Определение № 156 от 31.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1505/2021 г.

Подадена е молба Й. Д. М. за отмяна на влезли в сила съдебни решения: на Софийски районен съд по гр.д. № 11533/2015 г. и на Софийски градски съд с № 2307/12.04.2018 г., по въззивно гр.д. № 274/2018 г. С влязло в сила решение е Х. В. М. е осъден да заплати на М. М. М. обезщетение за причинени й имуществени вреди в размер на 2350 лв., настъпили в резултат от неподдържането от страна на ответника на собствения му имот, находящ се в [населено място], [улица], ет. 1, вкл. и тавански етаж, на осн. чл. 50, вр. чл. 45 ЗЗД, както и да преустанови бездействието си по отношение на същия свой имот, като направи ремонт на канализацията и извърши ремонт на балкона си откъм вътрешния двор, на осн. чл. 109 ЗС. Молителката Й. М. поддържа, че е съпруга на ответника по иска Х. В. М.. Имотът, който съгласно решението е бил неподдържан, се притежава от двамата в режим на съпружеска имуществена общност. Й. М. счита, че поради изложеното е обвързана от силата на пресъдено нещо, формирана с решенията, чиято отмяна желае. Те са постановени без нейно участие по делата. Представя доказателства, че съпругът й Х. М. е починал и тя, заедно с дъщерята К. М. – М., са негови наследници по закон. Молбата е с правно осн. чл. 304 ГПК. Ответникът М. М. М. отговаря, че молбата за отмяна е подадена след предвидения в чл. 305 ГПК абсолютен едногодишен срок. В евентуалност счита, че молбата не покрива никое от посочените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания, позоваването на ППВС 2/1977 г., т. 12, е неточно, защото решенията са постановени по облигационен иск, а не по вещен. Моли за присъждане на съдебноделоводните разноски за инстанцията. Съставът на Върховния касационен съд намира, че молбата за отмяна е подадена в срок – в тримесечен срок от узнаване на решението. В случая, предвид данните по делото, Й. М. е научила за постановеното решение при връчване на покана за доброволно изпълнение на 23.12.2020 г. и е сезирала съда на 09.02.2021 г. съгласно пощенско клеймо. В хипотезата на чл. 304 ГПК не е предвиден пределен едногодишен срок, считано от датата на влизане в сила на решението (чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК), какъвто е уреден само в посочените в чл. 305, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК случаи. Съставът на Върховния касационен съд намира молбата за недопустима на друго основание - подадена е от лице, което не се явява необходим другар на ответника по иска, разгледан с решенията, предмет на това производство. Разгледани са два иска – един облигаторен и един негаторен. Не е ясно основанието, на което облигаторният иск е уважен. В мотивите е посочена разпоредбата на чл. 50 ЗЗД, а в диспозитива – същата норма, привързана към чл. 45 ЗЗД, както и, че вредите за ищцата по иска са настъпили от поведение на собственика на съседния й имот Х. М., изразяващи се в неподдържането му. В т. 13 от ПП № 17-1963 г. на ВС на РБ е изяснено, че е възможно вредите да настъпят в резултат едновременно на вещта, така и от виновното поведение на дадено лице и тогава отговорността се определя едновременно от две основания – чл. 50 и чл. 45, ал. 1 ЗЗД, но в случая това не следва от постановеното във въззивното решение. Отговорността по чл. 50 ЗЗД пък е за увреждане, последица от специфичните качества на дадена вещ, без връзка с действия или бездействия на лицата, които я ползват или на лицата, под чийто надзор е тя. Както е изяснено в Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС, когато при ползването на дадена вещ не са допуснати нарушения на предписани или общоприети правила, и са произлезли вреди от вещта, отговорността е по чл. 50 ЗЗД. Ако причинените от вещ вреди на трети лица, не са резултат на свойствата на вещта, а са свързани с неправилното й съхраняване, или други човешки действия, отговорността е по чл. 45, съответно 47, 48 и 49 ЗЗД. В случая, за приложението на хипотезата на чл. 304 ГПК е практически без значение какви са съображенията на съда относно основанието, са което ответникът Х. М. е осъден да плати на М. М. обезщетение за причинените й вреди, защото няма как Й. Д. М. да е негов необходим другар (факултативен или задължителен) само поради това, че му е съпруга или за това, че имотът който не е бил поддържан, е тяхна съпружеска имуществена общност. Тя евентуално би имала положението на съдлъжник на ищеца - кредитор, а както е известно, солидарната отговорност, дори когато съдлъжниците са съпрузи, не води до необходимо, а до обикновено другарство. Това значи, че влязлото в сила решение по облигаторния иск няма сила по чл. 216, ал. 2 ГПК спрямо нея. По разгледания иск с правно осн. чл. 109 ЗС: Естеството на правоотношението при съпружеската имуществена общност е от такова естество, че прави обвързващо и двамата съпрузи решението по искове за собственост относно вещи и вещни права, притежавани в условията на такъв вид съсобственост, като те имат положението на факултативни необходими другари, както е разяснено в ТР № 3/2016 г. от 29.06.2017 г. на ОСГК. Негаторният иск е вещен, обаче по него не се формира сила на пресъдено нещо относно правото на собственост върху имота, притежаван от ищеца и правото на собственост върху имота, притежаван от ответника (ТР № 4/2015 г. от 06.11.2017 г). В случая имотът, находящ се в [населено място], [улица], ет. 1, е в режим на съпружеска имуществена общност между Х. М. и Й. М., но последната не е обвързана от постановеното спрямо съпруга решение по чл. 109 ЗС - той да преустанови своето бездействие и да извърши упоменатите ремонтни дейности в съсобствения им имот. Тя, в качеството си на съсобственик, е евентуално също съзадължена да предприеме необходимото, но ищецът не е поискал от нея да го стори и поради това няма как да я обвърже с действието на влязлото в сила решене по чл. 109 ЗС в качеството й на страна – необходим другар на ответника. Й. М., след смъртта на съпруга си – ответник/длъжник, е обвързана от силата на пресъдено нещо и от изпълнителната сила на съдебното решение по облигаторния и по негаторния иск, но на осн. чл. 298, ал. 2 ГПК, вече в качеството си на универсален правоприемник на страна по влязлото в сила съдебно решение. Изложеното не може да послужи като основание за отмяна по чл. 304 ГПК. От изложеното следва, че молбата е недопустима, както е разяснено в т. 10 от Тълкувателно решение № 7/2014 г. от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС – основава се на твърдения за обстоятелства, които не обуславят качеството необходим другар на молителя,. Молителят, предвид резултата и направеното искане, следва да заплати на насрещната страна сторените от нея по делото съдебноделоводни разноски – 500 лв. адвокатски хонорар, видно от представения договор № 777271 от 12.04.2021 г., на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК. Мотивиран от изложеното, съдебният състав