Определение № 8059 от 27.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6535/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. К. (A. K.), роден на [дата]. в гр. Уфа, Руска Федерация, приподписана от адв. Х. Дончев, против Определение № 7905/07.06.2024 г., постановено по адм. дело № 5544/2024 г. по описа на Административен съд София – град. Частният жалбоподател счита определението на първоинстанционния съд за необосновано и неправилно. Съгласно доводите, заповедта на началника на ГПУ-Видин е немотивирана, тъй като липсват предпоставки за допускане на предварително изпълнение. Съдът е омаловажил действителното съдържание на обжалвания акт, приемайки че предварителното изпълнение не е допуснато от административния орган, а е по силата на закона. Влошеното здравословно състояние на лицето не е взето предвид от съда. Отправено е искане за отмяна на обжалваното определение и присъждане на всички направени деловодни разноски. Ответникът по частната жалба - началника на ГПУ-Видин при РДГП-Русе към ГДГП - МВР, чрез юрк. Стаматова, я оспорва по аргументи, развити в писмен отговор. Счита, че твърдените обстоятелства не са нови и не обуславят спиране на изпълнението. Моли обжалваното определение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение Административен съд София - град е отхвърлил искането за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № 5401-ПАМ-84/13.05.2024 г. на началника на ГПУ – Видин, с която е разпоредено принудително настаняване на чужденеца в „Специален дом за временно настаняване на чужденци“ (СДВНЧ). За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че предварителното изпълнение в случая е допуснато по силата на чл. 46а, ал. 1 ЗЧРБ, а не от административния орган. Въз основа на установените факти в определението са изложени правни мотиви за неоснователност на искането поради отсъствието на обстоятелства, които могат да бъдат квалифицирани като основание по чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК за спиране на изпълнението на акта. Съдържащата се презумпция по чл. 46а, ал. 1 ЗЧРБ може да бъде оборена от лицето, но след като то докаже, че предварителното изпълнение ще доведе до засягане на значим негов интерес, противопоставим на посочените в нормата на чл. 60, ал. 1 АПК. При липса на установените от закона предпоставки съдът е уточнил, че твърденията жалбоподателя следва да бъдат отнесени към проверката на законосъобразността на акта в основното производство. Постановеното определение от Административен съд София - град е валидно, допустимо и правилно. Наведените оплаквания са неоснователни. От доказателствата по делото се установява и между страните не е спорно, че процесната Заповед № 5401-ПАМ-84/13.05.2024 г. е издадена на основание чл. 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 ЗЧРБ. Съгласно изричната разпоредба на чл. 46а, ал. 1 ЗЧРБ, наложената със заповедта принудителна административна мярка подлежи на предварително изпълнение. Нормата на чл. 60, ал. 5 АПК е неприложима в случая. Следователно първоинстанционният съд правилно е разгледал искането на основание чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК и не е „омаловажил“ действителното съдържание на обжалвания акт на началника на ГПУ-Видин, както твърди частният жалбоподател. Съгласно чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК, съдът може да спре допуснатото по закон предварително изпълнение на административен акт, освен ако не е предвидена изрична забрана за съдебен контрол. Предпоставка за това е възможността предварителното изпълнение да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда като вредата може да бъде причинена само от нови обстоятелства, които са настъпили след издаването на административния акт. Доказателствената тежест между страните в процеса е разпределена надлежно от решаващия съд. Посоченото от частния жалбоподател Решение № 95 от 27.03.2024 г. по въззивно ч.н.д. № 2024100060198/2024 г. по описа на Апелативен съд – София, 8-ми наказателен състав, с което е отменено Решение № 9/01.02.2024 г. на Окръжен съд – Видин по молбата за екстрадицията на А. К. и изготвената медицинска експертиза за целите на съответното производство, не отговарят на разгледаните критерии. Последните са настъпили към датата на издаване на процесната Заповед № 5401-ПАМ-84. По делото също така не са налице обективни данни, че по отношение на настанените в СДВНЧ лица не се оказват медицински грижи и лечение. Неоснователни са твърденията, които според чужденеца ще доведат до сериозно накърняване на правата му, предвид влошеното му здравословно състояние. Допълнително следва да се отбележи, че съгласно чл. 44, ал. 12 ЗЧРБ, настаняването в специалните домове за временно настаняване на чужденци не се прекратява, когато има сериозни основания да се предполага, че чужденецът е подал последваща молба за международна закрила единствено с цел да забави или да затрудни изпълнението на наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 или 3. В тази насока по делото пред първоинстанционния съд е приобщено Решение № РПЗТ-41/13.06.2024 г. на председателя на ДАБ при МС във връзка с подадената молба за предоставяне на международна закрила вх. № ОК-13-988 от 13.06.2024 г. от А. Х. К.. В конкретиката на казуса, преценката на първоинстанционния съд за недоказаност на основание по чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК за спиране на изпълнението на акта, е подкрепена от противоречивите обяснения относно гражданството на лицето и опитът за преминаване на държавната граница на Република България в Република Румъния на 17.12.2023 г., без разрешението на компетентните органи, чрез ползването на неистински официален документ (лична карта на български гражданин). С оглед на гореизложеното, доводите на частния жалбоподател за незаконосъобразност на обжалваното определение са неоснователни. Определението е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на производството претенцията на частния жалбоподател за присъждане на разноски се явява неоснователна. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,