Определение № 27 от 08.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 344/2010 г.

Производство по чл. 282 ал. 4 ГПК. Д. К. А. е подал на 10.11.2010 г. молба до ВКС с искане да се задържи внесеното по гр. д. № 344/10 г. на ВКС І ГО обезпечение от Е. С. М. и М. М. М., за да послужи като обезпечение на предявен от него иск за вреди. Приложил е искова молба до Районен съд[населено място] от 09.11.2010 г. за 18 000 лв., представляващи частичен иск за заплащане на обезщетение за ползуване на чужд недвижим имот от М. М. М., Е. С. М., М. М. М. и Я. М. В. за периода от 06.10.1999 г. до 08.11.2010 г. Установено е, че М. М. М. е починал на 05.11.2010 г., като негови наследници са Е. М., М. М. и Я. В.. Ответниците по молбата оспорват същата. Видно е от данните по делото, че Е. М., М. М., М. М. и Я. В. са подали касационна жалба срещу решение № 1460 от 19.11.2009 г. по гр. д. № 1707/08 г. на Окръжен съд[населено място]. По тяхна молба, след внасяне на обезпечение от 17 576.30 лв., с определение от 08.04.2010 г. по гр. д. № 344/10 г. ВКС е спрял изпълнението на решението, с което молителите са осъдени на основание чл. 108 ЗС да предадат владението върху недвижим имот, до произнасяне по касационната жалба. С определение № 940 от 26.10.2010 г. по гр. д. № 344/10 г. ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение. Според чл. 282 ал. 4 ГПК, когато обезпечението е дадено във връзка с изпълнение на решение относно вещни права върху недвижими имоти то се задържа, ако в двуседмичен срок, след като касационната жалба е оставена без уважение, носителят на вземането е предявил иск за обезщетение за вредите от забавянето на изпълнението. Целта на законодателя е да се гарантира по този начин събираемостта на вземане, ако според крайния резултат от делото то се дължи. В случая молителите са спазили преклузивния двуседмичен срок, тъй като определението на ВКС е постановено на 26.10.2010 г., а исковата молба до В. е подадена на 09.11.2010 г. От друга страна обаче, целта на задържането на внесеното обезпечение е да се възмездят евентуални вреди от забавеното изпълнение на въззивното решение, а не за вреди касаещи предходен период, какъвто иск е предявен след влизане в сила на въззивното решение. Затова молбата за задържане на обезпечението е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното съдът