Решение № 11284 от 28.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6360/2015 г.

Решение № 11284 от 28.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6360/2015 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Държавна агенция "Национална сигурност" срещу решение № 2302 от 6.04.2015 г. по адм. д. № 6986/2014 г. на Административен съд София-град, с което е прието за установено по предявения от Газиа Хамид Крмаш, гражданин на Ирак, иск срещу председателя на ДА "Национална сигурност" и Държавна агенция "Национална сигурност" с правно основание чл. 292, ал. 1 АПК, че правото на принудително изпълнение по издадената заповед № 3-816-3/25.09.2006 г. на директора на НСС-МВР, с която на основание чл. 42 от ЗЧРБ му е наложена принудителна административна мярка експулсиране, отнемане правото на постоянно пребиваване в РБ и забрана за влизане в РБ за срок от 10 г., е погасено поради изтекла давност на основание чл. 285, ал. 1 АПК. Жалбоподателят счита, че е нарушена разпоредбата на чл. 293 във връзка с чл. 274, ал. 1 във връзка е чл. 271, ал. 1, т. 1, предл. последно АПК. Излага доводи, че са извършени действия по изпълнението на процесната заповед за експулсиране от дирекция "Миграция" - МВР като е издадена заповед peг. № ЗДМ-740 от 26.09.2006 г. за принудително настаняване на чужденеца в СДВНЧ от директора на дирекция "Миграция" - МВР, заповед peг. № ЗДМ-648 от 23.06.2009 г. с която Газиа Хамид Крмаш е задължен да се явява ежедневно в 09.00 часа в 08 РУ-СДВР, заповед peг. № ЗДМ-855 от 20.11.2009 г. с която Газиа Хамид Крмаш е задължен да се явява ежедневно в 09.00 часа, вместо в 08 РПУ-СДВР, в 09 РГ1У-СДВР. Сочи, че от писмо peг. № 57173 от 31.10.2014 г. на Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР се установява, че са предприети действия по изпълнение на наложената принудителна административна мярка експулсиране, като са отправени неколкократно писма до посолството на Република Ирак с молба консулската служба при посолството да издаде документ за пътуване на Газиа X. Крмаш, като са приложени копия на писмата. С писмо peг. № ХВ-8093 от 9.10.2006 г., директорът на дирекция "Миграция" - МВР е отправил искане до посолството на Република Ирак, консулската служба при посолството да издаде безплатен пасаван на Газиа X. Крмаш. С писмо peг. № ХВ 5843 от 25.09.2008 г., директорът на дирекция "Миграция" - МВР е отправил втора молба до посолството на Република Ирак, за съдействие за ускоряване на процедурата по осигуряване на документ за задгранично пътуване на чужденеца. С писмо peг. № ХВ-2913 от 23.04.2009 г., директорът на дирекция "Миграция" - МВР е отправил трета молба до посолството на Република Ирак, за осигуряване на необходимите документи за задгранично пътуване. Четвърто писмо е отправено на 23.06.2009 г., с молба консулската служба при Посолството на Република Ирак да издаде безплатен пасаван. Излага доводи, че от събраните и приложени в хода на производството пред първоинстанционния съд писмени доказателства се установява обстоятелството, че всички действия по изпълнението на процесната заповед за експулсиране са предприети и извършени от дирекция "Миграция" - МВР, в съответствие с правомощията на дирекцията съгласно Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Сочи, че съгласно чл. 141а от ППЗМВР (обн., ДВ, бр. 47 от 9.06.2006 г., отм.), в редакцията на текста към 22.07.2014 г., дирекция "Миграция" е специализирана структура на МВР за регулиране и контрол на миграционните процеси на чужденците, пребиваващи в Република България и от разпоредбата на чл. 141ж, ал. 1 от ППЗМВР, се установява, че при изпълнение на приложените мерки за административна принуда по ЗЧРБ, органите на дирекция "Миграция" организират и осъществяват съпровождане на чужденци на територията на Република България или в чужбина. Счита, че от установената по делото фактическа обстановка и нормативната уредба на изпълнението на мерките за административна принуда по ЗЧРБ, предвидена в ЗМВР, следва, че е налице хипотезата на чл. 271, ал. 1, т. 1, предл. последно от АПК - в закона е посочен друг орган по изпълнението, като в случая орган по изпълнението е дирекция "Миграция" - МВР. Счита за неправилен извода на съда, че не са предприети действия по изпълнението по чл. 276, ал. 1 от АПК, която сочи, че изпълнението започва служебно по инициатива на органа, който е издал или е трябвало да издаде административния акт. В заповед № 3-816 от 25.09.2006 г. на директора на НСС-МВР е записан текст, че заповедта е изготвена в 6 екземпляра, от които два за Национална служба "Полиция" - МВР (за дирекция Миграция" в ГДП-НСП и за Главно дирекция "Гранична полиция" в ГДП-НСП). С изпращането на копие на заповедта на дирекция "Миграция" - МВР, изпълнението е започнало по инициатива на органа, който е издал административния акт, съгласно чл. 176, ал. 1 от АПК. От приложеното копие по делото, се установява, че заповедта е получена в дирекция "Миграция" - МВР на следващия ден - 26.09.2006 г. Счита, че са предприети различни действия по изпълнение на акта, включително чужденецът се е явявал ежедневно в РПУ. От представените писмени доказателства от началника на 08 РУ-СДВР се установява, че Газиа Хамид Крмаш ежедневно се е явявал в 08 РУ-СДВР за периода от 23.06.2009 г. до 15.12.2009 г. Счита за неправилен извода на съда, че принудителното настаняване на чужденеца в СДВНЧ и ежедневното явяване в РПУ не могат да се окачествят като актове по изпълнението на експулсирането, тъй като се извършват с цел да се организира извеждането. Изпълнението на заповедта за експулсиране не представлява само извеждането на чужденеца извън територията на страната. Всяко действие с цел да се постигне крайния резултат - извеждане на чужденеца, представлява действие по изпълнението на заповедта по експулсирането. Поддържа становището си, че ежедневното явяване на Газиа Хамид Крмаш в 08 РУ-СДВР са действия по принудителното изпълнение. Последната дата, за която са представени писмени доказателства и на която ищецът се е явил в 08 РУ - МВР е 15.12.2009 г. С предприемането на действия за принудително изпълнение давността прекъсва. По тези съображения счита, че към датата на предявяване на исковата претенция не е изтекла непрекъсната петгодишна давност. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да уважи предявения иск съдът е установил, че заповед № З-816-3/25.09.2006 г. на директора НСС МВР, с която е наложена принудителна административна мярка експулсиране, отнемане правото на постоянно пребиваване в РБ и забрана за влизане в РБ на чужденеца Газиа Хамид Крмаш, гражданин на Ирак, е влязла в сила на 4.08.2008 г. Приел е, че Държавна агенция "Национална сигурност" е правоприемник на активите, пасивите, архива, личния състав, съответно персонала, и другите права и задължения на Национална служба "Сигурност". За неоснователно е счетено възражението, че искът е насочен срещу ненадлежен ответник, тъй като органът по изпълнението е друг орган - Дирекция"Миграция". Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 44б от ЗЧРБ, която предвижда, че когато е невъзможно незабавното експулсиране или принудителното отвеждане на чужденец до границата или изпълнението на тези мерки трябва да бъде отложено поради причини от правен или технически характер, органът, издал заповедта за налагане на принудителната административна мярка, отлага изпълнението й за срок до отпадането на пречките за изпълнението й. Посочил, че не води до друг извод обстоятелството, че органите на Дирекция "Миграция" организират и осъществяват съпровождане на чужденци на територията на РБ или в чужбина при изпълнение на наложени принудителни административни мерки по ЗЧРБ, както и предвиденото в хипотеза в чл. 74 от ППЗЧРБ, в редакцията, действала към момента на влизане в сила на заповедта, че когато чужденец с наложена принудителна административна мярка по чл. 41 или 42 ЗЧРБ няма документ за задгранично пътуване, органите на Дирекция "Миграция" - МВР го снабдяват с такъв документ чрез съответното дипломатическо или консулско представителство на държавата, чийто гражданин е чужденецът, а при невъзможност - чрез Дирекция "Консулски отношения" на Министерството на външните работи. Въз основа на писмо от ГД "Гранична полиция" е установено, че заповедта за експулсиране не е изпълнена поради наличие на пречки за изпълнението й - липса на валиден документ за задгранично пътуване на чужденеца и липса на отговори от страна на Посолството на Ирак. Изложени са мотиви от съда, че липсват доказателства за отправена покана от органа по изпълнението по реда на чл. 277 от АПК или други действия по изпълнението, което да е довело до спиране или прекъсване на предвидената в чл. 285, ал. 1 от АПК давност. Направени са изводи, че в настоящия случай, започналата да тече след влизане на заповедта в сила давност от 4.04.2008 г. не е спирана и прекъсвана, в специалния ЗЧРБ няма срок, в който заповедта за експулсиране следва да бъде изпълнена, визиран давностен срок, след изтичането на който заповедта да не подлежи на изпълнение, поради което приложение намира разпоредбата на чл. 285, ал. 1 АПК относно 5 годишната давност, която преклудира правото на органа по изпълнението да предприеме по-нататъшни действия по изпълнението Счетено е за неоснователно твърдението, че издаването на заповед за принудително настаняване