Определение № 1373 от 31.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 278/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение от 05.10.2010 г. на Софийския градски съд по гр.д. №6369/2010 г., с което е отменено решение от 31.03.2010 г. по гр. дело №17898/2009 г. на Софийския районен съд и са уважени предявените от Ч. А. С. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1, 2 и 3 КТ. Въззивният съд е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл.325, т.1 КТ е незаконно, тъй като работодателят не е спазил седемдневния срок за приемане предложението на ищеца. Решението е обжалвано от А.-М” О., [населено място], като се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси за това допустимо ли е при приемане на предложението за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.325, т.1 КТ в предвидения от закона седемдневен срок, самата заповед за прекратяване да бъде връчена в по-късен от този срок момент. Тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата. Представени са съдебни решения. Ответникът по жалбата Ч. А. С., [населено място], оспорва жалбата. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. Според разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата. Касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като повдигнатите въпроси са обусловили крайното решение на съда и са решавани противоречиво от съдилищата, както се установява от приложените съдебни решения. На касатора следва да се укаже в едноседмичен срок да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 143 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.