Определение № 274 от 31.10.2017 г. на ВКС по т. д. № 802/2016 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба на „М. и.„, с искане за допълване на решение № 94/18.082017 год. по т.д.№ 802/2016 г. на настоящия състав, с присъждане на допълнителни разноски, в размер на 2 000 лева - адвокатско възнаграждение. Ответната страна – Н. Х. Г. – оспорва молбата и моли същата да бъде оставена без уважение, тъй като липсват доказателства за реално заплащане на адвокатския хонорар, като прави и възражение за прекомерност, на основание чл.78 ал.5 ГПК.Според страната, предвид неоценяемостта на исковете и на основание чл.7 ал.1 т.4 от Наредба № 1 / 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, полагащото се адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лева за иск, с оглед което и предпоставя дължимо такова от 900 лева, в който смисъл страната намира, че същото се явява разумно и с оглед фактическата и правна страна на спора. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че искането е направено в срока по чл.248 ал.1 ГПК, от легитимирана за това страна и за да се произнесе по същото съобрази следното: Страната „М. и.„ е понесла в производството повече от един вид разноски - за държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение, което изначално предпоставя представянето на списък за разноски, макар и допустимо инкорпорируем в касационната жалба или отговора на касационната жалба на противната страна.Адвокатското възнаграждение е било договорено в размер на 3 000 лева, съгласно представено с касационната жалба, макар и без изрично отправено искане в същата за присъждане на разноски, пълномощно и договор за правна помощ. В договора е посочен начин на разплащане само на част от възнаграждението - 1 000 лева - в брой и удостоверено заплащането на тази част, съобразно договорения начин. Няма последващо представен списък за разноски, като с писмените бележки по делото е представено копие на едностранно подписан,само от адвоката, договор за правна помощ / макар под същия номер на бланка /, с вписана забележка, за изплатен остатък от 2 000 лева, на 17.04.2017 г., но без договореност относно начина на разплащането му, с оглед съобразяване годността на доказателството, което би било достатъчно, в качеството на разписка за получена от адвоката сума, но само в случай на уговорено плащане в брой. Предвид преждеизложеното – липсата на списък за разноски, но доколкото и за съответния вид разноски вече има частично произнасяне - и на самостоятелно основание - поради липса на преценимо, като годно, с оглед договорен начин на разплащане, доказателство за платено адвокатско възнаграждение, съгласно задължителните указания на т.1 на ТР № 6/2013 год. по тълк.дело № 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС, молбата следва да бъде оставена без уважение. Възражението за прекомерност, на основание чл.78 ал.5 ГПК, е несъстоятелно, тъй като спорът предпоставя значителна правна сложност, обусловена както от предмета му / разрешаване на правен въпрос в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /, така и от обема на преценимия за разрешаването му доказателствен материал. Водим от горното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение