Определение от 18.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2259/2024 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. Иванов, чрез пълномощник адв. Л. Вълчева, срещу Определение № 154/25.01.2024 г., постановено по адм. дело № 5/2024 г. по описа на Административен съд – Враца, с което е оставена без разглеждане жалбата му против решение по т.1 от Протокол № 12/17.11.2023г. от заседание на Управителния съвет на „Български ВиК холдинг“ ЕАД гр. София, в частта, с която е освободен като управител на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр. София. В частната жалба се развиват доводи за неправилност на съдебния акт, като се иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба - „Български ВиК холдинг“ ЕАД, гр.София, представлявано от изпълнителните членове на Управителния съвет И. Георгиева и Л. Лозев оспорват основателността на частната жалба. Намират първоинстанционното определение за правилно и искат оставянето му в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, приема за установено следното: Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е Решение по т. 1 от Протокол № 12/17.11.2023 г. от заседание на Управителния съвет на „Български ВиК холдинг“ ЕАД гр.София, с което жалбоподателят И. Иванов е освободен като управител на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр.София. С процесното определение, съдът приема жалбата за недопустима, като развива съображения, че съгласно разпоредбата на чл. 147, във връзка с чл. 137, ал. 1, т. 5 от Търговския закон /ТЗ/ и във връзка с чл. 52 от Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия /ППЗПП/, Управителният съвет, като орган на управление на дружеството „Български ВиК холдинг“ ЕАД, при вземане на решението, не е действал като орган на власт, упражняващ властнически правомощия, а като частноправен субект, управляващ имуществото си чрез упражняване правата на собственик на капитала в търговското дружество. Във връзка с горното е обоснован извод, че Решение по т. 1 от Протокол № 12/17.11.2023 г. от заседание на Управителния съвет на „Български ВиК холдинг“ ЕАД гр.София, в частта, с която И. Иванов е освободен като управител на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр.София не представлява индивидуален административен акт, подлежащ на контрол от административен съд. Изложени са мотиви, че решението на органа на управление на „Български ВиК холдинг“ ЕАД представлява волеизявление на собственика на капитала на еднолично търговско дружество с държавно имущество, поради което административният съд не може да контролира целесъобразността на взетото решение. Посочено е, че възлагането на управлението на търговското дружество е особен вид граждански договор, т. нар. мениджърски договор, чиято съществена характеристика е равнопоставеността на субектите, поради което породените отношения следва да се уреждат по правилата на гражданското и търговското право. При така изложената фактическа обстановка, Върховният административен съд намира, че по делото не е спорно, че „Български ВиК холдинг“ е еднолично акционерно дружество, в което едноличен собственик на капитала е българската държава чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството. „Български ВиК холдинг“ ЕАД се явява едноличен собственик на капитала на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр. София, като същото е публично предприятие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗПП. Между „Български ВиК холдинг“ ЕАД и И. Иванов, след проведен конкурс по реда на чл. 21, ал.1 от Закона за публичните предприятия, е сключен Договор № ЧР-02-081/21.02.2023 г. за възлагане на управление на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр.София. Спорен от правна страна е въпроса досежно качеството, в което действа Управителният съвет като орган на управление на „Български ВиК холдинг“ ЕАД, като административен орган и като орган на власт или като гражданскоправен субект в качеството му на собственик на капитала на търговското дружество, при назначаване и освобождаване на членове на органи за управление и контрол на публични предприятия по реда на Закона за публичните предприятия и на Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия. Предмет на спора се явява и характера на акта, с който е освободен частният жалбоподател И. Иванов като управител - орган за управление и контрол на публично предприятие, обуславящ допустимостта на осъществяване на съдебен контрол по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Във връзка със спорните въпроси, на настоящия съдебен състав е служебно известно, че във Върховния административен съд е образувано и е висящо Тълкувателно дело № 6/2023 год. Същото е образувано по искане на министъра на външните работи за приемане на тълкувателно решение по следните въпроси „1. При провеждане на конкурсна процедура за избор и назначаване на членове на органи за управление и контрол на публични предприятия по реда на Закона за публичните предприятия и на Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия, действа ли министърът в качеството му на орган, упражняващ правата на държавата в публичното предприятие, като административен орган и като орган на власт или като гражданскоправен субект в качеството му на собственик на капитала на търговското дружество? 2. Актовете на министър при провеждане на конкурсна процедура за избор и назначаване на членове на органи за управление и контрол на публични предприятия представляват ли административни актове, които подлежат на съдебен контрол по реда на Административнопроцесуалния кодекс?“. Налице са предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, тъй като между двете производства съществува връзка на преюдициалност. Предвид изложеното, настоящото съдебно производство следва да бъде спряно до приключване на производството по тълкувателно дело №6/2023 г. на Общото събрание на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. Водим от горното и на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,