на чужденеца в СДВНЧ представлява действие по изпълнението на наложената принудителна административна мярка - експулсиране, респективно спиране изпълнението на заповедта или прекъсване на давността, защото заповедите за настаняване в СДВНЧ или за ежедневно явяване на чужденеца в РПУ за подпис, не могат да се окачествят като актове по изпълнението на наложената мярка. Настаняването се извършва с цел и докато се организира извеждането на чужденеца да се настани принудително, но по отношения на тези заповеди в ЗЧРБ са предвидени различни условия и предпоставки и органи, различни от органите, издали заповедта за експулсиране, както и различни основания за продължаване срока на настаняване, респективно до отпадане на основанията за настаняването. Изпълнението на задължението за ежедневно явяване или неявяването на чужденеца в РУП, не може да бъде подведено под хипотезата - изпълнение на наложена мярка - експулсиране поради посочения различен режим. Решението е правилно като правен резултат. Чл. 279 от АПК предвижда, че въз основа на влязло в сила изпълнително основание органът по изпълнението може да наложи обезпечителни мерки, когато без тях е невъзможно или се затруднява изпълнението на задължение или събирането на разноските по него, включително когато то е отсрочено или разсрочено. Обезпечителните мерки се налагат с постановление на съответния орган по изпълнението по реда, предвиден в този раздел. Когато кодексът препраща към други закони, за налагането на обезпечителни мерки се прилага редът, предвиден в тези закони. В случая обезпечителните мерки се налагат по реда на ЗЧРБ. Действията по принудително настаняване на чужденеца в СДВНЧ и заповедите, с които е задължен да се явява ежедневно в РУ на СДВР представляват действия по принудително изпълнение на заповедта за експулсиране, като последната установена дата на явяването на чуждия гражданин в 08 РУ-СДВР е 15.12.2009 г., както е установено съгласно представените писмени доказателства. Последното отправено писмо от директора на Дирекция "Миграция" МВР до консулската служба при посолството на Република Ирак за издаване на безплатен пасаван е от 23.06.2009 г. От 15.12.2009 г. до датата на завеждане на иска не са изминали 5 години, но не и към датата на постановяване на съдебния акт. Исковата молба е подадена на 14.07.2014 г. Към датата на постановяване на съдебния акт 6.04.2015 г. петгодишната давност по чл. 285, ал. 1 АПК е изтекла, тъй като не се установява да са предприети действия по изпълнението на акта след 15.12.2009 г. /последната дата на задължителното явяване на чуждия гражданин в 08 РУ-СДВР/ до постановяване на съдебния акт. След предявяването на иска бездействието на органа по изпълнение е продължило. Тъй като е предявен иск по чл. 292 АПК, преценката дали е налице твърдяното право се извършва към момента на постановяване на съдебния акт. Органът по изпълнението не може да се ползва от датата на предявяване на иска, тъй като предявеният иск е срещу него, а не по негова искова молба. Със сила на присъдено нещо се установява съществуването на изпълняемото право към деня на решението. Правилно е прието от съда, че орган по изпълнението е председателят на ДАНС, а не директора на Дирекция "Миграция" МВР, същото се отнася и за ГД "Гранична полиция". Посочените от жалбоподателя разпоредби не определят изрично Дирекция "Миграция" като орган на изпълнение на заповедите за експулсиране, поради което правилно е прието от съда, че органът по изпълнение е органът издал заповедта. Правилно съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 44б, ал. 1 от ЗЧРБ която предвижда, че когато е невъзможно незабавното експулсиране или принудителното отвеждане на чужденец до границата или изпълнението на тези мерки трябва да бъде отложено поради причини от правен или технически характер, органът, издал заповедта за налагане на принудителната административна мярка, отлага изпълнението й за срок до отпадането на пречките за изпълнението й. След като органът, издал заповедта, отлага изпълнението й, в негова компетентност е и изпълнението на заповедта. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 44б, ал. 2 от ЗЧРБ. Следователно законът в посочените разпоредби определя като компетентен по изпълнение на заповедта за експулсиране органът, който е издал заповедта. В случая са наложени обезпечителни мерки по реда, предвиден в специалния закон. Независимо, че изпълнението е започнало по инициатива на органа издал административния акт, от последното извършено изпълнително действие до датата на постановяване на съдебния акт е изтекла петгодишна давност. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение