Определение № 813 от 28.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 35/2011 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от [фирма] срещу Решение № 126 от 29.07.2010 год. по т.д.№ 268/2010 год. на Варненския апелативен съд. С него е потвърдено решението от 25.02.2010 год. по т.д.№ 554/2008 год. на Варненския окръжен съд. Първоинстанционният съд е приел за неоснователни, предявените от [фирма] срещу Лиана С. С., Ю. П. Ч. и С. К. С. в качеството им на съдружници в Д. „Ексконсулт-2003”, обективно и пасивно субективно съединени искове с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД, произтичаща от авансово плащане по договор за изработка (подвид “проектиране”), сключен с третото лице [фирма], по което плащане сумите са били преведени на гражданското дружество. След смъртта на ответника С. К. С., като страна по спора са конституирани и наследниците му Й. Х. Б. – С. и К. С. С.. За да отхвърлят иска, съдилищата са приели за неоснователни твърденията на ищеца за липса на облигационна връзка с гражданското дружество, както и наличието на действителен договор с едноличния търговец, който е бил развален, поради първото му неизпълнение от страна на [фирма]. Въззивният съд е приел, че договорът за проектиране, сключен с едноличния търговец е бил нищожен, поради липсата на предмет. Въз основа на съставените фактури за плащане на исковата сума по главницата, съставът на ВнАС е приел за доказано наличието на договор за проектиране между ищеца и гражданското дружество, който е бил изпълнен, но работата не е била приета от възложителя. Поради това и основанието по чл.55 ал.1 ЗЗД не е налице за главния иск, което обуславя и произнасянето по акцесорния по чл.86 ал.1 ЗЗД. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са посочени всички основания по чл.280 ал.1. Изложението съдържа доводи по същество – тежестта на доказване, кога двустранно подписаната фактура може да бъде квалифицирана като договор, какви са процесуалните последици от отказа за отвод по чл.22 ал.6 ГПК. Дори да са допуснати сочените нарушения от страна на въззивния съд, това евентуално би съставлявало основание по чл.281 т.3 ГПК, но не и основание за допускане на факултативния касационен контрол по тези въпроси. Съобразно разясненията на т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК, от съдържанието на изложението могат да бъдат изведени следните обуславящи правни въпроси, свързани с въведените основания по т.1 и т.2 на чл.280 ал.1 ГПК: „Приложима ли е хипотезата на чл.293 ал.3 ТЗ, ако позоваването на нищожност е направено от неизправната страна по сделката? Може ли на основание чл.293 ал.3 ТЗ да бъде валидирана сделка, която е нищожна на друго правно основание, а не поради порок на формата? Какви са последиците от прогласяване нищожността на основание чл.293 ТЗ?” Основанието по т.1, касаторът свързва със задължителната съдебна практика – Решение № 95 от 06.07.2009 год. по т.д.№ 663/2008 год. на ІІ т.о. на ВКС и Решение № 159 от 02.11.2009 год. по т.д.№ 154/2009 год. на ІІ т.о. на ВКС. За основанието по т.2 сочи Решение № 1442 от 23.12.2003 год. по гр.д.№ 411/2003 год. на ТК на ВКС. Настоящият съдебен състав счита, че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК и касационен контрол ще следва да бъде допуснат. На основание чл.18 ал.2 т.2 от Наредба № 1/2008 год. на МП, касаторът ще следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 4608.50 лв. в 1-седмичен срок от съобщението и да представи вносен документ. Поради изложените съображения, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.