Определение № 111 от 25.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 592/2016 г.

Производството е по чл. 83, ал. 2 ГПК. С молба вх. №2956/ 16.03.2017 г. Х. Г. И. /касатор по делото/ е направила искане за освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на 3160 лв. за допуснатото до касационно обжалване решение №347/16.11.2016 г., постановено по в.т.д. № 465/2015 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, поради липса на достатъчни средства за водене на делото. Г. е представила доказателства за материалното си и финансово състояние, а именно: декларация със съдържанието по чл. 83, ал. 2 ГПК; нотариален акт за дарение на недвижим имот №130, том ХХХVІІ, дело № 9067/97 г..; нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давностно владение и наследство № 67, том 2, рег. № 2338, дело № 167/2012 год.; разпореждане № [ЕГН]/1.07.2014г. на ТП на НОИ за осъвременяване на пенсията на основание чл. 100 КСО и ПМС №153/11.06.2014 г. в общ размер на 475,46 лева; заключение издадено от Център по остеопороза -гр. Стара З.; Удостоверение за смъртта и наследници № 002748/18.07.2012 г., както и финансови бонове за закупени медикаменти. В отговор на молба на [фирма] и представена справка от Агенцията по вписванията Х. Г. е представила нова декларация по чл.82, ал.2 ГПК, в която е декларирала четири ниви, намиращи се в землището на [населено място], [община] от 22.97 дка. Представен е срочен договор за наем на декларираните ниви, с наемодател покойния й съпруг, като наемната цена е уговорена в натура / определено количество зърно на дка/, дължима към 15.08. на съответната стопанска година. С определение № 783 от 9.06.2015 г., постановено по т.д. №229 по описа за 2014 г. Старозагорският окръжен съд е освободил ищцата Г. от заплащането на държавна такса за въззивното производство за сумата от 3040 лева. При това положение настоящият състав на ВКС, ТК дължи произнасяне по молбата на касатора за освобождаването й от заплащане на държавна такса за касационно производство. С разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК законодателят е предвидил възможността за освобождаване на физическите лица от заплащане на дължимите такси за определено производство, ако съдът установи, че страната няма достатъчно средства да ги заплати. Преценката на съда следва да се базира на доходите на лицето и неговото семейство, имущественото му състояние, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст и други обстоятелства по чл. 83, ал. 2, т. 1-7 ГПК. Видно от представената декларация, ищцата Х. Г. И. е пенсионерка, вдовица. Същата притежава лично поземлен имот –дворно място, находящо се в [населено място], общ. Стара З., обл. Стара З., заедно с построена в него жилищна сграда /от който не получава доходи/, както и имот по наследство, представляващ втори жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда. Получава пенсия в размер на 475,46 лева., декларира, че други доходи няма. От представените с молбата писмени доказателства, се установява, че същата е в не добро здравословно състояние, с ежемесечни разходи за животоподдържащи лекарства. С оглед на уговорения срок на заплащане на наема за отдадените под наем земеделски земи, същият не може да бъде взет предвид към момента на подаване на молбата за освобождаване от ДТ. Без значение е факта, че ищцата се лишава доброволно от този доход в полза на трето лице. Съдът, като съобрази доходите на молителката и размера на дължимата ДТ за касационното производство намира, че молителката не разполага с достатъчно средства да заплати ДТ в размер на 3160 лв. Поради изложеното подадената молба по чл. 83, ал. 2 ГПК следва да бъде уважена. По изложените съображения, състав на първо търговско отделение ВКС