Определение № 96 от 06.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 489/2019 г.

Производство по чл.7 от Закона за адвокатурата (ЗА). Образувано е по жалба, вх.№ 84/ 07.01.2019 г., подадена от адвокат П. С. В. от Адвокатска колегия - Варна, срещу решение № 1416 на Висшия адвокатски съвет, взето по протокол № 34 на заседанието от 30.11.2018 г., с което е оставена без разглеждане жалбата на П. С. В. срещу решение № 803, обективирано в протокол № 16/ 16.10.2018 г. на Адвокатския съвет – Варна, с което е отказано на А. Г. В. да бъде приета за адвокат. Жалбоподателят твърди, че Висшият адвокатски съвет неправилно намерил жалбата му за недопустима, тъй като ЗА не ограничава по никакъв начин правото на адвокатите да атакуват всички решения на адвокатските съвети. Счита, че незаконосъобразно Висшият адвокатски съвет отказал да се произнесе по оплакванията за незаконно процедиране от страна на Адвокатския съвет – Варна и моли решението му да бъде отменено. Ответникът по жалбата - Висш адвокатски съвет - не взема становище. Върховният касационен съд намира жалбата срещу решението на Висшия адвокатски съвет за недопустима. В ЗА липсва законова разпоредба, която да предвижда обща възможност за обжалване на решенията на Висшия адвокатски съвет. Това следва от характера на адвокатурата като организация, която е свободна, независима и самоуправляваща се организация (чл.134 ал.1 КРБ). Затова общият съдебен контрол върху всички решения на Висшия адвокатски съвет е изключен, такъв може да бъде осъществяван само в изрично предвидените от закона случаи. В този смисъл е трайно установената практика на ВКС (вж. определение № 77/ 21.02.2019 г. по гр. д. № 344/ 2019 г. на ІV-то гр. отд., определение № 63/ 08.02.2019 г. по гр. д. № 441/ 2019 г. на ІІІ-то гр. отд., определение № 67/ 13.02.2019 г. по гр. д. № 362/ 2019 г. на ІІІ-то гр. отд., определение № 42/ 30.01.2019 г. по гр. д. № 341/2019 г. на ІІІ-то гр. отд. и др). В случая се обжалва решение на Висшия адвокатски съвет, с което е оставена без разглеждане жалба на П. С. В. срещу решение на адвокатския съвет на АК – Варна, с което е отхвърлено искане на трето лице за приемането му като адвокат. Това решение не попада в никоя от изчерпателно изброените в ЗА хипотези, при които е предвидено Върховният касационен съд да осъществява съдебен контрол спрямо решения на Висшия адвокатски съвет, поради което жалбата срещу него не може да бъде разгледана по същество. По изложените съображения съдът