Ето защо, като е оставил без разглеждане жалбата на дружеството срещу неоснователно бездействие на КФН да извърши действията по чл.28, ал. 5 ЗПФИ, като отнеме издадения лиценз на дружеството за извършване на дейност като инвестиционен посредник, и е прекратил производството по делото, Административният съд София - област е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното от ответника искане за разноски, на Комисията за финансов надзор следва да бъдат присъдени разноски за защита от юрисконсулт в размер на 100 лв. на основание чл. 236 АПК, вр. с чл. 143, ал. 3 АПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното, Върховният административен съд